Параша/разделта Ахарей Мот изглежда много контрастна, а съдържанието ѝ се движи като махало между полюсите на святост и чистота, от една страна, и нарушения и нечистота, от друга.
В началото на параша/разделта ние придружаваме Първосвещеника, пратеника на цялата общност, докато той се изкачва в Светая светих на Храма (кодеш ха-кодашим) в най-свещения ден от годината – Йом Кипур, и, съчетавайки заедно святостта на човека, мястото и времето, ние се радваме на радостната вест: „…от всичките ви грехове ще бъдете чисти пред Господа“ (Ваикра 16:30).
Още в края на тази параша/раздел обаче се спускаме в бездната на разврата, прелюбодеяние, забранени сексуални отношения, нечистотата на идолопоклонството, достигайки до отвратителния култ на жертвоприношението на деца на Молох. И всичко това ни учи, че човекът, създаден от пръстта на земята, но надарен с Божествена душа, е способен по своя свободен избор както да се издигне до върховете на творението, така и да падне в разрушението на низки страсти.
Тази полярност се изразява в откъсите от Тората, които се четат на Йом Кипур и са взети изцяло от нашата седмична порция: в сутрешната молитва (шахарит) четенето на Тората започва с описание на реда на службата на първосвещеника, докато в следобедната молитва (минха) четем откъс за забранените сексуални отношения. Точно на Йом Кипур, уникалният ден на изкупление и покаяние, ни се разкриват висотите на човешкия дух, от една страна, и низините на възможно падение, от друга.
„Който ме намери, намира живот“
Основното, което Тора ни казва в нашата седмична параша, не се ограничава само до представяне на обхвата на издигане и падение, на които човек е способен – святост и нечистота, добро и зло, а се състои в ясното определяне на разликата между тях: доброто е живот, а злото е смърт, както е казано в параша/раздела Ницавим: „Вижте, поставям пред вас днес живот и добро, смърт и зло… Изберете живот, за да живеете вие и потомството ви“ (Дварим 30:15-19).
Започвайки откъса за забранените сексуални отношения (арайот), Тора подчертава това послание, като казва: „И пазете Моите повеления и Моите закони, които човек да изпълнява и да живее чрез тях. Аз съм Господ“ (Ваикра 18:5).
Мъдреците дори извеждат от този стих, че всички прегрешения, освен три: проливането на невинна кръв, забранените сексуални отношения и идолопоклонството, могат да бъдат нарушени в случай на опасност за живота (пикуах нефеш), тъй като се казва: „и ще живее чрез тях“, а не „и ще умре (следвайки) тях“. От това следва и че при опасност за живота е допустимо нарушаване на законите за Шабат.
Но, въз основа на прякото значение на Тора (пшат), може да се каже недвусмислено, че посланието на Тора тук е, че спазването на здравите семейни устои и законите за чистотата на семейния живот, които определят святостта на семейния живот и забраняват прелюбодеяние, забранени сексуални отношения и сексуални извращения, са именно гаранцията за изграждането на живота, както е казано: „които човек ще изпълни и ще живее чрез тях“.
Още повече, изразът „и ще живее чрез тях“ ни учи, че законите за семейния живот не са само условие за живот, а са самият живот и в тях се крие тайната на живота, както мъдростта на цар Соломон казва за това: „Защото който ме намери, намира живот и ще намери благоволение у Господа; но който греши срещу мен, вреди на своята душа: всички, които ме мразят, обичат смъртта“ (Притчи 8:35-36).
Ние вярваме, че законите на Тора са законите на живота, дадени на народа Израел от Всемогъщия от Неговата любов към тях, както е казано в благословията преди Шма Исраел: „Които (прадедите) Ти научи с законите на живота да изпълняват Твоята воля с цяло сърце“.
Еврейският дом, изграден според тези закони на живота, е толкова далеч в своето светогледане и начин на живот, колкото Изтокът е далеч от Запада – както от разпуснатостта на ханаанските народи, които служеха в разврат и нечистота на идолите на Баал и Ашера „на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво“ (Йеремия 2:20), така и от аскетизма на последователите на будизма, отчаяни от „земния свят“, призоваващи за откъсване от живота и само съзерцаването му в „чистата“ нирвана, и от лицемерието на християнството, призоваващо за дистанциране от семейния живот: „Не всеки може да приеме тази дума, а само тези, на които е дадено: има скопци, които са родени такива от утробата на майка си; има скопци, които хората са направили скопци; и има скопци, които са се скопили заради Царството Небесно“ (Матей 19:12).
Срещу разрушителната сила на вседозволеността
Тези дни ние сме свидетели как много хора предпочитат да пренебрегват и грубо нарушават вековните закони за семейното устройство на еврейския народ. Следвайки мотото „Смисълът на живота е да получиш максимално удоволствие от него“, те сляпо следват „либерално-прогресивното“ светогледно течение, което поставя на преден план принципа на вседозволеността, заявявайки, че всичко е позволено тук и сега, тъй като всички човешки стремежи са „естествени и произтичат от природата“.
Като ясно предупредително знание към нас стоят думите на Тора в края на нашата параша, предупреждаващи, че отчуждаването и пренебрегването на законите на живота и извратеното разбиране на законите на природата и човека могат да доведат до бунт на природата срещу нас: „И за да не ви избълва земята (заради) това, че сте я осквернили, както избълва народа, който беше преди вас“.
И ние се надяваме, че можем да приемем в сърцето си думите на равин Кук, който ни призовава: „Вземи живота, ако имаш пълнокръвно сърце, неопетнено от отровата на отчаянието“.
С надеждата, че сред нас ще израсте ново поколение, поколение на Изкуплението, което ще освещава законите на живота, поставяйки ги в основата на живота в Земята на Израел, радостно осъществявайки в живота това, което е казано: „Избери ме, защото съм позволен за теб“ (Равин Кук, „Лахашей Ха-Хавая“).
Равин Ханан Порат
по книгата „Малко светлина“ מעט מן האור
lilmod.ru