Разликата между Земята на Израел и другите страни в контекста на възкресението на мъртвите: ще има ли възкресение за онези, които са погребани извън Земята на Израел и, ако да, как ще се случи това?
Страната на живота
„Раби Елазар каза: мъртвите, които се намират извън Земята на Израел, няма да възкръснат, както е казано: „И ще дам красотата Си в страната на живота“ — страната, в която е Моята красота — там мъртвите възкръсват, а където няма Моята красота — там мъртвите не възкръсват… Дори слугинята от неевреите, която обитава в Земята на Израел, има обещание да наследи бъдещия свят. Защото на едно място Писанието казва: „на народа („ам“, пише се „айн-мем“) върху нея“, а на друго място: „седнете тук с („им“ — пише се също „айн-мем“) магарето“ — народ, подобен на магаре“ (Ктубот 111а).
Нека се вгледаме по-внимателно в този пасаж. Може би на нашето ниво ще можем да разберем защо възкресението ще бъде именно в Земята на Израел. Ще обясним накратко.
Всички същности са двойствени
Вече е известно за тайната на пещерата „Махпела“, че всичко съществуващо тук, в света на действието (Асия), има корени в по-висшите светове. Задачата на всички същества е да пребивават в пълнота и в съответствие с плана, който им е бил отреден при основата на тяхното сътворение. Такава е структурата на всички светове: те се спускат по верига и слизат на земята като отпечатък, направен от печат. Затова основата на тяхното съществуване в долния свят е да бъдат свързани с корените си горе.
Такава е и структурата на произхода на човешкото тяло, на всички части на човешката структура, и всичко това е добре известно.
Без корен горе и връзка с висшите светове нисшите същества нямат никаква възможност да съществуват. Те нямат възможност да изпълняват заповедите и съответно да се извисяват до вечния живот. Разбери това добре.
Земята като корен на живота
Същото важи и за човека и за корена на неговата душа. Това важи и за съществуването на народа Израел като цяло, за корените на техните души, взети от свещените измерения на управление. Това важи и за мястото, към което ще се завърнат душите на Израел — висшето царство, което се разкрива в мястото, наречено Земя на Израел.
Това е земята долу, която е насочена към висшата земя. Разбери добре всичко това.
„Целият Израел има дял в бъдещия свят, както е казано: „Твоят народ — всички са праведници, завинаги ще наследят земята; те са плод на насажденията Ми, дело на ръцете Ми, сътворени за слава““ (Мишна, начало на глава Хелек).
„Не е позволено да се тълкува думата „земя“ отвъд това, но ако разбереш първата дума „земя“, спомената в първия стих на Тора („В начало сътвори Бог небето и земята“), и думата „земя“, която стои в глава „Бехукотай“ (Вайикра 26:42), ще постигнеш висша и скрита тайна. Ще разбереш казаното от нашите мъдреци: „Небесният храм е насочен към храма долу“ (Танхума, глава Вайкел, 6)“ (Рамбан, коментар към Тора, глава Вайикра 18:25).
„Имам обяснение за това число (310 — стойността на думата „йеш“ — „има“). В съответствие с казаното от мъдреците в Мидраша за стиха: „Жената обгръща мъжа“. Израел в наши дни е като жена, която наследява само десета част от имуществото. Народите са седемдесет, а Израел наследиха земята само от седем народа… Затова тук се използва това число „йеш“. Когато в бъдеще Израел завоюва десет пъти по 31 царе, ще се получи точно 310“ (Тосафот Йом-Тов, край на трактат Укцин).
Висшият Йерусалим
„В бъдеще праведниците ще покълнат и ще възлязат в Йерусалим, както е казано: „И ще възлязат в града, като трева от земята“. Градът — това е именно Йерусалим, както е казано: „И Аз ще защитя този град““ (Ктубот 111б).
