וַיֹּ֣אמֶר אֱלֹהִ֗ים זֹ֤את אֽוֹת־הַבְּרִית֙ אֲשֶׁר־אֲנִ֣י נֹתֵ֗ן בֵּינִי֙ וּבֵ֣ינֵיכֶ֔ם וּבֵ֛ין כׇּל־נֶ֥פֶשׁ חַיָּ֖ה אֲשֶׁ֣ר אִתְּכֶ֑ם לְדֹרֹ֖ת עוֹלָֽם׃
„И каза Бог: Това е знамението на завета, който Аз поставям между Мен и вас, и всяка жива душа, която е с вас – за вечни поколения.“
Битие 9:12
Това е основната причина, поради която ноахидите използват дъгата като свой символ. Тя е дадена от самия Бог като знак за завета между Него и хората от този свят.
Бог обещава следното в този завет:
וַהֲקִמֹתִ֤י אֶת־בְּרִיתִי֙ אִתְּכֶ֔ם וְלֹֽא־יִכָּרֵ֧ת כׇּל־בָּשָׂ֛ר ע֖וֹד מִמֵּ֣י הַמַּבּ֑וּל וְלֹֽא־יִהְיֶ֥ה ע֛וֹד מַבּ֖וּל לְשַׁחֵ֥ת הָאָֽרֶץ׃
„Ще утвърдя Моя завет с вас: никога вече цялата плът няма да бъде изтребена от водите на потопа и никога вече няма да има потоп, който да разруши земята.“
Битие 9:11
Заветът на дъгата
В Битие 6:13 се казва, че Бог довежда потопа, защото светът бил изпълнен с „хамас“ – насилието, което хората извършвали. Еврейската дума „хамас“ е обяснена от Ибн Езра като: НАСИЛИЕ – кражба, потисничество и насилствено вземане на жени.
Но защо е било необходимо целият свят да бъде залят, ако причината била само човешка? Нима Бог не би могъл просто да унищожи хората чрез чума или по друг начин?
Поколението на потопа са били близки потомци на първия човек, Адам, който притежавал неизмерима духовна сила, тъй като е общувал директно с Твореца. Затова това поколение също притежавало огромна духовна мощ и потенциал. (Фактът, че са могли да се изхранват само с растителна храна, е доказателство за това.)
Като се вземе предвид тяхната сила и способност да въздействат, злото, което са извършвали, било изключително токсично. Светът, всичко в него и самата му духовна структура се заразили с развала. Според някои мъдреци (Талмуд, трактат Санхедрин 108), дори животните били покварени, подражавайки на човешката развала, и затова също заслужили да загинат. Те започнали да се съвкупляват с други видове, което нарушавало Божия план всяко създание да остане вярно на своя вид.
След Потопа Бог сключи Завет с Ной и всички негови потомци, т.е. и с нас, че никога повече няма да има потоп, който да унищожи всички хора едновременно. Нито ще има потоп, в който почти всички хора да загинат, а само малцина да бъдат спасени. (Това обаче не означава, че не могат да има локални наводнения.) Бог поддържа това обещание; дори човечеството отново да се провини със същите действия, довели до Потопа, този завет няма да бъде обявен от Бога за недействителен.
От страна на Бог, заветът остава в сила. Но един завет често е споразумение между две страни. Макар че светът няма да бъде унищожен по същия начин както при Потопа, ние трябва да спазваме 7-те ноахидски заповеди – това е нашата страна от завета.
Какви са 7-те ноахидски заповеди?
Адам Харишон (първият човек) получил шест заповеди: забраната за идолопоклонство, за богохулство, за убийство, за полови престъпления, за кражба и повелята да се установят закони и съдилища. Мъдреците учат, че намеци за тези шест заповеди, както и за седмата ноахидска заповед (дадена по-късно на Ной), се намират в Битие 2:16.
„И заповяда Бог Господ на човека, казвайки…“
На буквално ниво, тук се съдържа забраната да се яде от Дървото за познаване на доброто и злото (обяснена в следващия стих), а думите „от всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш“ са позволение за всички останали дървета, докато „но от Дървото за познаване на доброто и злото не яж“ е самата забрана.
