Човекът е целта и избраното творение. За петите на Адам, първия човек, се казва, че те засенчвали слънчевия кръг.
Съхранението на тялото във вечността
Както пише Рамбан, волята на Твореца осигурява съхранението на тялото във вечността, но поради греха на човека тази воля се оттеглила и била установена смъртта. В бъдеще тази божествена воля ще се възстанови и ще даде съхранение на телата, което ще осигури тяхното вечно съществуване.
Той обяснява, че изпълнението на заповедите (613 на брой, съответстващи на органите и мускулите на човека) дава сила за съществуването на тялото, осигурявайки неговата вечност.
В дълбокото разбиране в това се крие намекът на Рамбан:
„Тази форма крие дълбоки тайни, защото сътворението на човека в тази форма не е било напразно и безсмислено, а е резултат на велика необходимост и достоен замисъл, и неговият Създател, благословен да е Той, желае неговото съхранение“ („Шаар а-Гмул“).
Тялото е облекло за вътрешната форма, която представлява модел на висшите светове: чертите на висшето управление и тайната на „образа Божий“.
Както казва рави Моше Кордоверо:
„Човек трябва да се уподоби на Твореца, за да стане въплъщение на тайната на Висшата Форма — ‘образ’ и ‘подобие’. Ако човек прилича на Висшата Форма само с тялото си, но не и с делата си, той изкривява този образ. За такъв човек ще кажат: ‘Красив образ, но делата му са безобразни.’ Главното във Висшия ‘образ’ и ‘подобие’ е, че то се проявява в делата на Твореца. Какво ще помогне на човека да прилича на Него с тялото си, ако действията му не отразяват Неговата същност?!“ („Томер Двора“, гл. 1).
Тора в своя висш корен е скритата светлина, която съхранява онзи, който се е прилепил към нея. Ако не беше грехът, Адам щеше да заслужи тази светлина и да живее вечно.
Човекът е целта и избраното творение. Петите на Адам, първия човек, затъмнявали слънчевия кръг. Тъй като той е целта на сътворението на слънцето, създаден по образа на Бога, няма нищо удивително, че съхранението на тази форма е вечно.
„Съхранението на тялото се осигурява чрез съхранението на душата, а съхранението на душата — чрез нейното единение с Висшия Разум. Така съхраненият ще стане подобен на Съхраняващия, бидейки единен с Него.“
Такава е целта на сътворението на човека — „малкия свят“ — и неговата форма: единство на небето и земята, на душата и тялото. Пръст от земята и жива душа. Всичко това е с цел да се поправи цялото творение и да се доведе до вечно съществуване.
Вечността на човешкото тяло е основа за вечността на всички същества в света на възкресението, както ще бъде обяснено.
„Защото съхранението на тялото се обезпечава чрез съхранението на душата“
Нашите мъдреци разкриха петте части на човешката същност: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида.
Ние подробно разгледахме думите на автора на книгата „Нефеш а-Хаим“, който изяснява същността на тези пет аспекта. Тук ще приведем неговите думи относно двете висши части: Хая и Йехида.
„… Коренът на душата е ‘душата на душата’, за която се говори в книгата ‘Зоар’.
Тя се нарича Хая и с нея е удостоен първият човек, Адам, както и с аспекта Йехида, включен в него. Това е тайната на света ‘Адам Кадмон’… Първият човек, Адам, е удостоен с истинските аспекти Хая и Йехида в тяхното основно проявление…
И в това се крие главното значение на изказването на нашите мъдреци, които разясняват стиха ‘Нека земята произведе жива душа’: ‘Дори душата на Адам, дори душата на Машиаха’. Този аспект е тайната на Общността на Израел, висшата страна на живота. (Тоест, коренът на елемента земя се намира в четирите елемента на древните корени, прародителите на всички светове, споменати в Зоар, глава Ваера 23б).
Виж също Зоар, глава Шмот 12а и глава Шлах 174б за тайната на казаното ‘Нека земята произведе жива душа…’ и коментара на Рамбан върху стиха ‘Нека направим човек’, защото духът Господен говореше чрез него.
И затова Адам, първият човек, трябваше да живее вечно. ‘Защото мъдростта дава живот на притежателя си.’ В това е смисълът на думите ‘Нека земята произведе жива душа.’ Но поради неговия грях това му бе отнето.
… И оттогава никой човек, живеещ в този свят, не е удостоен с това… И ние се надяваме да го придобием след възкресението, когато Бог, ако благоволи, ще излее върху нас дух свише.“
И той обяснява там неговата същност и висота:
„Тя е коренът на аспекта на мисълта у човека. Аспектът на мисълта възниква, когато човек, използвайки мисловната си способност, съсредоточава вниманието си върху конкретно нещо. Това е аспектът на душата (Нешама), както е казано: ‘Душата (нишмат) на Всесилния ги разбира’ (Йов 32).
Тогава мисълта се възприема най-малко от самия човек, който мисли за нея, но източникът на самата мисловна способност е напълно скрит и тайнствен, и дори самият човек не е в състояние да постигне откъде идва. Това е аспектът на корена на неговата душа.
Този аспект е скрит. Това е идеята за съчетаването на буквите в една дума. Тя е коренът на душата на буквите и силата на тяхната духовна същност в техния висш корен. Истинската същност на реда на тяхното съчетаване в техния висш корен не ни е дадена да постигнем днес.