„И тук коренът на тази идея в горните светове е онова място, където се намира основата на вечното съществуване: „Няма вече да се каже за теб: ‘Изоставена’, и за земята ти — ‘Пустинна’“ (Йешая 62:4). Винаги, когато срещнеш израза „не, не“, това е израз на клетва, както е написано: „И няма вече води да станат като потоп и да унищожат всяка плът чрез водите на потопа“ (Брейшит 9:15). И също така е казано: „Защото се заклех, че водите на Ноах няма повече да преминат“ (Йешая 54:9).
Оттук можеш да заключиш, че „не, не“ е клетва, а от отрицанието разбираш утвърждение. В бъдеще Святият, благословен да е Той, ще даде на Своя свят окончателна утвърденост, така че общността на Израел няма повече да бъде изгонена в изгнание, и Храмът няма повече да бъде разрушаван. Затова душите ще получат своето място само там, където ще бъде утвърдено завинаги, за да може и душата да пребивава в тялото завинаги. За това е казано: „Оцелелите в Сион и останалите в Йерусалим ще се нарекат светии“ (Зоар Брейшит 114б).“
Йерусалим е вътрешната средната точка на общността на Израел, с която е свързано вечното ѝ съществуване: „Светият, благословен да е Той, каза: Няма да вляза в горния Йерусалим, докато не вляза в долния Йерусалим. А има ли горен Йерусалим? Да, защото е написано: ‘Изграден Йерусалим, като град, свързан в едно’” (Таанит 5а).
Коренът на тази идея е обяснен в книгата „Нефеш а-Хаим“ в бележка: „… Това е, за което говори Писанието: ‘Иди и възгласи в ушите на Йерусалим… Помня Аз… как ти вървеше след Мен в пустинята…’ Писанието нарича общността на Израел Йерусалим. Защото този град беше мястото на събиране на цялата общност на Израел, когато те се изкачваха, за да се представят пред лицето на Господа в празниците на възкачването. И там целият народ на Израел получи обилни дарове от Тора, святостта и страха Божий, всеки израилтянин според корена, с който е свързана неговата душа в общността на Израел. И затова общността на Израел се нарича горният Йерусалим, и за това говори Писанието: ‘… любовта на твоето свързване (“клулот”)’ — тоест, ‘събирането в едно’ (“клилут”).“
И в това се състои идеята за Шхина, за която се говори навсякъде, тоест буквалното значение на думата „Шхина“ е постоянно място на обитаване. Както са казали мъдреците: „От деня, когато Светият, благословен да е Той, създаде света Си, Той пожела да има Свое обиталище в долните светове“ (Брейшит Раба, гл. 4, Танхума, гл. Бехукотай), а главното място на Неговото обитаване беше в Йерусалим, където святостта Му се разкриваше без всякакво прикритие. И за това казаха мъдреците: „Както казват хората: В моето място ме наричат Шамай, а в чуждото място — пришълец“ (Шабат 145б), и дори простата реч на мъдреците изисква изучаване.
Росата на живота
„В бъдеще ще прозвучи Бат-Кол (глас от небесата) на гробищата, казвайки: „Станете и се възрадвайте, вие, които пребивавате в пръстта!“ И ще оживеят мъртвите от росата на великия висш светлинен източник, както е написано: „Защото росата на светлината е Твоята роса“ (Йешая 26:19). Какво означава „росата на светлината“? Светлината в буквалния смисъл! От онези висши светове, в които Той е подготвил за земята вечен живот“ (Зоар, част 1, 130б).
Тази роса е скритата светлина на вътрешната мистерия на реалността, той е този, който тайно й дава живот през всичките дни на съществуването на този свят. И той е този, който ще се разкрие в бъдещето и ще даде живота й в откровението за възкресението.
Той е скрит за тези, които се вкопчват в тази роса през живота си: „Защото росата на светлината е Твоята роса и Ти ще унищожиш земята на сенките на смъртните“ – всеки, който използва светлината на Тора – светлината на Тора му дава живот и всеки, който не използва светлината на Тора – светлината на Тората не го съживява” (Кетубот 111а). Ще говорим за това повече в главата: „Всичко е готово за трапезата“.
В следващите глави ще се задълбочим в думите на Рамбан и мъдреците от Кабала относно тази основа на вярата във възкресението на мъртвите.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com