Нефеш аХаим. Втори врата. Глава 4

Какво се случва, когато се обръщаме към Него или когато произнасяме благословии

Основната причина и контекст зад присъствието на двата гореспоменати аспекта във всяка благословия е следната: Основата на нашата свята вяра е, че всички стремежи на сърцето ни във всички благословии и молитви са насочени единствено към Единия в света, към Единствения и Безкраен Господар, благословен да е Той!

Въпреки това, когато се обръщаме към Него, ние нямаме предвид Неговата Същност отделно, напълно откъсната и абстрахирана от световете, каквато е била преди акта на Сътворението. Защото в такова си качество как бихме могли да Го опишем в нашите молитви и благословии с каквото и да е име или название?!

И ако Той Сам не ни беше дал да разберем, че Неговото желание е да се съедини със световете и да царува над сътворените в съответствие с техните дела, ние никога не бихме се осмелили да молим Неговата Същност да се съедини със световете и да надзирава творенията!

Именно затова в началото на благословията споменаваме: „Ти, Господи, си Цар на Вселената“, което означава: тъй като Твоята воля е да вдъхнеш живот на световете, да се съединиш с тях и да властваш над тях, затова нашата молба е да бъде благословен източникът на тази воля да царува така над световете.

Освен това, от страна на Неговата Същност, извън Неговото съединение със световете, няма място за Тора и заповеди. И за това е казано (Йов, 35:6-7): „Ако си съгрешил, не можеш да Му повлияеш… а постъпвайки праведно, с какво ще Го дариш, и какво от ръцете ти ще приеме Той?“ И още е писано (Притчи 9:12): „Ако си станал мъдър, то е само за самия теб.“ Защото Самия Господар на всичко съществуващо каквито и да било човешки постъпки, било то добри или зли, не засягат по никакъв начин. И както е казано в Брейшит Раба, началото на гл. 44: „Божието слово е чисто“ – каза Рав: заповедите са дадени само за да облагородят чрез тях сътворените. И наистина каква е разликата за Всевишния как точно да се заколи добитъкът, откъм врата ли, или откъм тила и т.н. И в Тикуней аЗоар: Той е Причината на всички причини, издигнат над всичко, Той благославя всичко и не се нуждае от ничие благословение, защото никой няма влияние над Него, и „по-високо е Той от всяко благословение и славословие“.

Но цялата насоченост на сърцето ни – във всички благословии и молитви, които произнасяме – трябва да бъде към Същността на Безкрайното, откъм Неговото свързване – по собствена воля Своя – със световете, чрез докосването с които се раждат различни Негови описания и Имена. Нашите заповеди и молитви въздействат и простират в тях светлина и благодат на святост от Неговата същност, в съответствие с подбудата, идваща към тях от делата на всеки от Избрания народ. Понякога милосърдие, а понякога – наказание, понякога милостиня, а понякога – снизхождение, много ли, малко ли – така, по същия начин и мярка, с необикновена точност, се случва присъединяването на Всевишния към силите и световете, за да промени реда на вътрешните връзки между тях – заради слизането на светлината им в по-долните светове.

За това е писано и в гореспоменатите откъси, че заповедите са били дадени, за да облагородят хората, тоест, че в пречистването от примеси, в отделянето на „чистата порода“ от шлака във всички сили и светове – е заложена голяма важност. Самата дума „лецареф“, която преведохме като „облагородявам“, може да означава още и съединение, връзка между всички влияния и създадени светове, напаснати един към друг и подредени в съответствие с висшия замисъл; и паралелно с това и народът на Израел, избраният народ, ще се обедини под едно ИМЕ в Негов дял и наследство. Защото само заради тази цел са били дадени всички заповеди и цялото свято Служение, като цяло.

В това именно се състои същността на благословението към Него във всички бенедикции и молитви – тоест, прираст и умножаване в най-буквалния смисъл. И такава е Неговата воля поради мотива, скрит от Него – за да можем ние, посредством благословиите и молитвите, да доведем до хармония и единство всички влияния и висши светове, така че те да бъдат способни и подготвени да приемат отгоре святостта на Небесната Светлина и да умножат нейната святост и множеството блага от Неговата същност, съединяваща се с тези светове и проникваща в тях. И от само себе си, това благословение и преумножаване на святостта ще обхванат и избрания народ, благодарение на който и е възцарено такова великолепие.

