Вредата от идолопоклонството за сътворения свят. Какво е общото между пороците на света, вредната храна и Едом
И същото важи и в обратната посока: неблаговидните дела за световете са като вредна храна, както ще разясним по-нататък. Както е написано в „Раая Меемна“, гл. Емор 99:2 и 100:1: „На Рош а-Шана Ицхак излиза сам и призовава Есав да му донесе да опита всички ястия на света, всяко приготвено по свой начин, и ляга на леглото на съда и призовава Есав, казвайки: ‘…и улови ми дивеч и ми приготви вкусотии…’ И беше, щом Яков излезе от шатъра на Ицхак след благословиите, а Есав, неговият брат, се връщаше от лов“, натоварен с различните дела на човечеството, „и и той също приготви вкусотии“, — приготви устата си да изкаже претенции и т.н., „…и каза: нека се изправи баща ми!“, — за да събуди Ицхак в мярката на Съда, „и да яде“, — някакво количество лоши дела, които са били извършени в света.
И в Тикуним, 20, 47:2: „…и приготви ми вкусотии, каквито обичам“, — от повелителните и забранителните заповеди — храната на Сатаната идва от онези, които ги нарушават, и такива принасяше Есав на баща си и казваше: „…нека се изправи баща ми и да опита от улова на сина си!“ И Сатан заради тях се отклоняваше на Лявата страна, за да даде да опита Всевишния от греховете на синовете Му, горчиви смеси и т.н.
А в „Раая Меемна“ към гл. Пинхас, 232:1: „И това Сърце не подобава да се занимава… с пороците на народа… то избира най-доброто… и заслугите, и най-добрите дела. А целият порок, нечистота и мръсотия, тоест лошите постъпки, ги оставя на дела на Черния дроб, за когото е казано: ‘Есав — космат човек (сeир)’, и за това е казано: ‘…и ще понесе козелът (сeир) на себе си всичките им грехове’.“
И, точно както неядивната храна не се усвоява от тялото и не му носи никаква полза, а само загнива отвътре, отслабвайки тялото, в резултат на което душата не изпълва тялото както трябва, и понякога човек заболява от това, така е и с неблаговидните постъпки, които в света се превръщат в нечистотии, което води до засилване на силите на Скверната и Нечистите Обвивки, опази Боже, които се наричат „блювотини“ и „изпражнения“, както нашите мъдреци пишат по стиха (Йешаяу 30:22): „…ти ще ги отхвърлиш като нечистота, ‘махай се!’ — ще кажеш на него!“ И по подобен начин е написано в „Раая Меемна“ към гл. Пинхас, л. 32, спомената по-горе, виж там, че те се наричат „вонящи нечистотии“ и „изпражнения“. Така е написано и в Тикуним, 70, 129:1, а в „Зоар хадаш“, гл. 1, Берешит, 6:3, по стиха „…как ще ги изцапам?!“ (Песен на песните 5:3), че това е нечистата Друга Страна. И там, в гл. Беар, 39:4, „а изпражненията — това не е нищо друго освен Долното Побуждение (Йецер хaра)“. И виж в „Таамей мицвот“ на Аризал към гл. Итро по този въпрос, че такъв е източникът на тяхното захранване в горните светове[1]; виж Ец Хаим, врата „Освещаване на разума“, гл. 5.
И в това се състояло служението към Пеор[2], както се разяснява и в посочените по-горе Тикуним: „а забранителните заповеди са прехрана за Другата Страна от онези, които ги нарушават“. Това има предвид стихът (Исая 4:4): „Когато Бог измие нечистотиите на дъщерите на Сион“. И това е написано в „Зоар хадаш“, гл. Ахарей, 69:1, за Йеровам, който създал двата телеца, и Всевишният казал на ангелите: цялото добро, което ви давах, сега се е превърнало в нечистотии.
Бележка на автора. И така става ясно изказването на нашите мъдреци (тр. Мегила 25:2): „Всяка насмешка е забранена, освен подигравката с идолопоклонството, както е казано (Исая 46:1-2): ‘Приведе се Бел, падна Нево,… не можаха да се облекчат’.“ Все пак, при такъв прочит, краят там (стих 4) остава неразбираем; и аз отдавна се затруднявам как правилно да го тълкувам. Но въз основа на казаното е очевидно за разумния читател, както вече писах по-горе (във втора глава), че всяко наше споменаване на Твореца не се отнася до Неговата Същност, която е непостижима, а само до Неговото проявление в аспекта на съединяването със световете, които са подредени като че ли във формата на човешко тяло, с всички части на тялото и всичко останало, което е неотделима част от него. И всички дела на евреина са за тези светове като храна за тялото. А неговите неблаговидни дела, съответно, стават за световете като отпадъци и шлака, и това е духовна нечистота. И именно това означава стихът от Исайя, че идолопоклонството не може да издържи и да изхвърли товара от нечистотии, които я оскверняват, а се превиват и падат[3], тоест — нямат никакви собствени сили, с които да изхвърлят нечистотиите[4]. Но Всевишният, благословен да е Той, не е така: Той не бърза да очисти „тялото“ на световете от цялата нечистота на лошите постъпки наведнъж, защото в такъв случай светът би бил разрушен от силата на целия справедлив гняв за греховете и от всички нечисти обвивки, създадени от престъпни дела и тровещи „храносмилателната система“ на световете; но Всевишният ги търпи, като че ли ги носи, и освобождава световете от тях постепенно чрез справедливи страдания в течение на определено време. И както е написано у Амос 3:2: „Само вас познах… затова ще изискам от вас за всички ваши грехове“. И както е известно от изказване на нашите мъдреци (тр. Авода Зара, 4:1), с течение на времето светът напълно ще се очисти от мръсотията, тоест от силите на скверната, паралелно с възмездието за всички човешки грехове. Както вече писахме, че с приемането на наказанието, нечистотиите сами по себе си изчезват и тогава световете ще се върнат към първоначалната чистота и хармония!