Но този стих изглежда излишен – можеше просто да се каже: „И Бог заповяда на човека: От Дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш“. Затова мъдреците (Талмуд, Санхедрин 56) обясняват, че скритият смисъл на стиха е да намекне за седемте ноахидски закона, шест от които са били заповядани на Адам още в деня на създаването му. Ето как мъдреците тълкуват отделните думи:
- „заповяда“ (ויצו) – намек за повелята да се установи съдебна система.
- „Бог“ (ה׳) – намек за забраната на богохулство.
- „Господ“ (אלוקים) – намек за забраната на идолопоклонство.
- „на човека“ (על האדם) – намек за забраната за убийство.
- „казвайки“ (לאמר) – намек за забраната на полови престъпления.
- „от всяко дърво“ – и не от онова, което е взето без позволение – т.е. кражба.
- „можеш свободно да ядеш“ – намек за забраната да се яде месо, откъснато от живо животно.
Мъдреците са искали да покажат, че този стих съдържа намеци за всички Седем закона, които са заповядани на потомците на Ной за всички поколения. Макар че на Адам не е била дадена конкретна забрана да не яде месо, откъснато от живо животно, а по-скоро му е било забранено изобщо да убива каквото и да е живо същество, за да яде плътта му, все пак Адам и неговите потомци са получили вечна заповед относно яденето на месо – тази заповед е загатната в ограничението, което Бог добавя към думите „можеш свободно да ядеш“. На Адам не му е било позволено да коли животни, за да се храни.
На Ной вече е позволено да коли, но му е забранено да яде месо, откъснато от живо животно. Това е било заповядано на всички потомци на Ной за всички времена, както е казано в думите на Бог към Ной: „само месо с душата му, тоест с кръвта му, да не ядете“. От този момент нататък на хората им е позволено да убиват животни за храна или по други реални нужди, но им е изрично забранено да ядат месо от живо животно. Трябва да се отбележи, че причиняването на ненужни страдания на животни също е забранено – това произлиза от тази заповед.
Това ни води до следното: шест от ноахидските заповеди са формулирани в отрицателна форма („не прави“), но както всяка монета има две страни, така и всяка от тях има и положителен аспект.
| Отрицателна заповед | Положителен аспект |
|---|---|
| Забрана за идолопоклонство | Приемете Единството на Бога, опознайте Го |
| Забрана за богохулство | Благославяйте Го за това, което получавате, и Му се молете |
| Забрана за убийство | Пазете човешкия живот |
| Забрана за ядене на месо от живо животно | Уважавайте живота на животните |
| Забрана за кражба | Уважавайте собствеността на другите |
| Забрана за полови прегрешения | Живейте морален семеен живот |
| Заповед за установяване на правосъдие | Забрана за несправедливост |
Кога бяха утвърдени Седемте заповеди?
Рамбам учи, че шест заповеди са били дадени на Адам. На четвъртия ден при планината Синай тези шест заповеди, заедно със заповедта, дадена по-късно на Ной, са били потвърдени. От този момент нататък тези Седем закона не могат да бъдат променяни — нищо не може да бъде добавено или отнето от тях.
Какво знаем за този четвърти ден при Синай?
На четвъртия ден (Изход 19:9 — „И Мойсей предаде думите на народа на Бога“) до Изход 19:14, а след това разказът продължава в Изход 24:1–4 — „И Мойсей написа всички думи Господни“. Мойсей отново се изкачва на планината, за да получи указания от Бога, и после слиза, за да предаде на народа всички Божествени закони, дадени дотогава. Именно в този ден Мойсей предава и записва Седемте ноахидски заповеди, два дни преди Бог да говори открито пред целия еврейски народ. В Изход 24:3 се казва: „И дойде Мойсей и разказа на народа всички думи Господни и всички закони…“. Според тълкувателите „всички закони“ тук включват както Седемте закона на Ной, така и някои от заповедите, дадени на Израел още преди пристигането им на Синай. Мойсей е предал тези заповеди в Мара, след преминаването на морето — виж Изход 15:25.
Можем ли (не)пряко да намерим Седемте закона в историята на Ной?
