Книга „Пътища на мира и доброто“ – автор Равин Ицхак Силвър
Ако дадено действие буди съмнение и може да бъде възприето като нарушение или грях, но няма потвърждаващи го факти, не бива да се ръководим от личните си усещания и да подозираме човека, дори ако е много по-лесно да го осъдим, отколкото да го оправдаем.
1. В Тора е написано („Ваикра“, 19): „Справедливо съди ближния си“. В „Сефер а-Хинух“[1] се обяснява, че именно благодарение на справедливия съд светът може да се развива. Липсата на справедливост винаги води до глад, войни и разрушения.
2. Тази заповед включва и задължението да съдим всеки евреин с добронамереност. (И мъжете, и жените, и дори децата попадат в понятието „ближен“.) Ако постъпката на евреин, който спазва традициите, поражда съмнения и може да се възприеме като нарушение или грях, но няма потвърждаващи факти, не бива да се ръководим от личните си усещания и да го подозираме, дори ако е по-лесно да го осъдим, отколкото да го оправдаем. Трябва да се опитаме да намерим обяснение, което оправдава действията на човека в дадената ситуация, и да допуснем, че той е направил това с напълно различна цел. (Например, ако е пътувал с кола в Шабат, може би го е направил, за да закара жена си в родилния дом и т.н.).
Ако всеки възприеме този начин на мислене в ежедневието си и изхвърли всякакви съмнения от сърцето си, хората ще запазят нормална и мирна атмосфера и няма да разпространяват клюки и отрицателни емоции.
3. Този закон не е ограничен от време или място. Това правило се отнася както за мъжете, така и за жените. Родителите са длъжни да приучават и децата си към него.
4. Няма разлика относно вида на нарушението. Дори ако става дума за заповеди, които са пряко свързани със служението на Твореца (молитва, Шабат, закони за скромност и т.н.), а не за междучовешки отношения, трябва да се търси обяснение, което придава легитимност на действието.
5. Този закон не освобождава човека от други важни постановления. Тора ни задължава да действаме, а не да се отвръщаме и мълчим, когато наш ближен нарушава забрана. Трябва да се опитаме да му помогнем, да се обърнем към него с молба (или изискване) да не нарушава забраната, както и да го предупредим за възможните последствия. Тази заповед се нарича „тохаха“[2]. Въпреки това, трябва да се действа много внимателно, за да не се постигне обратен ефект и да не се предизвика отчуждение. Човек трябва да съди другия в най-добрата възможна светлина, но ако картината е напълно ясна, необходимо е да помогнем на своя ближен и да се опитаме да го спрем.
6. Когато всички факти сочат към явно нарушение, човек не е длъжен да измисля алиби на нарушителя и да търси оправдание. Например, ако някой е откраднал нещо и е известно, че все още не го е върнал на собственика му, няма причина да се смята, че крадецът напълно се е разкаял за стореното, тъй като фактите опровергават това. Що се отнася до други нарушения в човешките взаимоотношения, трябва да се предполага, че човекът се е разкаял и е поискал прошка.
2 септември – 2 март
7. Практическото приложение на заповедта да съдим действията на другите хора в най-добрата възможна светлина зависи от духовното ниво на човека, за когото става дума, и от самото действие, както ще бъде обяснено по-долу.
Ако има неопровержими факти, които доказват, че човек е извършил забранено действие, то в случай че става дума за велик мъдрец или известен праведник, трябва да се счита, че на следващия ден той вече напълно се е разкаял за стореното.
Когато картината не е напълно ясна и няма достатъчно доказателства (например, има вероятност човекът да е бил принуден да извърши тази постъпка или да е имал добри намерения), е необходимо да се проверят всички възможни варианти, за да се оправдае поведението на този мъдрец или праведник в собствените ни очи.
