Премахването на игото на царствата, икономическото изобилие и душевният покой ще позволят на Машиаха да обучи целия народ на Тора
Относно изчезването на злото начало
Въпреки това остава удивително, че Абарбанел отнася премахването на злото начало към епохата след възкресението на мъртвите. Според него това е промяната на законите на природата, за която спорят рабби Йоханан и Шмуел. Така също излиза от простия смисъл на думите на Гемара:
„… и ще дойдат дни, за които ще кажеш: няма полза от тях — това са дните на Машиаха, в които няма нито заслуги, нито провинения. И тук има спор с Шмуел, защото Шмуел каза: няма разлика между този свят и дните на Машиаха, освен игото на царствата, както е казано: „Защото бедният няма да изчезне от лицето на земята“ (Шабат 151б).“
Според думите на Рамбам обаче премахването на злото начало ще се случи в дните на Месията:
„Голямото предимство, което ще има в тези дни, е това, че ще се освободим от поробването на царствата, което ни пречи да изпълним всички заповеди. И ще се умножи мъдростта, както е казано: „Земята ще се изпълни с познание за Господа“ (Йешаяу 11:9). Ще се прекратят войните, както е казано: „Народ няма да вдигне меч срещу народ“ (Миха 4:3). И в тези дни ще бъде постигнато голямо съвършенство (духовно), чрез което ще заслужим живота в бъдещия свят.“
— Рамбам, предисловие към основите на вярата (въведение към глава Хелек).
И ако кажеш, че Рамбам говори само за външна пречка, т.е. игото на царствата, но не за „закваската в тестото“ (злото начало), той добавя там:
„И ще бъде изпълнението на всички заповеди на Учението на нашия учител Моше без небрежност и леност, и не по принуда, а с добра воля и голямо желание, както е казано: „И няма вече да учи всеки ближния си и брата си, казвайки: Познайте Господа! — защото всички те ще Ме познават, от малък до голям“ (Ирмияу 31:33), „Ще вложа Моето Учение в тях“ (там същото, 31:32), „Ще премахна каменното сърце от плътта им“ (Йехезкел 36:26). И в тези неща ще бъде постигнат бъдещият свят с голямо разбиране.“
Това следва да се разбира така: Рамбам има предвид, че благоприятните условия, които ще бъдат в тези дни — премахването на игото на царствата, икономическото изобилие и душевният покой — ще позволят на царя Машиах да обучи целия Израел на Тора в най-висшата форма, която е съществувала в историята на еврейския народ. Но това не означава, че Творецът ще унищожи напълно злото начало.
И така пише той в законите за покаянието:
„Затова целият Израел, неговите пророци и мъдреци така жадуват за идването на царя Машиах — за да се освободят от властта на злодейското царство, което не дава на евреите възможност да изучават Тора и да изпълняват заповедите, както подобава. С придобиването на покой, те ще могат да се посветят на постигането на мъдрост и да заслужат живота в бъдещия свят. Защото в дните на Машиах знанието и мъдростта ще се умножат и истината ще се разкрие, както е казано: „Земята ще се изпълни със знанието за Всевишния“ (Йешаяу 11:9). И още е казано: „И вече няма човек да учи ближния си и човек брата си, защото всички те ще Ме познават“ (Ирмияу 31:33). И още е казано: „Ще премахна каменното сърце от вашата плът“ (Йехезкел 36:26). Защото този цар от рода на Давид ще превъзхожда Шломо (Соломон) по мъдрост и в пророчеството ще бъде близо до нивото на нашия учител Моше. И затова ще обучава целия народ и ще го наставлява в пътя на Всевишния.“
(гл. 9)
Разсъждения върху думите на Рамбам
Трябва обаче да се изясни този въпрос, защото простият смисъл на думите на Рамбам показва премахването на свободата на избора: „И ще премахна каменното сърце от вашата плът“.
Може да се отговори на това, опирайки се на думите на „Лехем Мишне“, които цитирахме по-рано. Той обяснява, че Рамбам заема средна позиция между различните мнения и смята, че всяко пророчество, което не говори за промяна на законите на природата, се отнася за дните на Машиах. Според Рамбам премахването на каменното сърце ще бъде резултат от знанието, което ще се увеличи през тези дни, и от покоя, който ще даде възможност за учене. Машиах ще обучава народа в Тора — и в това няма никаква промяна на законите на природата.
