בס”ד
8-ми принцип от 13-те принципа на Рамбам гласи:
„Вярвам с пълна вяра, че цялата Тора [Писмената и Устната], както я притежаваме днес, е дадена на Мойсей от Бога.“
Вяра в Тората
Евреите и Ноахидите вярват, че Бог е дал и Писмената, и Устната Тора на Мойсей.
„Писмената Тора“, предадена на Мойсей „от устата на Всевишния“, е записана в свитъка на Тора, включващ първите пет книги на Танаха, известни още като Хумаш.
Заедно с Писмената Тора е дадена и Устната Тора на планината Синай.
Заповеди без подробности
Повечето заповеди в Писмената Тора не са разяснени в детайли. Например, на евреите е заповядано да се молят с тефилин. В Тора (Дварим 6:8) е казано:
„И ще ги вържеш за знак на ръката си, и ще бъдат като превръзка между очите ти.“
Но текстът не обяснява как трябва да изглеждат тефилините, как се изработват и какви текстове съдържат. За това разчитаме на Устната Тора.
Друг пример е в Левит 23:3:
„Шест дни да се върши работа, а на седмия ден е събота за тържествен покой, свято събрание; никаква работа да не вършите; събота е за Господа във всичките ви жилища.“
Въпреки че е ясно забранено да се работи в събота, Писмената Тора не уточнява какво точно представлява „работа“. Това се разбира чрез Устната Тора.
Ролята на Устната Тора
В Шемот (Изход) 24:12 е написано:
„И рече Господ на Мойсей: ‘Възкачи се при Мен на планината и бъди там; и ще ти дам плочите от камък, Тора и заповедта, която написах, за да ги учиш.’“
Защо Бог добавя „заповедта“? Според мъдреците, „Тора“ е Писмената Тора, а „заповедта“ е Устната Тора.
В Левит 26:46 е казано:
„Това са законите, наредбите и ТОРИТЕ (множествено число), които Господ установи между Себе Си и синовете на Израел на планината Синай чрез ръката на Мойсей.“
Раши обяснява, че множественото число „Тори“ намеква за две Тори: Писмената и Устната. И двете са дадени от Бог на Синай.
Тези и други стихове ясно показват съществуването на Устната Тора.
Устната Тора включва традиции, предавани устно от Мойсей на Иехошуа, от него на старейшините, от старейшините на пророците и така нататък. Част от нея е записана от Раби Йехуда ха-Наси в Мишна поради опасението, че в диаспората тя може да бъде забравена.
Необходимостта от устна традиция — пример за Ноахиди
Първоначално Тора е била написана само с съгласни. Без гласни, една и съща дума може да има различни значения. Например коренът ספר (с-ф-р) може да означава:
- סֵפֶר (сефер): „книга“
- סָפַר (сафар): „да брои“
- סִפֵּר (сипер): „да разказва“
Следователно, пълното разбиране на Тора изисква устна традиция.
Известен е разказът за един неевреин, който поискал от Хилел да го приеме като прозелит, но с условието да учи само Писмената Тора. Хилел го приел, започнал да го учи на азбуката, а на следващия ден нарочно променил реда на буквите. Когато новият ученик протестирал, Хилел обяснил, че както се доверява на учителя за азбуката, така трябва да се довери и за устната традиция.
Освен това, седемте заповеди за Ноахидите не са изброени директно в Танаха, а се извеждат от Устната Тора, например в трактата Санхедрин 56а.
Отричане на Тора и вярата на благочестивите Ноахиди
Рамбам пише в Мишне Тора (Хилхот Тешува 3):
„Три вида хора се считат за такива, които отричат Тора: а) който казва, че дори един стих или една дума не е от Бог; б) който отрича устната традиция или нейните носители; в) който казва, че Бог е заменил заповед от Тора с друга.“
Благочестивите Ноахиди трябва да вярват в този принцип, защото само неевреите, които приемат Седемте заповеди като дадени от Светия, благословен да е Той, и предадени чрез Мойсей на Синай, имат дял в бъдещия свят.
Автор: Анджелике Сейболтс