Основната същност на човека е вкоренена горе, в корена на неговата душа. Затова тялото се нарича „обувка“ спрямо душата.
Всевишният пожела човекът да бъде поставен начело на висшите светове, така че те да се управляват от него.
Защото е известно от Зоар и трудовете на Аризал за реда на стъпаловидното развитие на световете и връзката помежду им, че всеки свят се държи, във всички свои детайли, според това накъде го наклонява силата на света над него, който го управлява – както душата управлява тялото [1].
И така вървят те в този ред, един над друг, до самия Всевишен, Който е душата на всички.
И виж в Зоар (Берешит 20а): „Всеки свят, горен и долен – от началото на тайната на висшата точка до края на всички степени – всички са облекло един за друг, един в друг.“
А в Идра Зута (291): „И всички светлини се държат – тази светлина от тази светлина, и тази светлина от тази светлина – и светят една в друга; светлината, която се разкрива, се нарича „облеклото на Царя“, а вътрешната светлина – вътрешна…“
Този въпрос е подробно обяснен в Ец Хаим, Врата на вътрешното и външното, есе 2, и в При Ец Хаим, че външната част на всеки парцуф и свят се разпростира и облича в парцуфа и света под него и става за него вътрешна част и душа.
А всички светове се разделят на четири: Офаним [2] („колела“), Хайот [3] („живи същества“), Престол [4] и Ацилут [5]. Душата на всеки от тях е светът над него, както е казано (Йехезкел 1:19): „И когато вървяха тия живи същества, вървяха и колелата до тях, и когато се издигаха живите същества нагоре от земята, издигаха се и колелата… и колелата се издигаха до тях, защото духът на живите същества беше в колелата… когато вървяха онези – вървяха и те, и когато онези стояха – стояха и те, и когато се издигаха онези, също и колелата се издигаха, защото духът на живите същества беше в колелата.“
А „живите същества“ също се управляват от света на Престола над тях, както са казали Мъдреците: „Престолът носи носещите го“, и в Зоар Хадаш (Итро): „Хайот (‘живите същества’) носят носещите ги, а свещеният Престол носи Хайот.“
А душата на живота на Престола е тайната на висшия корен на всички души на Израил заедно [6], който е над и по-възвишен дори от Престола. И той е Човекът на Престола, както е казано там (Йехезкел 1:26): „А върху подобието на Престола — подобие, като човек отгоре му.“
Бележка на автора: Защото основната същност на човека е вкоренена горе — в корена на неговата душа, и затова тялото се нарича „обувка“ спрямо душата, тъй като само аспектът на „стъпалото“ от този корен влиза вътре в тялото на човека.
По този начин можем да разберем думите на Мъдреците в Берешит Раба (гл. 12), че Всевишният не е искал да създаде дисбаланс между висшите и нисшите светове („за да не завиждат едни части на мирозданието на други“): в първия ден сътворил небето и земята, във втория — небосвода, в третия — „да произведе земята…“, и така — четвъртия и петия ден. А в шестия ден, когато възнамерил да сътвори човека, казал: ако го създам от висшите — няма да има мир в света, а ако го създам само от нисшите… но ще го създам от висшите и от нисшите: „пръст от земята“ и „вдъхна в ноздрите му душа на живот“ (Берешит 2:7).
Но на пръв поглед, тогава „завистта“ би била още по-голяма, отколкото ако беше създаден само от нисшите — нали сега той има част от висшите, а въпреки това е изцяло долу, заедно със своята висша част?
Но истината е, че съвършеният човек е вкоренен по своята същност горе, в корена на своята висша душа, и преминава през безброй светове, докато другият му край не влезе в тялото на човека долу. На това намеква стихът: „Защото дял на Господа е Неговият народ, Яаков е въже (ивр. хевел — буквално „въже“) на Неговото наследство“ — основната част на човека е привързана горе, като част от Името на Бога — Хавая, и тя постепенно се спуска надолу, подобно на въже (хевел), докато не влезе в тялото на човека (виж по-нататък, гл. 17). И всички негови действия пробуждат висшия му корен, както при въжето — когато човек дръпне долу, горният му край също се раздвижва.