Това е състоянието на първия човек, Адам, преди грехопадението. А по вътрешен смисъл в природата на човека от Израел е заложено стремежът да изпълнява волята на Твореца, както казва рабби Александри:
„Открито Ти е, че нашето желание е да изпълняваме Твоята воля, но кой ни пречи? Само „закваската в тестото“ (злото начало) и игото на царствата! Да бъде Твоята воля да ни спасиш от тях, и ние отново ще изпълняваме законите, угодни на Теб, с пълно сърце“ (Брахот 17а).
Отговорът на Виленския Гаон
В думите на Виленския Гаон се съдържа опит за помиряване на двете позиции, като той разделя между епохата на Машиах, син на Йосеф, и епохата на Машиах, син на Давид:
„Ако народът на Израел заслужи, то в началото ще дойде и ще се възцари Машиах бен Йосеф, както някога Шаул се възцари преди Давид. Това щеше да започне, ако бяхме заслужили, в началото на петото хилядолетие, което съответства на стъпалото „ход“ („слава“), когато започва царството, както казахме по-горе за Шаул. И за това казаха мъдреците: „Две хиляди години Машиах“ (Санедрин 93а, Авода Зара 7а). Тогава, наистина, нямаше да има друга разлика между този свят и дните на Машиах освен игото на царствата. Но когато дойде Машиах бен Давид, тогава „смъртта ще бъде премахната завинаги“, и тази епоха се нарича „бъдещето“.“
(Сафра де-Цниюта, глава 1)
Друго обяснение на думите на Шмуел
Маарам бен Габай, а след него и Маарал, представят друго обяснение на думите на Шмуел:
„Както вече обяснихме, дори онзи, който казва, че ‘няма разлика между този свят и дните на Машиах освен игото на царствата’, не твърди, че няма да има никакви други промени, освен това, че ние, нашите деца и внуци няма да бъдем в робство. Да се каже такова нещо е напълно невъзможно. Работата е там, че светът няма да бъде толкова потопен в материалност, както сега, и злото начало ще бъде премахнато от човека, а всички хора ще се прилепят с единно сърце към служенето на Твореца.
Защото онзи, който казва, че ‘няма разлика между този свят и дните на Машиах освен игото на царствата’, има предвид, че светът ще продължи да се управлява според естествените закони, без да се случват явления, излизащи извън рамките на природата, но в границите на възможното всички хора ще станат праведници.“
(Маарал, „Нецах Исраел“, глава 50)
Маарал обяснява, че това означава връщане на света към състоянието му преди греха на Дървото на познанието за добро и зло, защото такава е истинската природа на света.
В съответствие с това, което написахме по-горе като извод от думите на „Лехем Мишне“, изглежда, че тези авторитети обясняват идеята за премахването на злото начало, за което говори Шмуел, по смисъла на заключенията на Рамбам.
„И това се отнася и до идеята за благословията: няма съмнение, че Святата земя беше подготвена за благословение във всичко, ако грехът не ѝ беше пречка… И за това казаха мъдреците: „Но само греховете ви удължиха проклятието и престъпленията ви станаха пречка за доброто ви“. Излиза, че благословението е предопределено за земята, но грехът пречи то да дойде. А ако е така, то в дните на Машиах на земята ще има благословение, за което тя самата е готова. И е написано (Вайикра 26:4): „И земята ще даде своята реколта“, не както днес, а както в дните на Адам.
„Къде е казано, че полето ще бъде засято и ще даде реколта в същия ден? Писанието казва: „Памет за делата Си чудесни е създал“ (Теилим 111:4), и още: „Да даде земята трева, в която е семето ѝ“ — в деня, в който беше засята, даде реколта. „И дървото на полето ще даде своя плод“ (Вайикра 26:4) — не както днес, а както в дните на първия човек.
Откъде знаем, че дървото ще бъде посадено и в същия ден ще даде плодовете си? Писанието казва: „Памет за делата Си чудесни е създал“ (Теилим 111:4), и още: „Дърво плодно, което дава плод по рода си“ (Брейшит 1:11) — в същия ден даде своите плодове. Откъде знаем, че самото дърво ще бъде годно за ядене? Писанието казва: „Дърво плодно“. Ако се имаше предвид само това, че то дава плодове, вече е казано: „Което дава плод“. Защо тогава е казано: „Дърво плодно“? За да покаже, че както плодът е годен за ядене, така и дървото ще бъде годно за ядене.
