Първото, което произтича от възможните връзки между душата и тялото, е съвършенството, което човек ще достигне в последния етап.
Рамхал чудесно обяснява (Даат Твунот, 88 и следващите), че както всички състояния на мирозданието и неговите степени са подготвени предварително, от древността, така и всички състояния на взаимоотношенията между душата и тялото — числом пет — са установени предварително. Това са висшите скрити светове, в които са установени съотношенията между светлините и съдовете, които ги ограничават — от степента, където изобщо не е имало отделна реалност на ограничителния съд, до степента, където вече съществува коренът на реалността на съда, но той е погълнат от най-силната разкрита светлина, и до степента, където вече има съдове, ограничаващи светлините. Всичко това е подготовка за състоянията на човека, различните съотношения между душата и тялото, с цел тя да дойде в нашия свят — в материалното и затъмняващо тяло. Всичко това е за да се даде възможност за издигането ѝ, след като достигне съвършенството, преминавайки от една степен към друга, към висшите аспекти на тези еманативни светове, чрез които тялото ще се пречисти след възкресението и ще се възнесе към тези висши аспекти на висшите съдове.
Постепенното развитие на душата от възвишените висоти до този долен свят също, подобно на развитието на всички светове, се осъществява в процеса на пряка светлина, достигаща до края на всички степени, а след това се издига към своя корен. И подобно на това, че висшата степен в световете, светът на наградата, е приготвена от древността, така и висшата степен на връзката между душата и тялото е установена първа:
„Първото, което произтича от възможните връзки между душата и тялото, е съвършенството, което човек ще достигне в последния етап. И само по себе си е ясно, че висшата степен, целта, която ще бъде постигната след всички възкачвания, се явява първа. Защото от момента, в който душата се отделя от източника си, е необходимо в нея вече да е заложено максималното съвършенство, което тя ще постигне в крайна сметка. След това обаче ѝ се заповядва свише: „Върви и се намали“ — до момента, в който не се върне на предишното място, заслужено чрез собствените ѝ дела. С други думи, не мисли, че създанията се появяват малки и израстват впоследствие. Няма нищо ново под слънцето! Поредността е обратна — те възникват, надарени с велика сила, след това се намаляват и отново се завръщат в предишното си състояние. Както е известно, действието завършва с това, което в замисъла се е появило първо. Затова първо се установява съвършеното състояние на човека, след това то се намалява, за да може той по същите стъпала да се издигне нагоре и отново да достигне това съвършенство, което му е предопределено отначало“ (Даат Твунот, 88).
След това Рамхал обяснява всички съотношения между душата и тялото в зависимост от техните състояния:
„Първо стъпало: тялото съществува, но няма никаква власт, до такава степен, че в света няма дори намек за телесност, каквато познаваме сега. В такова състояние човек не открива в себе си нищо от това, което притежава сега, когато е под властта на тялото. Това състояние е най-съвършеното.
Второ стъпало: тялото има известна власт. Това е време, когато човек като че ли усеща в себе си спомен за това, че е имал тяло. Това не е ясен спомен, а обща памет за множество неща, които са му се случвали някога. Това е подобно на човек, преживял множество трудности и приключения, който в крайна сметка остава с общо чувство за умора. Именно такава е властта на тялото на този етап. Тя поражда един общ недостатък без конкретизация, подобно на човек, който усеща неопределена тежест в сърцето; радостта му не е пълна, въпреки че не вижда конкретна причина за това. Така самата душа не може напълно да разкрие своите сили, чувствайки лека тежест без ясна причина.
Трето стъпало: властта на тялото над душата придобива по-конкретни очертания, но все още не се проявява във всички аспекти. В такова състояние човек открива в себе си нещо, което се отнася до тялото, макар и все още много слабо, но все пак телесно (разбира се, че последствията от телесността още не могат да бъдат значителни).
Четвърто стъпало: властта на тялото се разпростира върху всичко, и човек открива в себе си всички аспекти на тялото. Но както в нашия свят душата, бидейки гостенин, е принудена да се подчинява на физическите закони, така и на четвъртото стъпало тялото е гостенин, а главенството принадлежи на душата, като тялото е принудено да приеме нейните закони, както е казано (Шмот Раба 47:5): „Когато отидеш в града, приеми неговите обичаи“. Това е подобно на случилото се с Моше Рабейну, който се отправил да получи Тора за Израил: той не се лишил от тялото си, и тялото останало същото, но тъй като то било като гост в света на душите, то променило своите обичаи и се държало така, както е свойствено на душите. Мъдреците ни учат (Бава Меция 86б): „Никога човек не трябва да се отклонява от обичаите на страната, в която се намира“. Следователно, промените в поведението на тялото на това стъпало произлизат не от самото тяло, а от средата, в която то се намира. Поради това тези промени не са принципни. Телесността все още няма последствия, защото тялото е гост и следва законите на душата. Всички аспекти на тялото обаче са различими и видими на това стъпало, макар че не могат да разкрият своята същност, понеже не се намират на своето място. На по-високите стъпала всички аспекти на тялото дори не могат да се проявят, камо ли да породят съответни последствия, защото тялото е принудено да следва законите на душата.“
Пето стъпало: тялото властва напълно и се държи като стопанин в дома. Всички аспекти на тялото се проявяват с пълна сила и пораждат съответстващи последствия. Макар че на това стъпало могат да се различат две нива, то все пак е едно стъпало. Двете нива се различават, защото тялото, дори когато е в пълната си сила, може да се проявява по различен начин: или по обичаен, животински начин, както при повечето хора, или в святост и служба на Всевишния, както е казано (Мишлей 3:6): „На всички свои пътища познавай Него“ — тоест, когато всички действия се извършват с правилно намерение. Така ще бъде в бъдещите времена, за които е казано (Йехезкель 36:26): „И ще ти дам живо сърце“. Такъв би бил човекът, ако не беше грехопадението.
Все пак и двете тези нива са телесни, тъй като е необходимо да се яде, пие и живее, без което е невъзможно. Независимо дали храненето и пиенето са обикновени или свети, във всеки случай това са проявления на телесността.
Сега, след като знаем, че всички тези стъпала произлизат от скриването или осветяването на лицето на Всевишния, можем да кажем, че Светият, благословен да е Той, измерва Своето влияние върху света в съответствие с нуждите на създанията на тези пет стъпала. На най-ниското стъпало, петото по ред, има много голямо скриване и съвсем малко светлина. На четвъртото стъпало скриването намалява, а светлината се увеличава. На третото скриването намалява още повече, а светлината нараства още повече, и така нататък, до изкачването до първото стъпало, където светлината ще се увеличи необикновено, а скриването ще стане толкова незначително, че душата напълно ще надделее над тялото“ (там същото).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com