Алегория и нейното значение
Преходът от книгата Берешит към книгата Шмот е преход от „книгата на отделните личности“ към „книгата на народа“.
В седмичния раздел на Шмот израилтяните за първи път са наречени „народът на синовете на Израел“ и това е признато от не някой друг, а злодеят фараон, който казва на народа си: „Ето, народът на синовете на Израел е по-велик и по-силен от нас” (Шмот 1:9 ). В мрака на страданието на египетското робство, от семейство от седемдесет души, се издига голям и силен народ.
И въпреки, че сред този народ все още не се е появил национален водач и все още няма път и съдба, а само обединяваща сила за оцеляване, когато идва времето на освобождението и възниква нуждата от такъв водач, се появява Моше, верен пастир на своя народ.
Моше – „изваден и изваждащ“
„Моше” – „изваден”, така дъщерята на фараона нарича безименното момче, извадено от Нил: „… и тя го нарече Моше и каза: Защото го извадих от водата” (Шмот 2: 10). Въпреки че би било по-правилно да го нарече не Моше (на иврит, изваждащ), а Машуи (изваден). И ето как го обяснява Сфорно: „и тя го нарече Моше” – тъй като той (е призован) да спасява и освобождава. И въпреки че е написано „защото го извадих от водата“, истинската причина, поради която тя му даде името Моше, е да покаже, че той ще спаси други. И въпреки факта, че самият той беше изваден от водата, след като беше хвърлен (в кош) там, това не беше нищо друго а заповед отгоре, за да спаси други (в бъдеще).
Може би си струва да добавим към казаното от Сфорно: пред нас е не само заповед отгоре, но и важен морален урок, който дъщерята на фараона преподава, давайки на спасеното дете името Моше – именно на теб, който сам си изпитал страх от смърт и унищожение, ще бъде дадена мисията за спасяване на твоите братя от бездната (робството)! И наистина, виждаме, че излизайки от двореца на фараона, Моше не може да отхвърли мисията си и да остане безразличен към страданието на другите – той защитава евреин от египтянин, разделя двама враждуващи евреи и помага на мадиамските жени.
В светлината на всичко казано по-горе, отказът на Моше от поверената му от Всевишния мисия в ситуацията с горящия трънов храст буди у нас недоумение. Наистина ли е загубил съзнание за целта, която му е послужила за причина да му се даде специалното име? Започвайки да анализираме тази трудна ситуация, трябва да вземем предвид, че шестдесет години делят младия Моше, който помага на братята си в Египет, от осемдесетгодишния Моше, застанал до горящия трънов храст. Мойсей прекарва това време в скитане със стадото на Итро в пустинята, уединен и издигнат, докато стигне до Божията планина, до Хорив – „И Моше пасеше овцете на Итро, своя тъст, мадиамския свещеник; и той заведе овцете далеч в пустинята и стигна до Божията планина, до Хорив” (Шмот 3:1). И точно сега, когато е достигнал високо ниво на духовност, той е „натежал на уста и натежал на език“ и се чувства неспособен да води „човешки“ разговори с хората. И може би това е причината, поради която Моше чувства, че не е в състояние да отиде при хората като възложи на плещите си такава трудна мисия?
Изглежда, че Всемогъщият иска да освободи Моше от това чувство на слабост не само чрез убеждаване, но и като му показва алегорични образи. И именно тук се крие ключът към разбирането на този мистериозен феномен на трънов храст, който не е погълнат от огън.
Какво представляват тръните и огънят?
Много коментатори се опитаха да изяснят алегорията и нейното значение във феномена на горящия трън. Нека се спрем на два подхода, описани в мидраша на мъдреците.
Някои от тях видяха в горящите тръни синовете на Израел, умиращи от непоносимото страдание на египетското робство, докато огънят, според тях, изразява стремежа на египтяните да ги унищожат. И ето как го обяснява един от мидрашите в сборника на Шемот Раба: „И защо Всемогъщият му показа това? Тъй като Моше вярваше, че египтяните ще могат да унищожат синовете на Израел, Всемогъщият му показа, че трънът гори, но не изгаря. Казвайки му, както този трънов храст не е погълнат от огъня, така и египтяните няма да могат да унищожат всички евреи.
Хискуни също обяснява нещо подобно на този мидраш: „И трънът не е погълнат от огън“ – това е символ на (конфронтация) между Египет и Израел, когато първият е представен от огън, а вторият от трънов храст. И както огънят не може да изгори тръните, така и врагът няма да може да унищожи Израел.
В това обяснение обаче има известно „разтягане“, тъй като той не взема предвид написаното по-нататък: „И ангелът Господен се остави да бъде видян от него в огнен пламък от (храсталака) тръни .” Тоест виждаме, че огненият пламък тук няма отрицателен, разрушителен характер, а напротив, олицетворява Божествеността, Божественото присъствие, точно както го виждаме в Синайското откровение по време на даването на Тора: „ А Синайската планина димеше навсякъде, защото Господ слезе върху нея в огън“. Нещо повече, самият Моше в края на дните си говори за Всемогъщия като за „обитаващ в тръновия храст“ (Дварим 33:16) и този израз без съмнение е взет от историята за горящия трънов храст, която ни учи, че Самият Всемогъщ „избира” мястото на Своето обиталище в пламъци от горящи тръни.
От друга страна, има и мидраши, които, напротив, вярват, че горящите тръни символизират Египет, а пламъкът на огъня символизира Израел и може би дори Шхина, като по този начин изразява казаното „с него Съм в беда“ (Техилим 91:16).
