Седмичната глава „Ки тиса“ започва с заповед, която предписва на всеки евреин на възраст от двадесет години и повече да принася пожертвуване в името на Б-га в размер точно половин шекел: богатият не трябва да дава повече, а бедният – не по-малко от половин шекел (30:14–15). От това приношение започна и строежът на Мишкана (Скинията /Табернакула).
Думата „трума“ – „пожертвуване“ (ако си спомняте, така се наричаше една от предишните глави) произлиза от думата „леарим“ – „да вдигнеш, да отделиш“. Пожертвуването е това, което човек отделя от своята собственост за свято дело. В първите три стиха на главата „Трума“ (25:1–3) думата „трума“ се повтаря три пъти, което указва три пожертвувания. Първият път евреите дадоха по половин шекел, когато ги преброяваха. От тези половин шекели, донесени от 603 550 души, бяха изработени сребърни основи, в които се вкарваха дървените греди за стените на Мишкана и стълбовете за разделящата завеса. Вторият път всеки евреин даде по половин шекел за закупуване на жертвоприношения и всичко останало, необходимо за службата в Храма. Третият път всеки даваше за самия строеж на Мишкана, и тук участието не беше еднакво; всеки даваше, каквото имаше: някои – синя вълна, други – лен, някои – злато, други – сребро.
Заповедта за половин шекел е една от 613-те заповеди на Тората. Всеки мъж, навършил двадесет години, докато съществуваше Храмът, беше длъжен да принася половин шекел за годишните разходи на Храма (споменахме това в главата „Цав“, говорейки за равния дял на всеки евреин в свещената служба).
На първи адар се обявяваше началото на събирането на половин шекели, което приключваше до нисан. На първи нисан в Храма започваше новата финансова година, т.е. от първи нисан в Храма се принасяха жертви, закупени със средствата, събрани за тази година.
Събраните половин шекели от цялата страна се съхраняваха в специално помещение. Когато трябваше да се вземат пари оттам, изпращаха коен да ги вземе. Процедурата за изваждане на парите беше обмислена до най-малките подробности.
Всяко дело трябва да се стремим да изпълним така, че да не даваме никаква почва за спекулации и подозрения. Затова този, който изнасяше половин шекели от стаята, влизаше в нея с дрехи без джобове и подплата, бос – без обувки и без чорапи, дори брадата му трябваше да е рядка, за да не може да скрие нищо в нея. А ако му хрумне да сложи в устата си монета-друга?! Изискваше се, докато влиза и излиза, да говори непрекъснато: „ето, взимам, ето, изнасям…“ Защо е нужно всичко това? В крайна сметка за тази задача се избираше най-честният от честните? Но в човешкия живот може да се случи всякакво. Да речем, човек забогатее. Започват разговори: разбира се, като се триеш около голям съд, ще се угоиш. А ако някой коен, който е изнасял кошницата с половин шекели, обеднее – това също е повод за клюки: краденото не носи късмет – Б-га не можеш да излъжеш! Краденето е забранено като цяло, а при Храма – още повече!
И така, всички евреи имаха еднаква дял в службата в Мишкана, никой не можеше да се похвали, че е дал повече от другия. И същото важи и за Храма.
Когато цар Давид трябваше да внесе плащането за парцела земя за Храма, той раздели необходимата сума на дванадесет части, така че всяко племе да внесе по петдесет шекела. Какво му струваше на царя сам да плати тези шестстотин шекела? Но той искаше целият народ да участва в покупката. Така най-бедният просяк и най-заможният богаташ се оказаха равни участници в осигуряването на службата и закупуването на мястото за Храма (виж Шмуел II, 24:24; Диврей ха-ямим, 21:26).
А какъв е смисълът на половин шекел? Би било логично тази монета да има собствено название, а не да се обозначава като част от нещо.
Раби Шломо ха-Леви Алкабец (автор на „Леха доди, ликрат кала“ – молитва, която четем в петък вечер) казва: „Всеки евреин, колкото и праведен да е, е само част. Изпълнението на всички заповеди на Тората (вече говорихме за това при разглеждането на главата „Итро“) е невъзможно поединично. Всички евреи заедно са едно цяло, всеки поотделно е само част.“
На празника Пурим (който се пада в месец адар) съществува обичай преди четенето на Свитка Естер да се дава милостиня – половината от основната монета на страната – в памет на половин шекел от времето на Храма (някои хора дават три половинки – в памет на това, че думата „трума“ е казана три пъти).
В главата се разказва подробно как в отсъствието на Моше-рабейну тълпа египтяни, излезли от Египет заедно с евреите, викаха, че повярвали в Единия Б-г, направиха златен телец, и сред евреите се намериха такива, които му се поклониха и принесоха жертви. Четиридесет дни Моше се молеше, за да не бъдат изтребени евреите в пустинята като наказание за този грях. И той постигна прошка от Б-га.
