Висшият аспект във всеки свят е свързан с нисшия аспект на света, който е над него
Сега ще обясним смисъла на взаимовръзката между трите аспекта на душата — нефеш, руах и нешама. В тази връзка се крие основата и същността на понятието покаяние. Именно чрез тази връзка се извършва изваждането на греха от душата на грешника, за да се пречисти тя от мерзостта на оскверняването.
Човек трябва да се замисли колко важно е да следи и размишлява върху всички детайли на своето служене на Твореца, така че това служене да бъде цяло и неопетнено, свято и чисто. Трябва непрестанно да анализира и преглежда всички свои постъпки, думи и мисли, които съответстват на трите гореспоменати аспекта, за да не се окаже изведнъж, че не е изпълнил волята и желанието на Благословения съобразно корена на своята душа и според своето разбиране¹. Нека през всичките си дни усилва изучаването на Тора и изпълнението на заповедите, за да усъвършенства своя живот в тялото, своя дух и душа в онази чистота, в която ги е получил, когато види с очите на разума си колко много желае Благословеният, поради голямата си доброта, да му направи добро в крайна сметка, и как настойчиво се стреми да поправи душата на грешника. Дори и тя вече да е потънала в бездната на злото, въпреки това всичко ще се върне на мястото си и към източника си, така че отпадналият от Него да не отпадне окончателно.
Същността е в това, че е известно за реда на низходящите светове, че висшият аспект във всеки свят е свързан с нисшия аспект на света, който е над него. И виж в Зоар към глава Вайикра 10б: „Защото всички светове са свързани един с друг, като звена на верига, съединени помежду си“. И както е известно от писанията на Ари Зал², външната страна на сфирата Малхут³ на всеки свят и лик (парцуф) става вътрешността на сфирата Кетер на света и лика, който е под него (т.е. когато човек приеме върху себе си бремето на царството на Благословения, за да въздигне всички свои действия, речи и мисли в Тора и заповедите на по-високо ниво, от това се поражда вътрешно желание да подчини своя ум, реч и дела на Тора и заповедите), в тайната на „царската корона“⁴.
И това е идеята за трите аспекта – нефеш, руах и нешама – в човека. Защото всеки аспект на едно свято нещо се състои от десет по-малки аспекта, които са неговите десет сфирот. Най-висшият аспект на нефеш е свързан и се прилепва към долния десети аспект на аспекта на руах , а най-висшият аспект на нивото на руах е свързан с долния аспект на нивото на нешама , но самата нешама също е свързана и се прилепва [5] към аспекта на корена на душата [6] , в тайната на Общността на Израел [7] , който е коренът на събирането на всички души на народа на Израел заедно [8] . И по същия начин аспектът на корена на душата е свързан все по-високо и по-високо, от ниво на ниво, със Самата Същност на Безкрайния, благословен да е Той.
И това е значението на отговора на Авигея на цар Давид (Смуил 1 25:29): „И душата на господаря ми ще бъде вързана във вързопа на живота с Господа, твоя Бог“, т.е., че и неговият нефеш аспект ще бъде прикрепен, алегорично казано, към Този, чието име е благословено.
И както е казано в Зоар към глава Трума 142б: „Когато този руах се издигне и получи венец… тогава този нефеш се свързва с този руах и се озарява от неговата светлина… и руах се свързва с тази нешама, а тази нешама се свързва с мисълта, която е тайната, и този нефеш е свързана с този висш руах, а този руах е свързан с тази висша нешама, а тази нешама се свързва с Безкрайният, и това е покоят на всички и връзката на всички — висши и нисши, всички в една тайна, и тогава това е покоят на нисшата нефеш.“ И затова е написано: „И ще бъде душата на господаря ми вързана във възела на живота при Господа, твоя Бог.“
В глава Ахарей 71б се казва от тана: „’И ще бъде нефеш на господаря ми вързана…’ — трябваше да бъде написано: ’нешама на господаря ми’?! Но това означава, както казахме, че блажен е делът на праведниците, че всичко това е свързано едно с друго: нефеш с руах, руах с нешама, а нешама със Светия, благословен да е Той, и така нефеш се оказва завързана във възела на живота…“
И в този смисъл е написано: „Защото делът на Господа е Неговият народ, Яаков — хевел (дял, въже, канап) на Неговото наследство“, защото те са делът на Господа, прилепени — ако може така да се изразим — към Него, чрез връзката на тези три аспекта, като въже, вързано горе и спускащо се до долу.
Коментар
За да се разбере правилно темата, която се обяснява в тези глави, човек трябва да осъзнае следното. Има разлика между достойнството на човека и неговата връзка с Всевишния, което се обсъжда в тези глави, и достойнството, което се обсъжда в първите глави. В първите глави централната идея е създаването на човека по „образ Божий“ и неговият състав от всички светове, благодарение на което той е способен да влияе на най-висшите категории и да управлява всички светове. И когато авторът иска да събуди читателя за служене на Бога, той подчертава колко велики и възвишени са неговите дела и как те влияят на всички духовни светове и материалния свят.