Това е точно това, което Раби Ишмаел отговорил на Всевишния, когато Той поискал: „Ишмаел, сине Мой, благослови Ме!“: „Да бъде волята Ти, милосърдието Ти да надделее над гнева Ти, и да се прояви снизхождението Ти… И обръщай се към децата Си милостиво и постави всеопрощението над буквата на закона!“

Виж „Зоар хадаш“, Рут, 67:2: „Раби Нехемия започна със стиха „И ще ядеш, и ще се наситиш, и ще благословиш Господа, твоя Бог…“, и каза раби Йехуда: Велика е силата на благословението след трапезата, защото то добавя сили на благото на Висшата Свита!“ И затова са казали нашите мъдреци (в началото на гл. 6 от трактат „Брахот“ и там също в „Зоар хадаш“): „Всеки, който е ял и не е благословил, се нарича крадец, както е казано (Притчи 28:24) „Който ограбва баща си и майка си…“ – баща е Всевишният; защото такъв човек ограбва и лишава висшите светове от влиянието на благото и святостта, които биха им се паднали, ако беше благословил.“ И сходна идея се проследява във всички стихове „Бархи нафши…“ (Псалми 103, 104), „Благословен си Ти, Всевишни, Боже Израилев…“, и други такива, всички те предават същата мисъл, обяснявайки същността на случващото се откъм волята на Твореца да се съедини с Творението. И затова е казано, че „нашето служение е потребност на Всевишния.“

Бележка на автора: А това, че каббалистите съветват да се произнася всяка благословия със съответстващата ѝ интенция, имаща предвид Сфира, подходяща за конкретното благословение – с това не призовават, не дай Боже, да се подразбира същността на Сфирата, защото в такъв случай това би било ерес. Подобно на това, както относно жертвоприношенията са казали нашите мъдреци (в края на трактат „Менахот“, а източникът на това е в „Сифри“ на гл. „Пинхас“): „Погледни, в описанието на жертвоприношенията Тора не е споменала нито Името „Ел“, нито Името „Елохим“, а само „Хавайя“ (Господ) – за да не даде на Сатаната закачка!“ И както е написано (Изход 22:19): „Който принася на богове – ще бъде умъртвен, но само на Господа (Хавайя) (достойно е да се принася)!“ И виж по-долу, трети врата, глава девета.

И същото важи и за молитвата: в никакъв случай не подобава да се обръщаме към някаква отделна сила или Сфира, но е необходимо да насочим молитвата към Самия Безкраен и Един Господар, към Съсредоточието на всички и всякакви сили, Който, по причина, известна само на Него, се съединява, за да действа в определена сфира и сила. Всяка такава сила се намира на определено място в порядъка на поетапно развитие на световете, който Той е установил, тъй като всяка сфира е отделена за конкретен въпрос, и чрез нея този въпрос се реализира в световете.

(И вижте също в Тикуним 422, 63:1: „…и Той се нарича с всички тези Имена… да се яви на всеки от Израел там, откъдето Му се молят, на всеки според нуждата му, виж там.)

И за това е написано в Тикуней Зоар хадаш, 81: „Защо се молят на Всевишния на няколко нива? Понякога чрез определена Сфира и обръщайки се към определено Негово проявление, понякога към Дясната страна, понякога към Лявата, понякога към Средата. Всяка молитва се възнася до определено ниво, но несъмнено Авайя присъства във всяка Сфира; и когато пожелае да се смили над сътворените, [молитвата] възлиза към Дясната страна и т.н., и всичко — към Името Авайя, Който е навсякъде.“ И това е, което казаха мъдреците в Сифри: „Има ли друг толкова велик народ, към когото боговете да са толкова близки, както Господ, нашият Бог, е близък до нас всеки път, когато Го призоваваме?“ (Дварим 4:7) — към Него, а не към Неговите качества!

Коментар

В началото на втората глава авторът обясни, че думата „барух“ (благословен) означава добавяне и умножаване на благото, и от това следва, че Всевишният сякаш „се нуждае“ от благословение. Затова авторът веднага подчертава, че не се има предвид, че Самият Всевишен се нуждае от допълнително благословение от нас, защото Той е абсолютно съвършен. И за да обясни в какъв контекст може да се каже, че благословението е „потребност на Всевишния“, авторът пояснява, че Всевишният е скрит и разкрит. В аспекта на „скриването“ ние изобщо нямаме никакво постижение, а в аспекта на разкриването – това е Неговото управление на света, което ние постигаме, и то се нуждае от благословение. Сега съществува възможност за заблуда, че тъй като нямаме никакво постижение на Всевишния, а само на Неговото управление, то благословението изобщо не се отнася до Него, а ние благославяме само сътворените светове. Затова авторът подробно обяснява, че Всевишният Сам се разпространява в Своите имена и управления, и когато ние постигаме Неговите имена, ние сякаш постигаме Него Самия, и нашите благословии и молитви се отнасят не към силите на управление, а към Него Самия. Разбира се, нашите деяния и заповеди никак не влияят на Неговата Същност, защото тя е абсолютно съвършена и неизменна. Но това не е причина да предполагаме, че ние служим на силите на управление и низвеждаме от тях благодат, защото това е подобно на идолопоклонство. Цялото ни служение се състои в това да доведем до съединение и разпространение на Всевишния в световете. В това е и същността на благословиите – да простираме благодатта на святостта от Него към всички светове чрез Неговото разпространение в тях.

Автор – Равин Хаим от Воложин

Източник – toldot.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *