Как се разбира отсичането на душата (карет). Възможно ли е отсичането на всички аспекти на душата или само на един конкретен?
И всичко това е по множеството на добротата и благостта на Всевишния, защото Той желае да ни оправдае и да ни въздаде добро накрая, и Неговият замисъл е удивителен. Той е установил три аспекта на душата така, че всеки от тях да бъде свързан с аспекта, стоящ по-горе, за да може по този начин човек да се издигне и да се свърже отдолу нагоре[1], стъпка по стъпка, съобразно с това колко много се занимава с Тора и служение на Твореца, доколко е чисто сърцето му, велика е любовта му и трепетът му[2], докато не се издигне и не се прилепи към възела на живота в Г-спода, своя Б-г, ако може така да се каже – съобразно със своя корен и степен.
И още следва да се каже, че има някои грехове, че ако душата съгреши с един от тях, подлежи на отсичане или унищожение, нека не се казва това за нас. А смисълът на това отрязване е, че аспектът на нефеш се отрязва и откъсва от най-висшия си корен, и се прерязва въжето, с което е бил свързан и прикрепен през цялото това време посредством връзката, за която говорихме.
И както е казано в Зоар на глава „Трума“ там: „А има такава душа (нефеш), за която е казано: „И ще бъде отсечена тази душа от лицето Ми, Аз съм Господ“ (Ваикра 22:3). Какво означава „от лицето Ми“? Че руах не пребивава на нея. А щом руах не пребивава на нея, то тя вече няма съединение с това, което е по-горе…“ и виж там. И виж в „Ликутей Тора“ на гл. Бо[3] и в Мехилта на гл. Бо[4], и в Сифри на гл. Бехаалотха и думата „и ще бъде отсечена (ונכרתה)“, че тази дума означава „прекъсване“.
И за това е написано у пророка (Йешая 59:2): „Но само греховете ви разделят между вас и Б-га ваш“, т.е. между самия ваш Б-г в пряк смисъл, както писахме по-горе.
Тогава тя затъва в бездната на нечистотиите и „клипот“, да ни опази от това Милосърдният. Виж в „сборника на Танах“ на книгата на пророк Йешая за стиха „защото духът пред Мен ще изнемогне“ (Йешая 57:16)[5], и в книгата „Гилгулим“ края на гл. 35[6]. И така се казва в свещените книги на нашия велик учител раби Елияху, в неговите тълкувания на „Ейхалот“, втора чертог[7].
И за да не отпадне от Него никой, Неговата воля е установила да не се унищожават съвсем всичките десет аспекта на нефеш, но само деветте нисши аспекта – от аспекта Хохма („мъдрост“) и по-долу[8] – подлежат на отсичане, но висшият й аспект – Кетер („корона“) (А) – не се отсича, тъй като нейното прикрепване и здрава връзка с категорията руах, както е казано по-горе (Б), й придава статут на аспект руах, в който няма отсичане, както ще кажем по-нататък. И това е по благостта на Всевишния, че посредством категорията руах, т.е. чрез изповед със слова, идваща от сърцето, които съответстват на категорията руах[9], виж по-горе, могат да се издигнат останалите девет нива на нефеш, за да възстановят връзката на всички тях с категорията руах, както е било преди.
Забележка (А): Тоест, че дори ако душите на Израел са затънали[10] в лоши страсти, все пак, Всевишната със Своята воля е установила в съответствие със словата на пророка (Йешая 59:21): „И Аз – ето заветът Ми с тях, – каза Г-спод: Духът Ми, който е върху тебе… няма да отстъпят…“ и с това, как е било по време на изхода от Египет[11]. Това е „Аз[12] Г-спод, твоят Б-г, Който те изведе от египетската земя“ (Шмот 20:2), и е известно от Зоар, че „Аз“ съответства на аспекта Кетер, и така са учили нашите мъдреци (Шабат 105а): „Аз – „АНОХИ“ – абревиатура на думите: „Ана“ (Аз) „нафши“ (Самия Себе Си) „ктавит“ (изразих в писмо) „йехавит“ (и дадох)[13]…“ и това са два аспекта нефеш и руах[14], и разумяващият ще разбере.
Забележка (Б): Тоест, вътрешната воля[15], венчаваща нефеш на сина на Израел, произхождаща от трепета[16], не прекъсва никога. Виж словата на Рамбам в края на гл. 2 от законите за развода за „принудителния гет“: „бият го, докато не каже: искам да дам гет“, че такъв гет се счита за валиден, ако по закон мъжът трябва да бъде принуден да се разведе. И той обяснява там причината за това, че в тази ситуация действието на мъжа не се нарича принудително, тъй като истинската му воля е да изпълнява всички заповеди, но само неговото зло начало го кара да се противопоставя на това, и тъй като го биха и злото начало отслабна дотолкова, че той каза: „аз искам“, това се нарича, че той се е развел по собствена воля, виж там тези свети слова[17].
И също така, ако е нанесъл вреда и поквара на аспекта на своята реч посредством грехове, свързани с речта, т.е. злословие и т.н., или други грехове, свързани в своя корен с аспекта руах, и по този начин се е развалил аспектът руах, (и макар аспектът руах да не подлежи на отсичане по никакъв начин, защото в Тора концепцията карет я намираме само относно нефеш: „ще бъде отсечена душата (нефеш) тази“ (Ваикра 22:3), „ще бъдат отсечени душите (нефашот), които творят…“ (Ваикра 18:19), и т.н. на много места, и също така е написано в книгата „Ликутей Тора“ на гл. „Бо“ [18], все пак, посредством грехове, свързани с аспекта руах, човек го разваля и му нанася вреда, укрепвайки, напротив, силата на нечистотата[19]), тъй като неговият висш аспект, неговият Кетер, е в постоянна сцепка и връзка с нисшия аспект на нивото нешама, то той може да бъде поправен посредством аспекта нешама, с мисли за покаяние в сърцето, които съответстват на аспекта нешама.
Но аспектът нешама не приема поквара изобщо никога, защото източникът на нейния корен се намира в такъв свят, който е ограден от чуждо докосване, и тя е прилепена завинаги към корена на душата, както е известно, защото те са като приятели, които никога не се разделят, и делата на човека не я достигат, за да й нанесат вреда[20]. А ако човек греши с лоши помисли, то само на себе си си прави лошо, защото тогава се отдалечават от него и се скриват искрите на светлината на душата, но не защото на самата нея е нанесена някаква вреда.
Коментар
В тази глава авторът обяснява основите на служението на покаянието, чиято цел е отново да свърже силите на душата, които са били отсечени, и да ги върне към своя корен. Като пример, той привежда престъпленията, за които се полага отсичане на душата – карет. Работата е там, че във всеки грях има аспект на откъсване от духовността, така че високата степен не може да намери своето изражение в по-ниска. Например, откъсването на животинската душа е такова, че действията на човека не изразяват духовни постижения, а изразяват неговите страсти и желания. По този начин, нивото на духа (руах), постижението и изучаването на Тора, не прониква до нивото на действие.
Ще дадем прост пример за връзката на постижението с действието: за човек, който разбира какво е добродетелност (хесед), фактът, че в света съществуват други хора, дава място за служене с добродетелност. Но ако човек има разрив между постижението на качеството хесед и действието, то фактът, че в света съществуват хора с други желания, противоположни нему, става източник на гняв и раздразнение.
По този начин, карет е архетип на греха, и затова авторът го привежда именно като пример. Други, по-малко тежки грехове, действат в същата посока – разкъсват връзката между нивата на душата и световете, но тяхната щета не е толкова всеобхватна. Но дори тежките грехове, наказанието за които е карет, могат и трябва да бъдат поправени, защото нищо не ще устои пред силата на покаянието.
В тази глава се привежда важен принцип, и той е споменат изрично по-нататък, в глава 20. Невъзможно е да се спасиш от негативните страсти чрез борба с тях на същото ниво, където е нанесена щетата, трябва да се издигнеш на по-висока степен и оттам да внесеш святост на ниската степен, където е станала повредата. Войната „челно“ със злото начало няма да донесе успех. Трябва да черпиш енергия за борба с него на по-високо ниво.
[1] През цялото време, докато силите на нисшата душа не са наранени и връзката между нефеш и руах, руах и нешама и т.н. е на мястото си, пътят на извисяване е отдолу нагоре, стъпало по стъпало.
[2] Любовта и трепетът са две сили на душата, подобни на две крила, с които човек се издига нагоре в духовността.
[3] Какво е карет („отсичане на душата“)? Знай, че в човека има нефеш, руах и нешама, и нешама първа получава благодат отгоре, и прибира за себе си основната светлина, а част отдава на аспекта руах, който е нейното одеяние, и по същия начин руах и нефеш дават частица светлина на тялото. А след смъртта на тялото нешама остава свързана с руах и никога те не се разделят една от друга. И ако човек се удостои, то и нефеш получава светлина от нешама и руах от онова високо място, откъдето получават благодат нешама и руах, освен това, което тя получава от онова място, откъдето получава нефеш, и за това е казано „и ще насища в суши душата ти“ (Йешая 58:11)… Но ако човек не се удостои, защото е престъпил забрани, за които му се полага карет, то тялото му се отсича, защото нефеш не пребивава повече в него, и самата нефеш също се отсича и отделя от нешама и руах, и за това е казано: „и ще бъде отсечена тази душа“. Но нешама и руах не се отделят, и карет по никакъв начин не ги засяга, защото вреда никога не ги засяга.
[4] Вж. какво пише за това р. Нафтоли Ц.Й. Берлин в коментара „Еемек Давар“ на гл. Бо 12:15.
[5] Същността е в това, че трябва да знаеш, че когато човек греши, той спуска душата си в ада още приживе, защото тя е дадена в тялото му в момента на неговото създаване, а когато той греши, тя се спуска от краката му в ада и затъва там, и съобразно с неговия грях на нивото на неговата нешама той се спуска в Гееном, затова грешникът още приживе се нарича мъртвец.
[6] Защото в човека има ниво на „вътрешна душа“ и тя идва в света заедно с човека, а има „външна душа“, и тя е над главата на човека във висшия свят, и в този смисъл човек има корен посредством тази душа. Обаче душата на човека, когато той греши, поради неговите действия се спуска в клипот стъпка по стъпка, докато не се спусне там изцяло, и всичко това съобразно с големината на неговите грехове… Но грешникът има само една душа, защото втората се е спуснала в клипот, и в това е тайната на казаното „и ще бъде отсечена тази душа“, защото тя е влязла и се е спуснала в клипот.
[7] Приведено по-нататък, гл. 19, в бележките.
[8] Както разумът, така и качествата на характера могат да потънат в негативни вожделения. Страстите и вожделенията могат да определят мирогледа и жизнения път, а не само преходни емоции. Например, ако човек е потопен в скъперничество и страст към парите, всяко нещо в света се измерва за него чрез връзката му с парите.
[9] Думите съответстват на категорията руах. И за да излезе от греха и да очисти душата от нечистота, трябва да се каже: наистина, аз направих така и така, но това беше грешно, аз се разкайвам и бих искал това никога да не се е случвало. По този начин човек сякаш отнема своята воля и своя избор от действието. А волята и изборът се отнасят към категорията руах, именно там се намира свободата на избора.
[10] Потопеността в страсти означава, че дори волята и желанието на човека са насочени към страстите и са заети с тях.
[11] Именно това се случи при изхода от Египет: синовете на Израел бяха потопени в 49 врати на нечистотата, и само една точка остана у тях в святост; но от тази точка беше наново изградена цялата реалност на народа на Израел.
[12] Точката, която изгради Израел, за да бъдат достойни да излязат от Египет, се нарича „Аз“ (Кетер).
[13] Каза раби Йоханан от името на раби Йоси бен Зимра: къде намираме абревиатура в Тората? … Раби Йоханан даде своя отговор: „АНОХИ“ („Аз“) – това е абревиатура на думите „Ана нафши ктавит йеавит“ (Раши: „Аз Себе Си записах и дадох“), а мъдреците казаха – това е абревиатура на думите „амира неима ктива йеива“ („Приятно слово е записано и дадено“).
[14] Въпреки че думата АНОХИ е аспект на Кетер от категорията нефеш, вече е обяснено по-горе, че Кетер нефеш е свързан с долния аспект на руах, затова думата АНОХИ може да се разглежда и като нефеш, и като руах.
[15] Вече е обяснено в глава 17, че Кетер е дълбоко, вътрешно желание.
[16] Вътрешната воля, която никога не прекъсва, произтича от трепета – страха да не загубиш връзка със своя корен. Дори когато човек няма желание да прави нещо, за да се присъедини към корена, той все още е готов да полага усилия, за да не загуби връзка и отношение към това висше ниво.
[17] Този, за когото законът казва, че трябва да бъде принуден да се разведе с жена си, а той не е искал, еврейският съд на всяко място и по всяко време го подлага на физическо въздействие, докато не каже: „аз искам“, и той пише гет, и този гет е годен… Защо не обявяваме този гет за негоден, нали той е действал под принуда, няма значение – езичник ли го е принудил или евреин? Защото само такъв човек наричаме принуден, който е бил принуден да извърши нещо, което не е бил длъжен да направи по Тора, например, този, когото са били, докато не се е съгласил да продаде или подари имуществото си. Но този, когото неговото зло начало принуждава да се въздържа от това да изпълни заповед, или да извърши грях, и го били, докато не извърши дело, което е длъжен да извърши по Тора, или докато не престане да извършва това, което е забранено, това не се нарича принуда, но той сам се е принудил със своето изкривено мислене. Затова този, който не иска да се развежда – тъй като той иска да бъде причислен към Израел, иска да изпълнява всички заповеди и да се въздържа от забрани, но злото начало го терзае, то тъй като го били и злото му начало отслабна, и той каза: „аз искам“, то се счита, че той се развежда по собствена воля.
[18] Знай, че концепцията карет касае само част от нефеш, която произлиза от света Асия („делане“, нисшия свят), в който е силата и крепостта на клипот, и в него е възможно да бъде отсечен, но руах и нешама, произлизащи от световете Йецира и Брия – в тях няма никакво отсичане…
[19] Речта нанася вреда не така, както действието. Тя не въвежда човека вътре в клипот („нечисти обвивки“), но изгражда светове на зло. Злата реч е като самото зло.\
[20] Обаче положителните дела на човека могат да достигнат нивото нешама.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com