Първият човек, ако не беше съгрешил, щеше да влезе със своето тяло в онзи свят, който е вечната събота.
Коментар към Мишна
Тринадесетият основен принцип: възкресението на мъртвите, вече сме го обяснили.
Книга „Рош Амана“
Тринадесетият основен принцип: възкресението на мъртвите, изложихме неговите идеи и тайни.
Сидур
Аз вярвам с пълна вяра, че ще има възкресение на мъртвите, когато Творецът го пожелае, благословено да е Името Му и възвишено Неговото възпоменание завинаги.
Рамбам в законите за покаянието
Ето кои нямат дял в бъдещия свят, а са изтребени, погиват и са осъдени заради своето велико злодеяние и грях завинаги: еретиците, апикоресите ( които отричат основните принципи на вярата или проявяват скептицизъм към религиозните догми) и тези, които отричат възкресението на мъртвите (3:6).
Въведение към основата
Тази основа завършва списъка от 13 основни принципа на вярата. По-горе обяснихме, че според Рамбам вечната отплата е била разгледана в единадесетия принцип (за възнаграждението и наказанието). Вярата във възкресението на мъртвите Рамбам определя като вяра в чудесата по същество, и този, който я отрича, отрича сътворението на света от нищото.
Въпреки това, все още не е напълно ясно защо това се счита за самостоятелен принцип на вярата, а не е включено в принципа, който утвърждава сътворението на света във времето, тоест четвъртата основа, както обяснихме нейния смисъл.
Авторът на книгата „Икарим“ изразява изумление защо въобще вярата във възкресението на мъртвите се счита за основа на религията? Защо човек, ако вярва във възмездието като такова, в обещанията на Тора за този свят и в обещанията за света на душите, но не вярва в обещанието за възкресението на мъртвите, ще бъде считан за отричащ основата на вярата? Ще посветим отделна глава в тази част за разглеждане на позицията на Рамбам.
Говорейки за този принцип, мъдреците на Кабала правят удивителни открития. Ще изложим този принцип от гледна точка на Рамбан и неговите последователи, като с помощта на техните думи ще отговорим на горепосочените въпроси.
Вечността на тялото
„Има в тази форма дълбоки тайни, защото създаването на човека именно в тази форма не беше безсмислена суета, а в това имаше велика необходимост и грандиозен смисъл, и Създателят желае тя да бъде съхранена“ (Рамбан, „Шаар а-Гмул“).
Това се отнася до висшия източник на човешката форма: образа на Бога, защото структурата на човешкото тяло съответства на тази висша идея. И несъмнено съществуването ѝ има цел не само в този свят. Първият човек, ако не беше съгрешил, щеше да влезе със своето тяло в онзи свят, който е вечната Събота.
Мъдреците ни разкриха, че Израел се е удостоил с даряването на Тора само защото притежават тяло и всичко, свързано с него. Тялото е Престолът на Славата на Твореца, за да може Неговата Шехина да пребивава в нисшите светове. Без съмнение, създаването на човека в неговото тяло е трябвало да бъде вечно.
Възвисяването на душата чрез очистване на тялото
Процесът на очистване на тялото е единственият път към възвисяването на душата. Тази идея ще бъде разкрита с особена сила в епохата на възкресението на мъртвите, в процеса на „и ще вървят от подвиг към подвиг“ — безкрайния процес на възвисяване. Ето защо възкресението на мъртвите е необходимо, включително и за целта на възвисяване на душата.
Краят на делото е началото на замисъла
Всички аспекти на отношенията между душата и тялото, които са също аспекти на възвисяването на творението като цяло през хилядолетията на неговото съществуване, са били сътворени и заложени от древността. Така възкресението на мъртвите е основен компонент на процеса на възвисяване на цялото творение и връщането му към неговия корен.
Разкриването на единството
Целта на творението е разкриването на единството на Твореца, конкретно на факта, че няма друго обяснение за съществуването на света, лишен от свободата на избора.
Възкресението на мъртвите е сърцевината на това разкриване на Неговото единство. Трябва да знаем, че това не се отнася само за онова, което очаква хората, но касае цялото мироздание — тялото на огромния свят. Всичко ще бъде подготвено за бъдещия свят: всички детайли на реалността, включително всичко, което се е случило с тях, ще оживеят и ще излъчват светлината, която се е криела в тях, тяхното истинско предназначение. По този начин ще се разкрие единството на Твореца, но в това има и допълнителна дълбочина…
Разкриване на пълнотата на благодеянието
Цялото творение има за цел благодеяние към човека. Но, както може да изглежда, ние наблюдаваме обратното – свят, изпълнен с грях и страдания. Всичко това не само затъмнява очевидността на единството на Твореца, но и целта на мирозданието – благодеяние към човека. Чрез възкресението на мъртвите, което, както споменахме, има отношение към всичко съществуващо във всичките му детайли, ще бъде ретроспективно разкрито, че цялото зло е било заради тази цел на благодеянието. Това е същото онова „твърде добро“, което представлява целта на сътворението на света: злото ще бъде преобразено и ще се окаже добро.
За детайлите на възкресението
Трябва да се поясни мнението на Рамбан и неговите поддръжници относно реда на възкресението на мъртвите, защото, както ще кажем, възкресенията ще бъдат няколко. Трябва да се изясни идеята за „деня на съда“, както и да се обсъди мястото, където ще се случи възкресението – земята на Израел, която съответства на „земята на живота“.
Всички тези теми ще бъдат предмет на нашето разглеждане в анализа на този основен принцип на вярата.
Лечител на съкрушените сърца
„Защото така учим в Мишна: изграждането на Храма ще предхожда събирането на разпръснатите, а събирането на разпръснатите ще предшества възкресението на мъртвите, а възкресението на мъртвите ще бъде в самия край. Откъде знаем това? Казано е: „Господ съгражда Йерусалим, събира разпръснатите от Израел, изцелява съкрушените сърца и лекува раните им“ – това е възкресението на мъртвите – защото то е изцелението на съкрушените сърца заради починалите им. Първо се съгражда Йерусалим, след това се събират разпръснатите от Израел, а изцелението на съкрушените сърца е в самия край“ (Зоар, Берешит 139).
Знанието, че смъртта не е краят, а етап в изправлението, от който произтича вечността на телата, е велико утешение, изцеление на съкрушените сърца поради загубата на близки, постоянния страх от смъртта, сърдечната тъга от тлението на красотата на сътвореното, скръбта за онова прекрасно, което се разпада на прах.
Дълбочината на изцелението на съкрушените сърца. Тази дълбочина ще бъде разкрита в обсъждането на този основен принцип. Обещанието за възкресението е изцеление – изправление на всички страдания на огромното множество хора, живели през хилядолетията на съществуването на света. Възкресението е изправление на творението на злото, което поражда смъртта. При възкресението злото ще бъде преобразено и ще се разкрие като „твърде добро“ в творението. Цялото творение ще бъде осветено от скъпоценната светлина на това разкриване на единството. Всички детайли на сътворените същества, през хилядолетията на съществуването на света, заедно с всичко, което се е случвало с тях, ще излъчват светлината, която се е криела в тях. Те ще станат величествена песен за пълнотата на благодеянието, която цялото творение ще възпява своя Творец.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com