8. Има хора със средно духовно ниво, които обикновено се стараят да спазват заповедите и да постъпват правилно, но понякога не успяват. Когато постъпката на такъв човек има две възможни обяснения, сме длъжни да го съдим с добро, защото знаем, че по принцип той се стреми да върши правилното. Дори ако постъпката е очевидно негативна, все пак трябва да се опитаме да не съдим човека строго и да оставим място за съмнение. Още по-добре е – независимо от всичко – да се постараем да го оправдаем.
***
Мъдреците учат: „Който съди ближния си с добро, сам ще получи оправдание, когато се окаже в трудна ситуация.“
В Горна Галилея живял един евреин. Търсейки работа, той стигнал до южната част на страната, където му предложили да работи в продължение на три години. Когато наближил Йом Кипур на третата година, той се обърнал към своя работодател и го помолил да му изплати заработеното, за да може да се върне у дома и да помогне на жена си и децата си. Работодателят му отговорил, че в момента няма нито грош.
Тогава работникът го помолил да му даде плодове вместо пари, но и този път получил отказ. Той попитал за земя или добитък, но работодателят му отговорил отрицателно.
— Нима нямаш дори одеяла и възглавници, с които да ми платиш? — попитал работникът.
— Не — отговорил работодателят, и те се разделили.
Еврейският работник взел торбата си и тръгнал към дома си натъжен и разстроен.
След празниците работодателят натоварил ослите си с всякакви подправки, храна и напитки и се отправил към дома на своя работник. Когато се срещнали, той го поканил на голямо угощение, след което напълно му изплатил заработеното.
— Какво си помисли, когато ти казах, че нямам нито грош? — попитал работодателят.
— Помислих си, че са ти предложили стока на ниска цена и си вложил всичките си пари в нея.
— А когато отказах да ти платя с плодове?
— Помислих си, че нямаш плодове, от които е отделен десятъка.
— А когато отказах да ти дам добитък?
— Помислих си, че целият ти добитък е даден под наем и временно се използва от други.
— А когато отказах да ти дам земя?
— Помислих си, че земите ти също са отдадени под наем.
— А когато отказах да ти дам вещи?
— Помислих си, че си посветил цялото си имущество на Храма.
— Заклевам се, точно така беше! — възкликнал работодателят. — Бях дал обет да посветя всичкото си имущество на Храма заради сина си, който не изучаваше Тора, както трябва. Но след време се посъветвах с мъдреците, които отмениха моя обет, и тогава всичко ми бе върнато.
След като разказал това, работодателят благословил работника си:
— Ти ме съди с добро, нека и за теб никога да не мислят лошо!
В книгата „Шеилтот“ на рав Ахай Гаон се разказва, че този работник бил бъдещият раби Акива (преди да посвети живота си на Тора), а работодателят му бил великият рав Елиезер бен Оркенос.
Представете си човек, който напуска дома си, оставяйки жена и деца, и отива далеч, за да работи дълги години. Накрая му казват да се върне с празни ръце. Колко срамно и болезнено би било за него да се върне в износени сандали и със същата торба на гърба! А всичко това се случва в навечерието на Йом Кипур – Деня на Изкуплението, когато работодателят е бил длъжен да положи всички усилия, за да се разплати с наетите от него работници. Работодателят е трябвало да се замисли и за това какъв празник очаква семейството на неговия работник.
Но нашият герой не търсил слабостите на своя работодател. Той приел думите му за чиста истина. Забележете също кога работодателят му изплатил дължимото – чак след угощението. През цялото време, докато седели на масата, работникът можел да се възмути и да изиска своята честно спечелена заплата.
Така Акива (тогава още обикновен пастир) получил благословията на великия мъдрец, когото наричали „Великият раби Елиезер“. Както е известно, впоследствие раби Акива посветил живота си на изучаването на Тора и се превърнал в един от най-великите духовни водачи на еврейския народ.
3 септември — 3 март
9. Ако човек напразно подозира ближния си и мисли лошо за него, нарушава заповедта „Съди справедливо…“, дори и да не предприеме никакви действия и да не сподели съмненията си с другите. Мъдреците учат, че този, който несправедливо подозира честни и богобоязливи хора, може да бъде наказан и в материалния свят.