Това беше въпрос, който си зададох. Забелязах следното:
- Ной ходеше с Бога – забрана за идолопоклонство – той не следваше други богове. (Битие 6:9)
- Ной благодари на Бога с жертва – забрана за богохулство – благодарността е положителният обрат на проклятието. (Битие 8:20)
- Ной и синовете му трябваше да се плодят и размножават – забрана за прелюбодейство – в Битие 2:24 се казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“ Оттук учим, че човек трябва да бъде единствено със своята съпруга. Тримата синове на Ной имаха всяка своя жена. (Битие 8:16)
- „Но плът с душата ѝ, тоест с кръвта ѝ, да не ядете“ – забрана за ядене на месо от живо животно (eвер мин ха-хай). (Битие 9:4)
- „Който пролее човешка кръв, чрез човек ще бъде пролята неговата кръв“ – забрана за убийство. (Битие 9:5)
- „На вас ви се дава всяко живо същество, което се движи… дадох ви всичко“ – забрана за кражба – както Бог даде плодовете на всички дървета в Едемската градина (с изключение на Дървото за познаване на доброто и злото), така сега Той дава на хората и животните. Ако Той не ги беше дал, използването им би било кражба. (Битие 9:2–3)
- „Който пролее човешка кръв, чрез човек ще бъде пролята неговата кръв“ – задължение за създаване на съдебна система. (Битие 9:6)
Дъгата като напомняне да усъвършенстваме качествата си
Мъдреците учат, че е имало седем праведници в различни поколения, по чието време не се е появявала дъга. Тези праведници са защитавали света със своето присъствие. Обратно, появата на дъга означава, че светът не винаги е такъв, какъвто Бог би искал да бъде — и че съществува само поради Неговата милост. Това трябва да ни мотивира да се замислим над собственото си поведение, да го преценим и подобрим.
Когато видим дъгата, виждаме много цветове. Всеки основен цвят можем да свържем с едно от седемте емоционални качества, които трябва да развием в себе си, за да се доближим до образа на Бога — защото именно от Него произтичат тези качества.
Тези седем емоционални качества са:
- Хесед (Chesed) – Добрина, милосърдие
- Гвура (Gevurah) – Сила, строгост, въздържание
- Тиферет (Tiferet) – Красота, състрадание
- Нецах (Netzach) – Постоянство, устрем
- Ход (Hod) – Величие, смирение
- Йесод (Yesod) – Основа, свързаност
- Малхут (Malchut) – Владичество
Тези качества са в центъра и на броенето на Омера, а чрез тях можем да работим по изграждането на своята личност. Препоръчително е за ноахидите да използват приложението на “Meaningful Life Center”, което помага за изучаване и усъвършенстване на тези аспекти на човешката душа.
Красотата на дъгата
Дъгата не е само знак за греховност — тя може да бъде и знак за Божествено откровение. Пророк Езекиел описва (Езекиел 1:26–28), че е видял видение на Божественото Присъствие:
„И сияние имаше около него — като вид на дъгата, която се явява в облак в дъждовен ден, така беше видът на сиянието около него. Това беше видът на подобието на славата Господна, и като го видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше.“
Езекиел се поклонил пред видението на цар на трон, което представя Бог. Затова, когато видят дъга, евреите казват специална благословия, за да възхвалят Бога:
בָּרוּךְ אַתָּה ה’ אֱלֹקֵינוּ מֶלֶךְ הָעוֹלָם זוֹכֵר הַבְּרִית וְנֶאֱמָן בִּבְרִיתוֹ וְקַיָּם בְּמַאֲמָרוֹ
Baruch ata Ado-nai Eloheinu melech ha’olam, zocher ha’brit, ve’ne’eman bivrito, ve’kayam bema’amaro.
Благословен си Ти, Господи, наш Боже, Царю на света, Който помни Завета, верен е на Своя Завет и устоява на Своето слово.
На ноахидите също е позволено да казват тази благословия при видяната дъга.
Разрешено е да се погледне дъгата, за да се каже благословията, но понеже дъгата представлява красотата на славата Господна, Талмудът учи, че не е уместно да се гледа втренчено в нея.
Дъгата като знак за идването на Месията
Зоар (I:72b) посочва, че силна и ярка дъга ще бъде един от знаците за бъдещото изкупление.
Коментаторите отбелязват, че дъгата символизира пречистването и извисяването, което светът е претърпял чрез Потопа. Преди Потопа облаците били много плътни и груби и не позволявали отразяване на слънчевата светлина. Но след Потопа облаците се пречистили и станали по-фини — така започнала да се появява дъгата.
Именно в това се крие връзката между дъгата и бъдещото изкупление: целият свят ще достигне върховна степен на извисяване с идването на Машиах.
Автор – Анжелик Сийболтс