Разликата между тези трапези в дните на Машиаха и наслаждението от сиянието на Шхина в бъдещия свят.
Коренът на тези разкрития се съдържа в Тора
„В бъдещия свят ще видим душата на душата на Тора“ (Зоар, част 3, стр. 152а).
Също както цялата реалност на творението произлиза от Тора, защото „Той погледна в Тора и създаде света“, така и принципът на управлението произлиза от разкриването на Тора във всяко поколение. Свалянето на дрехите на естеството е вкоренено в разкриването на вътрешната част на Тора.
Такъв е пределът на копнежа на Израел през дните на Машиаха, които представляват подготовка за разкриването на вътрешната част на Тора — висшето и вечно прилепване към Твореца:
„ Нека ме целуне с целувките на устните Си.“ — Тази песен я изрича (Общината на Израел) в своето изгнание и вдовство: „О, как да се удостоя отново, та цар Соломон да ме целуне с целувките на устните Си, както преди. Защото има места, където се целува ръка или рамо, но аз жадувам и копнея Той да се отнася към мен по стария обичай — като младоженец с булката, от уста на уста. Защото любовта Ти ми е по-добра от всяко питие на вино, от всяко удоволствие и веселие.“
Свойствено е за еврейския език да нарича всяко пиршество на наслада и веселие „вино“, както е казано: „В дома на виното“ (Естер 7:8), „Няма да пият вино с песен“ (Исая 24:9), „И на пиршествата им — цитра и арфа, тимпан и свирка, и вино“ (Исая 5:12). Такъв е смисълът на думата тук, употребена образно, защото Той им даде Своята Тора и им говори лице в лице. Тази любов им беше по-сладка от всички наслади и веселия, и им беше обещано, че Той отново ще се яви пред тях, за да им разясни всички тайни значения и скритите дълбини, и те Го молят да изпълни думите Си.
В това е смисълът на казаното: „Нека ме целуне с целувките на устните Си“ (Песен на песните 1:1). Виж и коментара на Раши там. „Тайните значения и скритите дълбини“ са свалянето на дрехите на буквалния смисъл на Тора — коренът на свалянето на физическите обвивки. Разбери това правилно.
Трапеза от Левиатана и Дивия Бик
Тази концепция ще бъде разгледана подробно в контекста на основите на възкресението на мъртвите. Важно е обаче да се отбележи, че тези трапези ще съществуват и в дните на Машиаха, когато хората ще живеят в телесна форма, тъй като във всяко измерение на света има свой аспект на храна.
„Приготвени трапези, телесни и разумни, и двете са както за тялото, така и за душата. Има също разумни трапези, предназначени само за душите, без участието на тялото, които носят наслаждение във вечния живот в световете, където всяка от тях пребивава според своя ранг“ (Рабейну Бехайе, „Шулхан Шел Арба“).
„Телесните трапези са предопределени за тях още от дните на сътворението, от онази фина и чиста храна, сътворена от висшата светлина чрез причинната верига. Това са Левиатанът сред рибите и Бар-Йохни (Зиз) сред птиците, които бяха сътворени на петия ден на творението. Името на Левиатана показва, че е подготвен за праведниците. Също така и Беемот на хиляда хълма — всички тези създания бяха сътворени на шестия ден, когато бе създаден човекът, и го предшестват. Степента на тези ястия е изключително висока, тъй като те изострят разума и пречистват сърцето, както манната, която бе дадена на поколението в пустинята. Тя бе като медена пита, породена от висшата светлина, за която е написано: „Сладка е светлината, и добро е за очите да виждат слънцето“ (Коелет 11:7). Може би дори тяхното качество превъзхожда манната, тъй като степента на разбиране в края на дните ще бъде много по-голяма и превъзходна в сравнение с всички предишни времена. Тогава сърцата ще станат по-широки и способни да възприемат напълно познанието за Господа, както водите покриват морето. Това ще се случи в дните на Машиаха в по-голяма степен, отколкото в дните на поколението, излязло от Египет, когато евреите, свикнали с тежък труд, протягаха ръце от примитивния глинен замес. Времето на Машиаха ще бъде съвършено и възвишено, както желае Оня, който се яви на Моше в къпината, за разлика от дните на нашия свят, когато не всичко се извършва според Неговата воля“ (Рабейну Бехайе, там).
Качеството на храната съответства на нивото на човека и на неговата духовна степен. Тази идея присъства във всичко съществуващо, тъй като степента на човека е като храна за всички създания, оказвайки влияние по-силно от висшите сили.
Нашите учители обясняват разликата между тези трапези в дните на Машиаха и наслаждението от сиянието на Шхина в бъдещия свят:
„Дните на Машиаха съответстват на времето за добавка към Шабата“ (Раби Цадок а-Коен, книгата „Кдушат Шабат“, гл. 5). Това е време, когато все още има тяло, но то вече е изправено. Рабейну Бехайе в своя коментар към Тора, цитирайки своя учител рабби Шломо бен Адрет, пише:
„Може би тази трапеза, предстояща за праведниците, ще се случи в края на епохата, когато все още ще има телесна храна и напитки, но след това, това обичайно ще бъде прекратено. Тогава те ще пребивават с венци на главите си и ще се наслаждават на сиянието на Шхина. Тази трапеза ще бъде заключителното тържество: ако едната завършва святото време, то другата — завършва делничното време“ (Берешит 1:21).
Поправянето на единството
Авторът на книгата „Лешем“ подробно разкрива удивителни откровения, обяснявайки същността на поправянето на творението, което ще се случи в дните на Машиаха. Ето същината на неговите думи в кратък преразказ:
По отношение на заповедите съществуват противоречиви мидраши дали те ще бъдат актуални в бъдещия свят. Това противоречие може да бъде разрешено, като се каже, че дните на Машиаха се разделят на два етапа. Първият етап е преди възкресението на мъртвите, когато ще се запази естественият ред на света, макар че ще се случват велики чудеса, но материалността няма да бъде напълно премахната. След възкресението на мъртвите, когато „кожените дрехи“ („ор“ с буква айн) ще бъдат заменени с „дрехи от светлина“ („ор“ с буква алеф), принципите на управление ще се променят напълно. Материалността ще изчезне, злото ще бъде унищожено, и цялото творение ще се издигне в процес на многопластово възкресение, превръщайки се в чиста святост.
Всички делнични дни ще се превърнат в празници, и всички жертви ще бъдат отменени с изключение на жертвата на благодарност (като авторът там разяснява тайната на това). Това е междинният период, за който Гемара казва, че няма полза в него. Той представлява преходна епоха между дните на Машиаха и дните на бъдещия свят.
Началото на „поправянето на единството“ ще започне в дните на Машиаха. Всички хора ще станат една човешка структура, всички поколения ще се обединят в едно лице. Това ще се осъществи чрез премахването на материята, която разделя творенията. Всяка материя и плът ще се трансформира в идея и душа.
В рамките на това поправяне всички живи същества ще се обединят в своя източник. Зверовете от хиляди планини, всички птици в Зиза полева, и всички риби в Левиатана ще намерят своето единство.
Ще има нови небеса и нова земя, подобно на състоянието преди грехопадението с дървото на познанието.
Трапезите от Левиатан и Дивия бик ще се състоят в дните на Машиаха и ще бъдат телесни, но ще съществуват и в бъдещия свят в техния духовен корен. Храната в дните на Машиаха, когато плътските страсти ще изчезнат, ще бъде чиста и възвишена, без ненужни примеси. Качеството на наслаждението ще бъде освободено от плътските обвивки.
Коренът на наслаждението е много висок в святостта, в структурата на мозъка, и само се спуска и въплъщава в обвивките на плътта и фантазията на този свят. Такива са думите на автора – удивителни и възвишени.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com