10. Има двадесет и четири качества, които пречат на човека да се приближи към Всевишния и да направи тшува (разкаяние). Едно от тях е прекомерната подозрителност. Такъв човек постоянно си мисли, че в това няма грях, без да осъзнава, че дори лошите мисли за другите са нарушение. Затова той не предприема стъпки към поправяне.
11. Ако не познавате човека, чието поведение ви изглежда като нарушение, не сте длъжни да го съдите с добронамереност, а само според буквата на закона. В такива случаи е най-добре да не бързате с изводите, а следвайки принципите на хасидута[6], да се опитате да намерите оправдание за неговите действия.
Ако обаче се страхувате, че непознат може да ви навреди или да застраши някого другиго, позволено е да вземете предпазни мерки. Въпреки това, не бива да изразявате своите подозрения на глас.
***
Сара видяла късно вечерта непозната жена с малко дете на улицата. Те треперели от студ. Тя ги поканила в дома си, предложила им храна и подготвила легло за нощувка.
Когато гостите заспали, Сара прибрала всички ценности и заключила вратата, като взела ключа със себе си.
Сара не заслужава укор – тя постъпила правилно. От една страна, проявила милосърдие към непознатите, а от друга – взела необходимите предпазни мерки, тъй като не ги познавала.
4 септември — 4 март
12. Ако лоша постъпка е извършил широко известен престъпник или някой, който често постъпва подло и проявява неуважение към другите, такъв човек не може да се позовава на общественото мнение в търсене на оправдания. Напротив, в този случай нашите представи за неговите негативни мотиви са напълно допустими и приемливи. Може да се разглежда неговата постъпка като поредна подлост или измама, защото обикновено той постъпва именно така. И дори ако не става въпрос за негативна постъпка, напълно допустимо е да се предположи, че той е направил всичко заради собствената си слава или други користни цели.
Подобно е казано и за месите[7]. Според закона на Тора не бива да се търсят оправдания за такъв човек и да се съди за него от добра страна. Същото се отнася и за евреин, който съзнателно и напълно се е отказал от традициите на предците и всички закони на Тора. Такива хора вече не влизат в кръга на нашите „ближни“.
***
Янкеле се озовал в непознат град, който се намирал далеч от родните му места. Докато минавал покрай некошерна закусвалня, неочаквано забелязал познато лице – главния равин на града! Чинията му вече била празна, а той избърсвал устата си със салфетка.
В такава ситуация Янкеле трябва да отхвърли всякакви догадки за нестандартното поведение на равина и да съди за действията му от положителна страна. (Например, да се спре на мисълта за пикуах нефеш[8] или да предположи, че равинът е донесъл храната си от дома, а е поръчал само кошерна напитка. Може също така да помисли, че равинът е бил подведен, като са му казали, че мястото е кошерно, и т.н.).
Ако ставаше въпрос за човек на средно духовно ниво, в подобна ситуация той би имал право да се усъмни в неговата праведност. Разбира се, дори и в този случай, според мярката на хасидут, следва да се съди ближния от добра страна. Например, ако сте били наблизо, когато той е плащал на касиера (в некошерната закусвалня), може да се предположи, че е влязъл само за да развали пари и не е купувал нищо.
Проверете знанията си
Пред вас стоят три ситуации. Как ще реагирате във всеки отделен случай?
- Ще търся оправдаващи мотиви.
1*. Следва да се съди за него от добра страна. (Средностатистическият човек е този, който постоянно се стреми да изпълнява заповедите правилно, но не винаги му се получава.)
- Съмнение. Съмнявам се в неговата праведност.
- Със сигурност нарушава забраната и извършва престъпление.
- Според мярката на хасидут трябва да се съди за него от добра страна.
5 септември — 5 март
13. Ако човек без основание съди ближния си от лоша страна, това се счита за нарушение, дори ако в бъдеще се окаже, че подозренията му са били оправдани. От друга страна, ако човек е съдел действията на ближния си от добра страна, а впоследствие се оказало, че е грешал, въпреки това му се зачита изпълнението на заповедта.