Равин Шимон Бар Йохай коментира по подобен начин: „Каква е причината Всемогъщият да се разкрие от Небето на Моше и да му говори от тръновия храст? Защото както жилавостта на храста, чиито бодливи клони нараняват смъртоносно всяка птица, която падне в него, така и египетското робство е било пагубно за евреите.” Равин Янай, от името на Рав, добавя към страданията на Израел и страданията на Шхина – „В Песен на песните се казва: „Отвори ми, сестро моя, приятелко моя, гълъбице моя, чиста моя.“ Тези двамата неразделни (Израел и Шхина) чувстват болката на другия като своя и Всевишният казва: „с него Съм в беда“. Всевишният каза на Моше: „Не чувстваш ли, че страдам, когато страда Израел? Погледни откъдето ти говоря – от твърдите шипове на тръните – сякаш страдам заедно с теб.”
Но въпреки това тези ценни коментари, сравняващи тръновия храст с Египет, изглежда са далеч от простото значение на Тора (пшат), тъй като самата Тора казва: „Но тръновия храст не изгаря (от огън).“ Също така Моше беше удивен от видението, което му се откри и каза: „Нека дойда и да видя това велико видение: защо трънът не изгаря?“ И ако приемем, че огнеупорния тръновия храст представлява Египет, тогава ни се казва, че египетското робство никога няма да свърши?
Така, че Сфорно, който се придържа към този коментар, намира за трудно да обясни това и е принуден да заключи, че това е учудването на Моше – „Ще дойда и ще видя“ – ще разгледам внимателно този феномен – „защо трънът не е изгорял?“ Тоест, защо египтяните няма да загинат (свършат) от толкова много бедствия, които Всемогъщият ще изпрати върху тях?
Но колко далеч са тези коментари от пшата на Писанието…
„В сърцето ми е като горящ огън“
В продължение на много години, на мене (Р. Ханан Порат) ми беше трудно да разбера значението на алегорията с тръновия храст, но един ден, докато препрочитах книгата на пророк Йеремия, следните стихове привлякоха вниманието ми, които осветиха тази история за мене в нова светлина.
В двадесета глава пророкът описва страданието, на което е обречен от Пашхур, синът на свещеника Имеир, и в момент на слабост той се моли да може да преодолее всички яростни пророчества, които Всевишният влага в устата му и призовава Небето: „Ти ме убеди, Господи, и аз дадох да бъда убеден, Ти ме надви и победи (ме), станах за ежедневен присмех, всички ми се подиграват. Защото всеки път, когато говоря, крещя: „Насилие и грабеж!“. Затова словото на Господа стана мой укор през целия ден” (Еремия 20:7-8). И тогава, в моменти на борба между истината и съмнението, Еремия изтръгва изповед от дълбините на душата си: „И казах (на себе си): повече няма да напомням за Него и няма да произнасям името Му; но (словото Господне) беше в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; и се изтощих да го въздържам и не можах (повече)” (Еремия 20:9).
Еремия не се стреми да преодолее (спре) своите пророчества поради нежеланието си да пророкува, но само признава, че вече не е в състояние да не пророкува, тъй като словото на Господ е в сърцето му, като огън, който гори безкрайно в костите му. Ако му откликне, ще живее, а ако го отхвърли, ще се обрече на смърт.
Това дълбоко чувство на Пророка е изразено в последните думи на тези стихове: „и аз бях изморен да (го) задържам и не можех (повече).“ Раши обяснява тук: „Той не можеше повече да търпи огъня на пророчеството, горящ в него.“ И това е значението на халаха (закона) в трактата Синедрион (84B), който гласи: „Който преодолее (спре) своето пророчество, се наказва със смърт от небето.“ И смисълът тук не е в наказание от външна причина, а в смърт от огъня на пророчеството, горящ в сърцето на Пророка, ако той искал да го преодолее (угаси).
Послание чрез уста и послание чрез видение
Докато четях тези стихове от книгата на Еремия, внезапно осъзнах, че видението на горящия трън по същество не беше нищо повече от самия Моисей с пламъка на пророчеството, горящ в него, дори и да се опита да се измъкне от него .
И затова Всемогъщият предшества призива си към Моше: „Сега иди и ще те изпратя при фараона” (Шмот 3:10), изпращайки му мълчаливо послание под формата на горящ трън: „Моше, Моше! Виж този трън, който гори, но не е погълнат от огъня. И разпознай себе си в тръните и в пламъка на огъня – огъня на пророчеството, горящ в теб.” И дори ако в собствените си очи ти си просто трънлив храст, неразпознат и лишен от блясък, знай, че пламналият в тебе огън на пророчеството ще те издигне, поставяйки печата на вечността върху твоето послание. И Всевишният продължава, сякаш казвайки на Моше: „Ти се страхуваш, че поверената ти мисия ще те отклони от пътя, който води „към Божията планина, към Хорив“, мислиш, че си „натежал в уста и език”, за да ръководиш народа и че преследването на „обществени дела” ще те погълне изцяло, без да ти оставя време за духовно съвършенство.
Не, Моше, грешиш! Човек като теб, който дори в името си, получено в детството, съдържа бъдеща мисия, която изисква освобождаване на хората от несгодите на робството, такъв човек няма да бъде унищожен от огъня на посланието, напротив, той ще му даде жизнеността да го изпълни. Защото ти си като трън, хванат в огъня на посланието – „и ето, трънът гори в огън и не се изгаря от огъня“.
Равин Ханан Порат
lilmod.ru