Целта на творението е човекът, чиято структура включва всички компоненти на сътворения свят, всичко, което съществува в него.
Машиах
„И каза Бог: да направим човек по Нашия образ, по Наше подобие.“ Раби Йоханан коментира: „В последното и в древното Ти ме създаде…“ (Псалми 139:5). Раби Шимон бен Лакиш добавя: „След делата на последния ден и преди делата на първия ден.“ Това се потвърждава от думите на Раби Шимон бен Лакиш: „И духът Божи се носеше над водите“ — това е духът на царя Машиах“ (Брейшит Раба 8:1).
„На шестия ден, сутринта, земята яви живи същества по техните видове: добитък, влечуги и земни зверове“ (Битие 1:24-25). Тяхното създаване бе завършено преди изгрева на слънцето, а след това бе създаден човекът „по образ Божи“ (Битие 1:27), и настъпи времето на неговата власт. Както е казано: „Слънцето изгрява… и човек започва своя труд до вечерта“ (Псалми 104:22-23). Това символизира шестото хилядолетие, когато в началото властват „земните зверове“, което са царствата, „които не познаваха Господа“ (Съдии 2:10). След една десета част от деня — от първите лъчи на зората до изгрева — ще дойде Избавителят, за когото е казано: „И неговият престол ще бъде като слънце пред Мене“ (Псалми 89:37). Той е потомъкът на Давид, създаден „по образ Божи“, и за него е писано: „Ето, с облаците небесни дойде Човекът, приближи се до Стария по дни, и Той му даде власт, слава и царство“ (Даниил 7:13-14) (Рамбан, Брейшит 2:3).
Целта на творението е човекът, чиято структура включва всички компоненти на сътворения свят, всичко, което съществува в него: „В последното и в древното.“ Машиах е съвършеният човек, „Адам“ — съкращение от „Адам, Давид, Машиах“. Той е този, който изправя душите на всички хора.
„И затова казаха мъдреците на Кабала, че в самия Машиах ще се прероди душата на първия човек, Адам… Това е същата душа, която бе у цар Давид. В началото на света тя бе у Адам, около средата на дните на света бе у Давид, а в края на дните ще бъде у Машиах“ („Йешуот Мешихо“, Абарбанел).
Нивото на Машиах
„Песен на възкачванията. Подигнах с очите си към планините…“ (Псалми 121:1). За това говори Писанието (Захария 4) коментира: „Коя си ти, велика планина, която пред Зоровавел ще станеш равнина?“ Това е царят Машиах. Защо е наречен „велика планина“? Защото е по-велик от праотците, както е казано (Исая 52:13): „Ето, Моят раб ще бъде благоуспешен, ще се издигне, ще бъде възвисен и много превъзходен.“ „Ще се издигне“ над Авраам, както е казано: „Издигнах ръката си към Господа“ (Битие 14). „Ще бъде възвисен“ над Моше, както е казано: „Какво ми говориш: носи ги в лоното си“ (Числа 11). „Много превъзходен“ над ангелите, както е казано: „И височината им е пълна с очи“ (Езекил 1) (Мидраш Танхума, Толдот гл. 14).
Абарбанел пояснява:
„Ще се издигне над Авраам“ — в нивото на праведност, благочестие и единение с Всевишния.
„Ще бъде възвисен над Моше“ — със спасението, което ще донесе на Израил, защото Моше ги изведе от Египет, а Машиах ще ги избави от гнета на всички народи.
„Много превъзходен над ангелите“ — той ще бъде над князете на народите, чиято власт ще падне, защото царството на Машиах ще бъде управлявано пряко от Твореца, над силите на посредниците и князете.
По отношение на изправлението чрез покаяние, което ще бъде извършено от Машиах, подробно сме говорили в отделна глава.
Два Машиаха
„И ще бъде домът на Яков огън, домът на Йосиф — пламък, а домът на Исав — слама; и ще се разпалят срещу тях, ще ги погълнат, и няма да остане нищо от дома на Исав, защото Господ е казал това“ (Овадия 1:18). От този стих се вижда, че падението на Исав ще стане чрез дома на Йосиф.
„И ще оплаква земята, всяко семейство поотделно: семейството на Давидовия дом отделно, и жените им отделно“ (Захария 12:12). Раби Доса и мъдреците спорят кого ще оплакват: някои казват Машиаха, сина на Йосиф, защото той ще бъде убит (Сукка 52а).
Темата за Машиаха, сина на Давид, и Машиаха, сина на Йосиф, е сложна и неясна. Защо са необходими двама Машиаха и какви са техните роли? Още по-важно, защо смъртта на Машиаха, сина на Йосиф, е предсказана предварително? Ще се опитаме да обясним малкото, което ни е дадено да разберем по този въпрос.
Рамбан в „Книгата на Избавлението“ цитира „Диврей Кабала“ и „Пиркей Ейхалот“, където се казва, че Машиах, синът на Йосиф, ще се яви, ще събере разпръснатия Израил, ще воюва с Гог и Магог и накрая ще умре в тази война. Всичко това ще трае четиридесет години, преди да се разкрие Машиах, синът на Давид.
В „Емунот ве-Деот“ на раби Саадия Гаон се описват тежките събития в дните на Машиаха, сина на Йосиф, и се казва, че той ще бъде убит от Румилус. Всичко обаче зависи от покаянието. Ако Израил се покае, тези страдания няма да са нужни, а пълното Избавление ще дойде чрез Машиаха, сина на Давид.
Авторът на „Ор а-Хаим“ коментира: „В думите „излезе звезда от Яков“ има намек за Машиаха, сина на Давид, който е наречен „звезда“, а казаното „и възкръсна жезъл от Израил“ се отнася за Машиаха, сина на Йосиф.“
Това означава, че ако Израил се намира на духовно ниво, което отговаря само на името „Яков“, тогава Машиах, синът на Йосиф, ще загине в първата война, защото ще бъде убит от Румилус, както казват мъдреците. Но ако Израил е напълно праведен и заслужава името „Израил“, тогава дори и „жезълът“, т.е. Машиах, произлизащ от Ефраим, ще устои на натиска на враговете, и Румилус няма да може да го убие.
Мъдреците заповядват (в „Шаар а-каванот“, молитва Амида, 6): „В думите „Защото на спасението Ти се надявахме“ трябва да включим молба към Твореца да помилва Машиаха, сина на Йосиф, за да не загине във войната“ (Ор а-Хаим, Бемидбар 24:17).
Машиах, синът на Йосиф, ще се запази в Израил само ако всички са праведници. Машиах, синът на Давид, ще дойде благодарение на покаянието на Израил, дори ако то не е породено от тяхната праведност или инициатива.
Тази тема изисква задълбочено проучване. Ето защо ще цитираме извадка от думите на Рамхал в неговите „Речи за Избавлението“.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com