Дните на стъпките на Месията се характеризират особено с две неща. Първото: спад, или дори може да се каже деградация на духовността и нравствеността в народа на Израел; второто: многобройни и наистина непостижими беди, които засягат както отделни хора, така и обществото като цяло.
„В дните на Месията наглостта и безсрамието (по отношение към Небесата и Учителите на Тора) ще нарастват,“ казва Талмудът. „Понятието „уважение“ ще бъде изкривено (ще се уважават празни хора). Реколтата на грозде ще бъде изобилна, но виното – скъпо (пиянството ще се увеличи необичайно). Голяма държава ще започне да разпространява идолопоклонство. На ясната мисъл няма да се обръща внимание. Събранието на водачите ще се превърне в сборище на разврат. Честните хора ще бъдат презирани, а хората на истината ще са рядкост. Младежите ще обиждат възрастните, а възрастните ще трябва да стават пред младите. Синът ще обижда баща си, дъщерята ще се бори с майка си… Враговете на човека ще бъдат членовете на неговото семейство. Образът на поколението ще бъде сравним с образа на куче.“
Дните на стъпките на Месията се характеризират особено с две неща. Първото: спад, или дори може да се каже деградация на духовността и нравствеността в народа на Израел; второто: многобройни и наистина непостижими беди, които засягат както отделни хора, така и обществото като цяло. И двата фактора предизвикват отчаяние, далечно от спасението.
Но най-напред, нека разгледаме самото наименование: „Петата на Месията.“
Петата на Месията
„Защото враговете Ти, Господи, Те позориха, защото позориха петите на Твоя Помазаник“ (Псалм 89:52).
„Петите на Твоя Помазаник — краят на царя Месия, такива са думите на Мишна: в поколението на стъпките на Месията наглостта ще нарасне“ (Раши, там).
„Отговаря: „защото позориха“ — това означава, че намирам утеха в това, че знам, че онова, което позориха, е петите на Твоя Помазаник, защото чрез ругатните ще се разкрият петите на Месията, и когато техните обиди се увеличат — това е знак, че ще дойдат петите на царя Месия. Затова, благословен е Господ завинаги, амин и амин, защото Той ще съхрани Своята вярност, и Неговото обещание ще бъде вечно“ (Малбим там).
Тук се разкрива, че именно деградацията до петите води нозете на Месията.
Крака и стъпало
Краката: това е най-ниската част от структурата на човека, най-отдалечена от неговото възвишено ниво. „Краката са пoсланици на тялото“ (Тикуней Зоар 70). Може да се каже, че тази част е „извън тялото.“ Такава е смисълът на краката — излизане отвъд пределите на човека към външния свят. И затова опасността от греха и актуализирането на злото са заложени в краката, защото именно те излизат извън пределите на светостта в човека към външния свят. „Пази краката си, и няма да сгрешиш“ (Йалкут Коелет 571). Замисли се в това добре.
Както е обяснено на друго място, началото на проникването на злото в структурата на човека става чрез окото. Именно там човек се сблъсква с външния свят и с греха, както е казано: „и видя жената.“ Началото на делата на злото е в краката, затова и грешникът се нарича „ходещ след своите очи“ (Сота 9б). В това е същността на корена на греха: „намираме в разказа за древната змия, че тя положи око на онова, което не ѝ се полага“ (там). И такава е забраната относно очите: „и не ходете след очите си.“ Ходенето тук е разузнаване, разузнавачите ходят и изследват земята, това е и разузнаване, движение на човека извън неговото място с цел да разбере какво става във владенията на другия — това е опасността, заложена в същността на краката, излизане от светата вътрешност на човека, от неговото лично пространство, в други владения.
Крака
Повторението и действието без нова жизненост и ново желание, сякаш случващото се става само по себе си, се откъсва от вътрешното желание на човека. Общото за крака (רֶגֶל – регел) и за навика (הֶרְגֵּל – хергел) е, че в крака е същността: това е орган, на който му липсва жизненост на човешко ниво — това е най-материалният аспект в цялата му структура. И затова, тя е отделена от останалата форма на живота му — „вън от тялото“. Целта на съвършенството на човека е, че също и този аспект на крака ще бъде поправен.
„Така каза Давид: не оставяй краката ми да ходят, където искат, но само към Тората Ти през целия ден“ (Шохер Тов, Теилим 119). И когато молитвата му беше чута: „Казал Давид пред Светия, благословен е Той: Владика на света, размислил съм за пътищата си“: всеки ден от ден на ден мислех и казвах: в това място ще отида, в този дом ще отида, а краката ми ме водеха в домове на молитва и домове на учение, както е казано, и ще върна краката си „към заповедите Ти“. Такава е молитвата на целия Израел: „за да направиш да свикнем с Тората Ти“, такава е целта на разпространението на святостта на човека, единен с Тора, на краката, на навика.