(И лесно е да се разбере, че същата е реалността и в най-висшия корен на тези неща — в тайната на Висшия човек [7]. Виж Идра Раба, върху стиха „И създаде Господ Бог човека“ — относно тайната на Висшия човек. Пасажът там завършва така: „…и всичко това — защо? За да се изведе и въведе в него [8] скритото на скритото, чак до края на всяка скритост; за това е написано: ‘и вдъхна в него душа на живот’ — душа, от която зависи целият живот на висшите и низшите светове. ‘И стана човекът жива душа’ — за да получава въздействие и да навлиза в подобни поправяния (тикуним), и да извежда тази душа от ниво на ниво до края на всички степени, така че тази душа да се намира във всичко и да се разпространява във всичко.“)
За това се казва и в Зоар (Итро 70), тълкувайки стиха: „Последния и преди всички създаде Ти мен“ (Псалми 139:5) — последен в сътворението на света, но преди създаването на Колесницата. Защото от страна на тялото човекът е сътворен най-накрая, а от страна на висшия корен на неговата жива душа — още преди самата Колесница, тоест преди света на Престола. Защото тази „жива душа“ е тайната на „дъха на Всевишния“, ако може така да се изразим — както ще бъде обяснено по-нататък в гл. 15, виж там.
Именно поради това духовните светове се управляват от действията на човека — защото последните, според тяхната насоченост, пробуждат корена на неговата висша душа, която се намира над световете, понеже тя е тяхната жива душа. И когато този корен се задвижи — и те се задвижват, а когато е в покой — и те се успокояват.
За това и е казано: когато Всевишният „вдъхна в ноздрите му душа на живот“, а тази душа е над световете и над тяхното вътрешно съдържание, тогава „стана човекът жива душа“ — душата на световете.
Така също е писал и рабейну Хаим Витал (Шаар аКдуша 3:2), че душата на човека е най-вътрешната измежду всички тях (духовните светове).
Коментар
В тази глава авторът започва да обяснява как човек управлява всички светове и за тази цел първо пояснява как световете се развиват постепенно — от най-висшия до нашия свят.
Цялото мироздание произтича от Твореца — от най-висшите духовни светове до нашия свят на действието, който е най-материален. Всеки свят се създава и получава своята жизненост от света над него, така че всеки свят е „тяло“ за предходния и „душа“ за следващия. Висшите светове не само дават живот на низшите, но и ги управляват. И макар и в най-долния свят да има духовност, която го ръководи, духовността на по-висшия свят стои над него и го управлява на по-високо ниво.
Например: малко дете има достатъчно разум, за да не падне от стол. Този разум го управлява в действията му. Но разумът на бащата — относно същата ситуация — е много по-висок: той иска да възпита детето, не просто да предотврати нараняване.
И във висшето управление има различни степени — понякога то реагира на настоящата ситуация чрез награда или наказание, а понякога е част от управление, което води към крайната цел на мирозданието. В управлението на Всевишния има безкрайна дълбочина.
В цялото творение има безкраен брой светове, но обобщено те се делят на четири категории — АБИА: Ацилут, Брия, Йецира, Асия. В тази глава авторът ги изброява по малко по-различен начин от обичайното — чрез имената на духовните същества, които се намират в тях.
Душата на човека е изключително възвишена. Коренът на всички души, взети заедно, се намира в „Човека на Престола“ (света Ацилут), но самата душа стои още по-високо — като че ли в „дъха на Всевишния“. А от страна на тялото човек е създаден след комара, тоест в известен смисъл е по-низш от него — защото човекът е подложен на злото начало (йецер hара), и в това отношение е по-лош от всяко друго създание.
[1] Душата не само управлява движенията на тялото, както нефеш (животинската душа), която поддържа живота в него, но също така му задава цел. Душата има духовна цел, която иска да постигне, и тя води тялото към тази цел. Така и всеки висш свят управлява по-нисшия свят под себе си.
[2] Духовността на света Асия, нашия свят, се нарича Офаним — „колела“.
[3] Духовността на света Йецира, който е по-висш от нашия свят, е свят, който изцяло е живот.
[4] Това е духовността на света Брия. Той се нарича Престол на Славата, защото неговата същност е да бъде място за пребиваване на Шхината.
[5] В този свят се намират Имената, Управленията и Атрибутите на Всевишния.
[6] Светът Ацилут, чиято схема също е във форма на човек; затова пророкът видял „образ, подобен на човек“ върху Престола.
[7] Както човекът, намирайки се долу, има отношение към световете над себе си и ги включва в себе си, така и Висшият човек (Човекът на Престола, за когото стана дума по-горе) има отношение към световете над него и включва в себе си още по-висши реалности. Така самата същност на човека е в това, че той има връзка с по-висши неща от самия него — защото такъв е самият корен на всичко.
[8] Целта на всеки свят е в това, висшата духовност да пребивава и да се разкрива в по-нисшия свят. Човекът е сътворен така, че той е пригоден за това служение — да привежда святост отгоре — защото, въпреки че се намира в по-нисш свят, той има достъп до по-висшите светове.
Автор – Равин Хаим от Воложин
Източник – toldot.com