14. Въпреки че има задължение да се съди ближния от добра страна, когато става въпрос за специални проверки и разследвания от страна на очевидец с цел изпълнение на заповедта „тохаха“ (упрек), т.е. да се говори за случилото се и да се помогне на ближния да се поправи, такова поведение може да се счита за изпълнение на заповедта.
Ако Хаим види как по-малкият му брат Йекутиел прави нещо недопустимо, той може да проведе малко разследване, за да се увери, че въображението не го е подвело. Ако се окаже, че подозренията му са основателни, той трябва да се опита да убеди брат си да не прави това в бъдеще. Ако се окаже, че Йекутиел не е виновен, но вече е разбрал за подозренията на по-големия си брат, Хаим трябва да намери път към сърцето му, за да може брат му да му прости и да не таи обида. Но ако проверките и подозренията са останали незабелязани, по-големият брат не бива да споделя мислите си, защото това може да причини на Йекутиел ненужна болка.
15. Ако човек е подозирал някого несправедливо и това е станало известно, той трябва да се помири с него. Освен това, трябва да благослови този човек. Въпреки това, ако подозрението е било само в мислите му или ако е останало неизвестно за заподозрения, не е необходимо да иска прошка.
Някога Хафец Хаим посетил едно местенце близо до Пинск. Той имал много свои книги, които можел да продаде на евреите, живеещи там. Равинът се настанил в един от домовете на учението, и мнозина от тези, които се учели или молели там, купували тези книги. Някои плащали веднага, а други вземали на заем. Всички длъжници Хафец Хаим записвал в тефтер и периодично изпращал човек да им напомня за задълженията.
Големият познавач на Тора рав Мордехай Лейб а-Коен Каменецки веднага платил за закупената книга и бил много изненадан от визитата на пратеника на Хафец Хаим. Той отишъл при Хафец Хаим и обяснил, че е станала някаква грешка. Хафец Хаим веднага отворил тефтера си и прочел името на длъжника. „Как е възможно това?“ – повторил изненаданият равин. – „Аз си спомням, че не дължа нищо на никого.“ Впоследствие се изяснило, че в градчето имало двама р. Мордехая, и длъжникът бил именно вторият.
Щом Хафец Хаим разбрал какво се е случило, едва не паднал на колене пред рав Мордехай, молейки го за прошка. Дори след като той го успокоил и казал, че не държи зло, Хафец Хаим не спрял и продължил да иска прошка от събеседника си. След като рав Каменецки за пореден път го уверил, че няма и сянка на обида, Хафец Хаим го благословил и му пожелал дълги години живот. Това благословение се изпълнило – рав Мордехай живял почти сто години.
[1] Една от най-известните книги, посветени на разглеждането на всички 613 заповеди на Тора. Съставена през XIII век.
[2] Увещание, упрек.
[3] Плодовете, от които все още не е отделена десятъка, според закона на Тора, не могат да бъдат използвани.
[4] Смята се за първата еврейска книга, появила се след Талмуда. Съставена е като обсъждане на седмичните глави на Тора под формата на въпроси и отговори по темите на алахата.
[5] Известно е, че ако човек е съгрешил пред Бог, Йом Кипур може да изкупи греха му. Но ако е виновен пред човек – обидил го е или е забавил дълг – Йом Кипур няма да помогне, докато този човек не бъде умиротворен.
[6] Хасидут – буквално „благочестие“. Изразът „следвайки мярката на хасидута“ означава, че човек не постъпва строго според буквата на закона, а излиза извън неговите рамки, т.е. постъпва по-добре, отколкото законът изисква. (Авторът тук използва термина „хасидут бе-алма“. Става дума за действие, което не се счита за задължително, но носи смисъл и често носи полза.)
[7] Месит – подстрекател срещу Тора и заповедите.
[8] Пикуах нефеш – опасност за живота. Ситуация, при която на човек му е разрешено да наруши някои заповеди поради сериозна заплаха.
Източник – toldot.com