За Имената на Бога като Негови проявления пред творенията
По всичко казано по-горе[1] има цяла глава в „Шмот Раба“, гл. 3. „Бог на бащите ви ме изпрати при вас“ — тогава за Моше се изяснява същността на делата на Всевишния[2]. Именно тогава Моше се моли на Всевишния да му разкрие Своето велико Име. А Всевишният му отговаря: „Моето Име ли искаш да узнаеш? Аз се наричам според Моите дела[3]: понякога Името Ми е „Ел Шадай“, понякога „Цеваот“, „Елоким“, „Авайе“. Когато съдя творенията, Името Ми е „Елоким“, когато унищожавам злодеите, се наричам „Цеваот“, а когато не бързам да въздам на човека за греховете му, съм „Ел Шадай“. А когато показвам милост към света Си, Името Ми е „Авайе“. Оттук и „Ще бъда Който ще бъда“[4] — наричат Ме според делата Ми.“
А в „Рая Меимна“, гл. Бо, л. 42:2, се казва: „…защото не сте видели никакъв Мой образ“, а е написано „…и видя образа на Всевишния“? Дори този образ не съществува при Него на Неговото място[5], но когато Той слиза, за да владее над тях[6] и се разпростира над творенията, се явява на всеки според вида, възприемането и въображението му. Защото преди Той да сътвори образ в света и да даде форма, Той беше Единственият, без форма и подобие. А този, за когото е известно преди творението, че е отвъд образа, не може да му се приписва никаква форма и образ в света, дори да му се дава свято име, дори буква, дори огласовка. За това говори стихът: „…защото не сте видели никакъв образ“[7].
А след като Той създаде образа на Колесницата на Висшия Човек, Всевишният се спусна в този образ и в него се нарича „Авайе“, за да бъде познат чрез този образ: „Ел“, „Елоким“, „Шадай“, „Цеваот“, „Еъйе“ — за да Го постигат чрез всяко от качествата Му, как Той управлява света с мярката на милосърдието, с мярката на съда… Горе на този, който отъждествява Всевишния с което и да е от проявленията Му… Всичко, което можем да си представим, е само това, доколкото Той проявява определено Свое качество. А когато Той се оттегли от тези проявления[8], не остава никаква възможност да Му се припише което и да е качество или да се уподоби на нещо.
В глава Пинхас, 225:1, се казва: „…и Той се нарича „Авайе“, както и с други Имена, само тогава, когато Неговото сияние се разпростира чрез тях, а когато спре да се проявява чрез някое качество, у Него Самия не остава никакво Име“, виж там.
А в Тикуним 121:2 подробно се описват „частите на тялото“ на Мерата на Ръста[9] (шиур кома), и се казва, че цялата същност е в това да се покаже областта на управление на всяка „част“, да се покаже на човека как се управлява светът[10]. И чрез това хората разбират как да наричат Всевишния според всяка „част“, както е уместно, и как се променя Неговото име според „частта на тялото“. Има „част“, в която Всевишният се нарича Авайе — милосърдие, а има и „част“, в която се нарича Елоким… А Името „Ехие“ (Еhье) указва на Причината на причините[11], защото Причината над всички причини е една във всички имена и не се изменя във всички тях, защото промените са в имената, а не в Него…
В това се състои цялото ни постигане на Всевишния, ако изобщо може да се изразим така: то е единствено от гледна точка на Неговия контакт със световете и разпространението Му в тях, както вече бе приведено от името на „Рая Меимна“ към гл. Бо: дори този „образ“ не съществува при Него на Неговото място[12], но когато Той слиза, за да царува над тях[13] и се разпростира над творенията, Той се явява на всеки според неговия вид, възприятие и въображение, както е казано (Ошеа 12:11): „…и в [виденията] на пророците ще се уподобя.“
Забележка на автора: Благодарение на гореизложеното може да се разбере изказването на нашите мъдреци в мидраша „Хазит“ върху стиха „…гълъбицата ми, непорочната ми…“ (Песен на песните 5:2), където е написано: „Раби Янай обясни: (Всевишният нарича народа Израел) като че ли е сестра близначка (игра на думи: тамати — непорочна — теумати — близначка). Аз не съм по-стар от нея, и тя не е по-стара от Мен.“ На пръв поглед тази фраза няма никакъв смисъл, но след гореописаното става ясно: понеже всичко, което можем да постигнем относно Него, е само доколкото Той се свързва със световете, а цялата Му цел в сътворението на вселената и проникването Му в световете е била заради народа Израел (както е известно изказването на нашите мъдреци: „В началото (Берешит) — за тези, които се наричат начало (рейшит)“, тоест за народа Израел), излиза, че това, което можем да постигнем от Него, е равностойно по „възраст“ на нашето, на човечеството, съществуване!
Именно поради това Мъжете на Великото събрание постановяват формулировката на всички благословии да започва с обръщение в 2-ро лице („ти“), а след това да преминава към 3-то лице: първо „Благословен си ти…“, а след това „…Който ни освети… и заповяда…“. Защото от гледна точка на Неговото съприкосновение със световете имаме някакво постижение за Него, което ни позволява да се обръщаме директно към Него, понеже именно световете се нуждаят от Неговото благословение чрез този контакт; и това е дълбокият смисъл на израза „Цар на света“[14] (както се споменава в „Рая Меимна“ по-горе). А самите Му заповеди и избора ни чрез тях ги извършва единствено Същността на Безкрайния[15], Скритият от всички скрити, и затова говорим за Него в трето лице — „Който ни освети със Своите заповеди“.
Коментар
Основната същност на тази глава е следната: след като в предишната глава бе обяснено, че всички имена не се отнасят до Същността на Твореца, човек може погрешно да реши, че Неговите имена изразяват единствено Неговите качества и начини на управление и по никакъв начин не са свързани със Същността Му. Затова авторът доказва и подчертава, че правилното определение е формулировката на Аризал: че всички Имена са имена на Същността[16], които се разпространяват чрез сфирот, тъй като самият Творец се присъединява към световете. Макар да не може да бъде назовано никакво име на Същността на Твореца – това важи именно за Неговата Същност сама по себе си – но от гледна точка на Неговото съединение със световете можем да Му дадем име, защото Той Сам се разкрива във всичките Си имена. Така че, макар всички имена, с които наричаме Всевишния, да съществуват единствено от гледна точка на Неговото присъствие в световете, те въпреки това са Негови имена в буквалния смисъл.
В нашите молитви ние не се обръщаме към Неговата Същност сама по себе си, защото Той е напълно непостижим и „превъзнесен над всяко благословение и прославление“, а към Същността на Безкрайния от гледна точка на Неговото съединяване със световете по Негова воля. Нашето служене по никакъв начин не засяга Същността на Всевишния сама по себе си – и за това е казано: „Ако си бил праведен – какво ще Му дадеш?“ От друга страна, предположението, че се обръщаме към сфирот и им служим, е идолопоклонство. Без съмнение, ние се обръщаме към Самия Всевишен, но цялото ни постижение за Него е чрез сфирот, Неговите качества и мерки на управление. Нашето служене води до съединяването на Всевишния със световете.
В съответствие с казаното в тази глава, формулировката на благословията може да се разбира по следния начин:
Благословен (източникът на всички благословения) си Ти, Господи (центърът на всички сили на управлението) – тоест, ние привличаме преумножаване и изобилие върху всички сили на висшето управление от източника на всички благословения. А ако попиташ: как можем да се издигнем до източника на благословенията, Който е по-високо от всички сили на висшето управление, и да привлечем от Него святост? Отговорът се намира в следващата част на благословията, която произнасяме в трето лице: Който ни освети със Своите заповеди – понеже имаме връзка с Твореца, и Този, Който ни заповядва и ни освещава, е Самият Безкраен, Който се свързва със световете.
[1] За думите на Аризал, че всички названия и Имена са Имена на Същността, които се разпространяват чрез сфирот.
[2] „Деянията“ на Моше се състоят в това да „доведе“ Всевишния в световете, да свърже Твореца със създадените от Него светове.
[3] Самият Творец се нарича според Своите управления, защото Той се разкрива и действа чрез тях, както казва Аризал по-горе.
[4] На молбата да открие Своето Име, Всевишният отговаря на Моше, че Неговото име е אהי“ה (Ехйе) — буквално „Ще бъда“, или в пълната версия אהי“ה אשר אהי“ה — „Ще бъда Този, Който ще бъда“. Това име изразява основната воля на Твореца — желанието да се разкрие в света, смисълът му е: „Аз ще се разкрия в бъдещето, Аз ще бъда в света“. Това и казва Всевишният на Моше: от страната на Моята воля да се разкрия в света, можеш да Ме наречеш с име.
[5] Дори името Авайе — източникът на всички имена — не е име на Самия Всевишен, както се обяснява по-горе, в края на втора глава.
[6] Когато Творецът се съединява със света и се разкрива в него.
[7] В това се крие и разрешението на привидното противоречие. Наистина, когато Творецът се съединява със света, може да се види „образ“, но по време на даването на Тора евреите разбраха, че всички разкрития идват от източника, който по същество е над всяко постижение и там не може да се даде никакво име, дори и името Авайе.
[8] Тоест, когато управлението на Твореца спре да действа чрез дадено качество, когато Творецът не се съединява с творението, тогава изобщо не може да се каже нищо за Него.
[9] Структури на „Висшия човек“.
[10] Тоест, причината, поради която Всевишният се свързва със света и се разкрива в Своите имена, е за да можем да Го познаем и да знаем как да Го наричаме.
[11] Името Ехйе изразява волята да се разкрива и съединява със света, и в него се съдържа причината на всички причини на творението. Всички сили са причини, които управляват света, а коренът на всички причини е желанието да се разкрие и свърже с творението.
[12] Дори името Авайе — източникът на всички имена — не е име на Самия Всевишен, както се обяснява по-горе, в края на втора глава.
[13] Когато Творецът се съединява със света и се разкрива в него.
[14] Свързването на Всевишния със световете се изразява в това, че Той царува над света.
[15] Авторът няма предвид самата Същност на Всевишния извън връзката Му със световете, защото действията на заповедите не засягат Него Самия. Но се има предвид, че и този аспект, в който Той се свързва със световете, се подразделя на аспект на „скритото“ и на „разкритото“, защото вътрешната светлина на Ейн Соф, която влиза и се съединява с творението, е скрита за нас.
[16] Всевишният не е само източник на всички Свои действия, но Той Сам като че ли се разкрива в Своите имена и действия.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com