Откъде знаем, че дори неплодовите дървета ще дават плод? Писанието казва: „И дървото на полето ще даде своя плод“.
Следователно, в бъдеще, когато грехът бъде премахнат от хората, земята, която беше проклета от Б-г заради греховете на човека (вж. Брейшит 3:17), ще се върне в своето първоначално състояние и благословение, в което се намираше, преди Адам да съгреши.
А според онзи, който твърди, че няма разлика между този свят и дните на Машиах, освен премахването на игото на царствата, няма затруднение в разбирането на казаното тук, че земята ежедневно ще дава плодове. Защото това не се смята за чудо, понеже така се случваше в началото на сътворението на света и щеше да продължи, ако Адам не беше съгрешил.“
(Маарал, същото място)
Още за запазването на свободата на избора
„… и ще дойдат дни, за които ще кажеш: няма полза от тях — това са дните на Машиаха, в които няма заслуги и грехове, и тук е спорът със Шмуел, защото така каза Шмуел: няма разлика между този свят и дните на Машиаха, освен премахването на игото на царствата, както е казано: „Защото бедният няма да изчезне от лицето на земята“ (Шабат 151б).
Позицията на рабби Йоханан, както и думите на Гемара там, се състоят в това, че злото начало ще бъде напълно премахнато. Въпреки това, поддържащите позицията на рабби Йоханан също считат, че дните на Машиаха не са крайната цел на световната история, а по-скоро подготвителен етап за живота в бъдещия свят, и в тези дни също има възможност за духовен растеж. Растежът в тези дни ще се изразява в прилепване към доброто, а не в противопоставяне на злото.
И така обяснява Маарал:
„От това, което казахме, трябва да направиш извода, че идеята за Машиаха и онзи порядък, който ще съществува тогава в света, се състои в това, че светът ще пребивава в състояние на съвършенство, не както сега, но ще бъде съвсем друго битие. И в глава „а-Шоел“ (Шабат 151б) четем: „Помни своя Създател в дните на младостта си, докато не настъпят дните на беда“ (Коелет 12:1) — това са дните на старостта. „…и докато не дойдат дни, за които ще кажеш: няма полза от тях“ — това са дните на Машиаха, в които няма заслуги и грехове.“
Смисълът на казаното там е, че това, което вече се е случило, не може повече да бъде извършено отново, защото то вече е станало. Затова и този свят, в който живеем сега, не пребивава в съвършенство, и тъй като е несъвършен, в него е възможен грехът, и човек може да насочи пътя си към греха. Но в дните на Машиаха светът вече ще пребивава в съвършенство, и затова в него няма да може да се придобиват заслуги, защото ще бъде в състояние на реализиран потенциал, и там грях също няма да е възможен, защото човек няма да може да промени делата си и да стане различен от това, което е бил създаден, защото ще бъде в състояние на пълно съвършенство, и няма място за никаква промяна, а всичко ще бъде такова, каквото е, защото целият потенциал ще бъде актуализиран.“
И изглежда невъзможно да се каже, че Израел няма да може да придобие допълнително съвършенство и превъзходство в дните на Мошиах и само злодеят няма да може да промени поведението си и да стане праведен.
Това състояние на нещата се нарича „актуализация“, тъй като той вече е установен като злодей и няма да може да стане праведник. Поради това Писанието предупреждава човека да стане праведник преди разкриването на Машиаха, защото тогава, разбира се, грешникът все още може да се покае. Но в дните на Машиаха той вече няма да може да извърши покаяние, защото тогава няма да има възможност за промяна — грешникът да стане праведник, или обратното — праведникът да стане грешник.
Но ако вече е праведник, тогава, без съмнение, ще може да придобие още по-голямо превъзходство и съвършенство. И така подсказва здравият разум, защото дните на Машиаха не са онова състояние на света, когато той ще бъде чист разум и всички хора ще станат безплътни ангели. В тези дни хората ще ядат и пият, а светът на Машиаха не е равен на бъдещия свят.
Ето защо, безусловно, там е възможно придобиването на нови стъпала на съвършенство, но няма да бъде възможно човек да промени делата си — от зло към добро или от добро към зло.
(Маарал, книга „Нецах Исраел“, гл. 46).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com