Но след възкресението ние ще можем да разберем тайната на съчетаването на буквите в корена на тяхната святост. За това е казано в книгата ‘Зоар’, глава Беаалотха 152б: ‘Тора… и в бъдещия свят те са готови да проникнат в душата на душата на Тора.’“
И това е идеята за корена на душата на целия народ на Израел заедно – сфирата „Малхут“ на света „Ацилут“. И затова се нарича „Общността на Израел“.
Този аспект е единството между сътвореното същество и излъчването на светостта на Благословения, в Когото обитава пълнотата на вечното съществуване.”
Анализ на думите от „Нефеш а-Хаим“
Ще се опитаме до известна степен да разберем неговите думи, като накратко представим някои основни сведения.
Първо: Формата на цялата реалност е низходяща верига от светове — от най-висшия към най-низшия. По този начин безброй светове се излъчват, създават, оформят и изграждат, всеки свързан с този над него, получавайки своето начало от него, подобно на отпечатък от печат. Светът, който е по-низш, е включен в този над него, като се спуска и огрубява до собственото си съществуване според своята по-ниска степен. Така по-висшият свят обхваща с удивително единство всички светове, произлезли от него.
Второ: Цялата реалност представлява съдове и светлини. Вътрешното съдържание е светлината, която свети през обвивката на съда. Такава е формата на мирозданието: светлина и съд, небе и земя, мъж и жена, душа и тяло.
Трето: Цялата тази структура, съответстваща на формата на човека и реда на произхода на неговата душа, има за цел самия човек, неговата служба на Твореца, осъществявана чрез пречистване на тялото, чрез което душата може да излъчва своята светлина. Така и душата, и тялото придобиват своето съвършенство.
Четвърто: Целта на целия този произход на световете е завръщане към техния източник, единение с корена им. Това е тайната на разкриването на единството, връщането на света към неговия единен общ Източник.
Пето: Всички тези вериги на произход са в съответствие с веригата на низхождане на Тора от височината на нейния Източник до нашия свят.
Шесто: Целта на сътворението на човека е той да живее вечно в своето тяло, пречистено чрез неговата душа. Така душата би постигнала своето съвършенство, като обхване тялото в съвършено единство, съобразено с техния общ корен. Грехът и смъртта като негово последствие са причината за разделението между душата и тялото и за необходимостта от тяхното отделно поправяне. Грехът беше причината аспектът на душата (нешама) вече да е извън рамката на структурата на човека, обличайки го отвън, както и аспектите хая и йехида. И двете позиции са свързани една с друга, тъй като висшите части на душата също включват идеята за тялото в неговото коригирано състояние и следователно, намирайки се в структурата на Адам, първия човек, те му осигуриха вечен живот. Следователно и двете корекции: възкресението на мъртвите и връзката с корена на душата – аспектът на Йехида – са свързани помежду си. И разбира се, техният корен е в откровението на Тората, което очакваме в бъдещето: „душата на душата на Тората“, помислете за всичко това правилно.
Трябва да кажем още няколко думи за буквите и техните значения.
Буквите са инструментите, с които Бог е създал небето и земята. Тайната на техните съчетания е живата душа, която е в тях. Това е техният висш смисъл, скритото съдържание на всичко съществуващо, познанието за корена на душата.
Нека приведем думите на автора на „Нефеш а-Хаим“:
„Защото е известно, че човешката душа в общия си вид се състои от три аспекта: действие, реч и мисъл – нефеш, руах, нешамах (съкратено „наран“), това са нейните букви, гласни и интонации. Интонациите са души, гласните са духове, а буквите са физическа жизнена сила.
Буквите са аспект на действието: тъй като съществуването на букви сами по себе си, без гласни, не може да бъде нищо друго освен действие, тоест действие на писане, както са написани в свитъка на Тора без гласни. Тъй като в речта е невъзможно да ги извлечете от устата по друг начин, освен чрез добавяне на гласни към тях, следователно буквите, взети отделно, без гласни, се наричат аспектът „нефеш“. Тоест, аспектът на действие, както е известно.
… Интонацията на думите е аспект на мисълта, намерението на сърцето, тоест аспектът на „нешама“, както е известно. Защото това е движението и управлението на гласните и буквите, накланянето им в определена посока, а това зависи от рационалното мислене. И затова се наричат „таамим” (буквално „значения”). Тоест, тълкуването на всяко нещо е интелигентността, скрита в него, и от него човек може да го разбере в мисълта си” (Втората порта, глава 16).
Разбирането на значението на комбинациите от букви е разбиране на аспекта на „нешама”: „Мисълта е аспект на „нешама”, който учи човек на знанието и разбирането на Светата Тора, следователно основното му място на пребиваване е мозъкът, инструментът на мисълта и това е най-висшият аспект в тях” (“Нефеш хахаим”, първата порта, гл. 14).
Оттук можем да разберем, че възкресението на мъртвите, тоест възкресяването на съдове, чиито корени са букви, се случва в резултат на разбирането на душата на тайните на техните коренни значения и комбинации. Това е разбирането на душата в бъдещето, в аспекта на Хая, тайните значения на корените на реалността и ще възкреси всичко съществуващо.
Като разсъждаваме върху тези основи, можем да разберем значението на думите Нефеш Хахаим.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com