И в тази глава авторът не говори за влиянието на човека върху световете, а за величието на самия човек и неговата връзка с Твореца. Той насърчава читателя да размисли върху темата за тешува (покаяние), и да знае, че той е изключително желан за Твореца, дотолкова, че дори да умножава грехове и да откъсва душата си от връзката с висшите светове, Всевишният му дава възможност да я върне отново, през онази точка на душата, която не е била откъсната.
От това виждаме, че има фундаментална разлика между служението на човека в изпълнение на заповедите и служението на тешува (покаяние). Основната цел на служението на заповедите е поправянето на световете, а служението на покаянието е служение за поправяне на човека и въпреки че е в неговите правомощия и да поправя и пречиства световете, както е обяснено по-горе, в края на 12-та глава, основната същност на покаянието е поправянето на човека и връзката му с Бога.
Покаянието не е нещо техническо, което да върне човек на първоначалното му място и да го доведе до изпълнение на 613-те заповеди. В него има особена същност – да поправи човек и да го постави на истинското му ниво, така че душата му да се свърже с Бога.
Чрез акта на изпълнение на заповед, човек се докосва преди всичко до онзи висш свят, който е коренът на дадената заповед, и по този начин привлича святост към себе си. Например, като върши добро дело, като помага на другите, той събужда нивото на Хесед (милост). Но служението на покаянието се случва по различен начин. Човек се издига до точката на волята в действие, най-висшето ниво на животинската душа ( нефеш ), и след това получава подкрепа и връзка с висшия свят, руах . В крайна сметка, най-висшето ниво на света на действието е прикрепено и обвързано с по-нисшето ниво на света на чувствата, духа ( руах ). Ако се задълбочи в изучаването на Тора, която е свързана с духа ( руах ), тогава той навлиза във вътрешното разбиране на Тора, което зависи от висшата душа ( нешама ). Когато се концентрира още повече върху най-съкровеното си разбиране на Тора, той може да достигне до корена на всички души на Израел заедно и там ще разбере, че неговото служение докосва целия народ на Израел и присъствието на откровението на Всемогъщия в света.
Тази реална връзка съществува между всяко ниво и следващото над него и тя позволява служението на покаянието и поправянето на щетите, причинени от греха. Духовната енергия, необходима за поправянето, идва от по-висше ниво, до което грехът не достига. По този начин може да се поправи дори карет – отрязването на животинската душа на човека от по-висшите нива, наказанието за най-сериозните грехове, както е предвидено в Тора. Защото винаги остава някаква връзка на минимално ниво и тя позволява поправянето на престъплението и възстановяването на връзката в пълен размер.
[1] Постижението се различава от разбирането. То е подобно на възприемането на радиосигнал от приемник, който е настроен на честотата на дадена радиостанция. Човек като че ли влиза в резонанс с определен духовен обект и го постига, въпреки че самият обект остава възвишен и недостъпен. Не е достатъчно само да се изпълняват Тора и заповедите – необходимо е да се присъедините към духовността, тоест дори обикновените практически действия трябва да бъдат свързани с висши постижения.
[2] Виж по-горе, гл. 5, от думите: „Подробности на идеята“.
[3] Малхут е завършекът на духовността на всеки свят.
[4] Малхут (Царство) — последното ниво на всеки свят, а Кетер (Корона) — първото.
[5] Виж края на гл. 18, където става ясно, че нешама е изцяло прилепена към корена на душата, за разлика от нефеш и руах, при които само най-висшият им аспект се свързва с най-ниския аспект на по-горния свят.
[6] Виж Втори Врата, гл. 17, че коренът на душата е душата на душата („нишмата ле-нишмата“) и се нарича хая („жива“).
[7] Постиженията, които зависят от нешама, са свързани с най-високото място, където цялата общност на Израел е като една същност, и това е „Събранието на Израел“. В края на Вторите врата авторът обяснява, че коренът на душите на целия Израел заедно е Малхут Ацилут, този пласт, който управлява света. Вътрешните постижения на Тора, които идват от нивото нешама, създават възможност за присъствието на Шхина в света, а присъствието на Шхина е истинското съдържание на Събранието на Израел.
[8] Виж внимателно във Втори врата, края на гл. 17 и бележката там.
[9] Дълбокият смисъл на „отдиха“ на душата е, че Всевишният прониква във всичко. Именно в това се състои отдихът на душата в Шабат, когато духовността прониква в света на действието.
[10] Защото само най-висшата част на душата, нешама, има явна връзка с Всевишния.
[11] Когато всички части на човека са свързани и се държат една за друга, духовните постижения проникват чак до най-ниската част на душата – нефеш.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com