Стъпало
Крайната, най-ниската част на крака — това е петата. Орган, лишен от усещане и жизненост, и такава е природата на навика в петата: „заповедите, на които човек стъпва с петите си“. Получава се, че петата символизира края, най-ниското място в структурата на човека. Когато с такава дума наричат поколение, искат да подчертаят най-ниската им степен в човекоподобната структура на общия брой поколения.
Но трябва да се разбере защо това название е отнесено към Машиах, а не към епохата, която го е предшествала, защото тази пета принадлежи на предшестващите поколения. Излиза, че този край е началото на ръста на идването на Машиах, подобно на тялото, следващо след петата. Това разпадане на прах прави възможно неговото идване, „всичко стана бяло — чисто“. И както Маарал обяснява многократно в своята книга „Нецах Израел“.
Всичко стана бяло — чисто
„И каза Рав: къде е написано за това? „всичко стана бяло — чисто е то“ (Ваикра 13:13). Въпреки това, при размисъл, изглежда много далечно да се изведе доказателство за тази идея от този стих, тъй като стихът говори за проказа. Но знай, че Писанието казва: „всичко стана бяло — чисто е то“, защото когато проказата заема част от тялото, Тора обявява, че той не е чист, понеже проказата е развалата на човека, както е казано: „Да не бъде тя като мъртвородена, която излиза от утробата на майка си и половината от плътта й изяжда“. И такава развала не е естествена.
Обаче, когато проказата се е разпространила по цялото тяло, тогава той е чист, защото в такъв случай проказата не е нещо несвойствено за мироустройството, където изчезването съществува заради възникването. Защото всяко съществуване се предшества от небитието, и тъй като небитието предшества съществуването, то това небитие съществува заради битието. Ако проказата заема част от тялото, то тя е част от битието, но проказата е развала на съществуването, затова той е нечист. Защото тази развала съществува не заради битието, но е развала на съществуването. Правилото е такова: когато има развала на съществуването — има нечистота. Само ако развалата съществува заради друго съществуване, защото на всяко съществуване предшества небитието, тогава това не се нарича развала, а е съществуване, и също, когато цялото поколение пребивава в развала, то такава развала не е отклонение от миропорядка. Защото вече е известно, че обновлението на съществуването с необходимост трябва да предшества съществуването, и тази развала е самото съществуване, и такъв е редът. Защото е достойно и необходимо да съществува тази развала, защото тя е нужна за съществуването. И сега той дава доказателства от този стих по много достойен начин, както можеш да разбереш (Маарал, Нэцах Исраэль, глава 35).
И така е написано в книгата „Йешуот Мешихо“ на Абарбанел (изследване първо, глава пета): „Защото идеята за избавлението е подобна на естественото съществуване, което винаги пребивава в противоположности, и нова форма може да бъде усвоена само в резултат на разрушението на старата“. И обяснява, че затова царството ще се обърне в ерес и няма да възприемат увещанията: „Защото ако човек не е склонен към каквато и да е вяра, но е лишен от всяка вяра, той по-скоро ще възприеме истинската вяра, отколкото да я приеме, будейки потопен във вяра, противоречаща на нея.Това е едно от значенията на думите „…беден и яздещ на магаре (хамор)“, това е простотата на материята (омер), която е готова да приеме правилната форма, както обяснява Маарал в книгата на Нецах Израел (глава 40) и други места.
Приходът на Машиаха е построяването на нов свят, свят без зло, свят без злото начало, свят, напълно добър, духовно и материално. Такъв свят не може да бъде продължение на предишния свят. Затова е необходимо, старият свят да се разпадне на прах — това е развала, необходима за новото съществуване. Или чрез покаяние, което само по себе си е унищожение на света на греха и създаване на нов свят.
Затова тези дни се наричат петите на Машиаха, понеже тяхната същност произлиза от идването на Машиаха. Вникни в това както трябва.
И ръката му държи петата на Есава
Удивително доказателство за този смисъл на “Петата на Машиаха” наблюдаваме в свалянето на четвъртото царство в тези поколения на петата. И всъщност трябваше да бъде точно обратното, на пръв поглед, понеже силата на това царство произлиза от разрушението на царството Израел, тайно „пълно разрушение“, както говорихме по-горе. Защо, паралелно с разрушението в Израел, четвъртото царство се разпада на прах, в съответствие с видението на Даниил за четвъртия звяр?
Това видение не е нищо повече от видение за подготовка за идването на Мошиах – петата на Мошиах и изграждането на царството на Израел. От тази пета пробива светлината на началото на избавлението: „Тогава твоята светлина ще избухне (йивака – букви от думите „акев” (пета) и Яков) като зора.” Това е изпълнението на Писанието: „И ръката му се държи за петата на Исав“, царството на Яков расте от петата на Исав – това е самата пета на Мошиах, целта на тъмнината е да стане светлина.
Нека поговорим за основните характеристики на тази епоха и да започнем с най-трудната от тях – ереста, в следващата глава.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com