„А сега иди, води народа, накъдето ти казах (заповяда Му Всевишният). Ето, Моят ангел ще върви пред тебе. А в деня, когато Аз поискам да взискам (т.е. в случай, че народът отново съгреши. — И.З.), Аз ще взискам от тях за греха (т.е. и за греха със телеца също. — И.З.)“ (32:34).
Евреите бяха простени. Но в думите на Всевишния за по-нататъшния път се съдържаше много важна промяна.
Досега животът на евреите в пустинята не се подчиняваше на законите на природата, във всичко ясно се виждаше ръката на Всевишния. Сега обаче всичко трябваше да продължи по-естествено, защото Б-г каза, че оттук нататък не Той Сам, а Негов пратеник (ангел) ще води евреите напред.
„И говори Г-спод на Моше: „Иди, издигни се оттук (движението към Обетованата земя е издигане. — И.З.), ти и народът, който изведе от Египет, в земята, за която се клех на Авраам, Исак и Яков, казвайки: на твоето потомство ще я дам. И ще изпратя ангел пред тебе, и ще изгоня канаанците, эмореите, хитите, призеите, хивеите и йевусите — в земя, където тече мляко и мед. Защото Аз няма да вървя сред вас — защото ти си твърдоврат народ (т.е. упорит. — И.З.)…“ (33:1–3).“
Моше започна да моли, за да води Б-г народа както преди. „И каза: ако съм намерил милост пред Твоите очи, Господи мой, нека Г-спод върви сред нас — защото той е твърдоврат народ“ (34:9).
„Твърдоврат народ е“ (34:9).
Неясно! Причината, поради която Б-г не иска да върви с евреите („защото ти си твърдоврат народ“), Моше изтъква, за да убеди Б-га да върви с народа („защото той е твърдоврат народ“).
По същество, Моше казва на Всевишния: да, вярно е, евреите са упорит народ, „с твърда шия“, не можеш да ги обърнеш, да ги помръднеш, но за да живеят по законите на Тората, без да се отклоняват от тях, дори ако всички ти се смеят, дори ако изглеждаш като пълен глупак, трябва да си твърд като скала. За това е необходим народ „с твърда шия“. Да, именно това е причината Б-г да върви „сред нас“, защото именно народът „с твърда шия“ е подходящ за живот по Тората.
Спомням си няколко случая, които добре илюстрират това твърдение. В един голям военен завод за оптични уреди близо до Казан управляваше един вярващ евреин. През целия си живот той в събота се въртеше по цеховете, без да работи и без да подписва документи. По време на войната той нареди работа и жилище на много хора. Един от тези, на които помогна, ми разказа история, на която беше очевидец. Заводът имаше нужда от някаква рядка сплав. Изискваше се решение от Министерството на отбраната. Пристигна представител от Москва, състоя се заседание (в петък вечерта), като представител на завода се яви този евреин и убеди всички, че сплавът е необходим за завода. Представителят от Москва каза: „Добре, ще ви дадем тази сплав. Напишете молбата, аз ще я подпиша.“ Разказвачът ми, който беше забелязал, че този евреин не пише в събота, си помисли: „Как ще се измъкне сега? Тук са директорът на завода и цялото ръководство…“ Какво отвърна този „комунист“? — „Мисля, че вие ще формулирате по-добре от мен.“ Московчанинът се разяри: „Какви глупости говорите! На вас ви трябва – вие пишете, а аз ще подпиша.“ Нашият евреин: „Вие пишете.“ И така няколко пъти, докато на московчанина не му омръзна. Той написа и подписа. Името на този евреин, благословена да е паметта му, беше Борис Соломонович Сафян.
А един път, спомням си, нещо подобно се случи и с мен. В събота, точно в деня на помен на баща ми, благословена да е паметта му, 26 тамуз – 7 юли 1945 г., провеждах предварителна консултация с учениците преди изпитите. Влиза директорът с някакъв документ: „Исак Яковлевич, всички учители вече са подписали. Документът трябва спешно да се подаде в Министерството на просветата. Подпишете.“ Отвърнах: „Децата са нервни, тревожят се – утре имат изпит, вие вървете в кабинета си, аз ще отговоря на техния въпрос и ще дойда при вас след пет минути.“ Той излезе, а аз казах на децата: „Нещо ме заболя главата, тръгвам си“, и се отправих към вкъщи. И се явих в техникума за изпита – в неделя. Директорът: „Какво ви се случи? Аз ви чаках!“ Извиних се: „Ох, напълно забравих.“
Такива неща често се случват в живота. По-добре е да се боиш от Б-га, отколкото от хората. Б-г винаги ще помогне.
Рав Ицхак Зилбер
Toldot.com
Предоставил – Валентин Боянов