Чрез лоши постъпки човек привлича върху световете недостатъци, болести, разруха, безсилие – в такава степен, доколкото провинението му е било сериозно, а също и според неговото духовно ниво и положението на корена му в духовните светове. Защото със световете, които страдат от човешките грехове, Всевишният не се съединява в достатъчна степен, тъй като не желае да присъства там, където цари недостатък и болест, и където мръсотията на греха не е отмита. А тъй като всички светове са свързани в една система, всички те, в една или друга степен, усещат недостатъка на онзи свят, който е пострадал от греха, и не се реабилитират, докато от скверната на престъплението не остане и следа – и това става чрез подобаващото наказание за грешника. Както е написано в „Раая Меемна“ към гл. Пинхас, 234:1-2, че чрез наказанието скверната се прогонва и изчезва. Виж и по-горе в Първите врати (гл. 12). Тогава се изцелява недостатъкът на световете, които се очистват от скверната и се връщат в своето първоначално правилно състояние.
Или това може да се случи чрез истинско разкаяние, което стига до самата си основа, наричана „Свят на разкаянието“ – свят на свободата и най-висшето сияние[5], от който произтича най-висшата свята светлина[6], която е пречистващи води, измиващи всякаква нечистота на духовната скверна, която така напълно изчезва. Това е, което е написано: „Ако Господ измие нечистотиите на дъщерите на Сион“, както и „Ще поръся върху вас чиста вода!..“ (Йехезкел 36:25).
Коментар
След като авторът обясни в предишната глава голямата полза, която носи на световете изпълнението на заповедите, той поставя заповедите и греховете едно срещу друго и обяснява голямата вреда и недостатък, които нашите престъпления причиняват на световете. Но разликата между светостта и нечистотата е в това, че светостта има жизненост, а нечистотата – не. Светостта живее сама по себе си и не се нуждае да получава жизненост от външна сила, докато нечистотата сама по себе си няма жизненост и трябва да зависи от външна сила, за да получава от нея енергия. Затова и „служението“ на идолопоклонството се състои в това да го „принудиш“ да сподели своята енергия, защото то няма собствена сила и няма смисъл да се опитваш да го удовлетвориш. А когато служим на Всевишния, ние се обръщаме към Него „лице в лице“, опитваме се като че ли да Го удовлетворим, и Той се обръща към нас и ни изпраща благодат, както подробно се обяснява в Първите врати, 7-9.
Рав Ицхак Гутнер казва, че служението на Баал Пеор символизира песимизъм, липса на надежда. То изразява вярата, че няма надежда за по-добро, че е невъзможно светът да бъде поправен, че дори добрите неща накрая се разлагат и се превръщат в отпадъци. Но Тора ни учи на точно обратното – че накрая доброто несъмнено ще победи и ще се реализира, а злото ще бъде използвано за това разкриване, подобно на торта, която наторява нивите.
[1] Мястото на захранване на силите на нечистотата се намира в обратната страна на висшите светове, в мястото на изхода на нечистотиите.
[2] Баал Пеор е общият архетип на идолопоклонството и затова Моше е погребан срещу Баал Пеор, за да му противостои. Неговото служение се е състояло в това да се изходи пред него, за да се протегне към него нечистота от отпадъците в духовните светове.
[3] Макар че по-горе авторът е писал, че идолопоклонството се захранва с енергията на духовната нечистота, има се предвид не самата нечистота буквално, защото в нея няма никаква жизнена сила, а искрите светлина, които са попаднали в нея поради човешките грехове, а когато тези искри угаснат, остава само скверна, и идолопоклонството се срутва.
[4] Преодоляването на злото и изхвърлянето му навън става със силата на собствената жизненост. Светостта има собствена жизненост и с тази си сила може да преодолее скверната, прилепила се към нея. А нечистотата няма собствена жизненост, тя се храни от външни сили и затова не може да изгони скверната, която се събира в нея, и рухва под тежестта ѝ.
[5] Разкаянието не е просто една от 613-те заповеди, то е допълнителен етаж в служенето на Всевишния, който включва в себе си цялата Тора в по-дълбоко и възвишено разбиране.
[6] Поправянето, което идва чрез разкаяние, произтича от по-висш свят, наречен „свят на разкаянието“. За да се достигне този свят и да се черпи от него светост, от каещия се се изисква да се издигне на нова степен, а не просто да изостави греха си.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com