Защо са необходими двама Месии? Каква е функцията на всеки от тях?
Основата на вярата
Рамбам, като водещ авторитет в основите на вярата, постановява, че вярата в идването на Месията е основополагаща за Тора. Впоследствие ще покажем, че не всички наши учители са съгласни с това становище. Без съмнение, те също смятат вярата в идването на Месията за задължителна, както са го предсказали много пророци, но те твърдят, че това не е основата, върху която се изгражда религията на Израел. Въпреки това, мнението на Рамбам става прието в халаха, и вярата в идването на Месията се нарежда до останалите основи на вярата. Тази тема ще бъде предмет на нашето разглеждане в началото на изложението на тази основа.
Четвъртото изгнание
Месията означава избавление от четвъртото изгнание, чийто край не е разкрит. Продължителността на това изгнание и тежестта на неговите изпитания са причините за загубата на вярата в идването на Месията. Нужно е да се замислим върху същността на това изгнание, за да разберем неговото предназначение и как избавлението ще го изправи.
Преди идването на Месията
Това са дните на края на изгнанието, след което трябва да се разкрие Избавителят. Според мъдреците, които са видели чрез своя свят дух, това е най-тежкото време, което народът на Израел ще преживее. Това време ще бъде изпълнено с изпитания на вярата, както и с беди и страдания за целия народ и за всеки човек поотделно. Мъдреците ни разкриха корена и целта на това ръководство, тъй като именно от него ще произлезе избавлението, и ще разгледаме това по-нататък.
Заповедта за очакване
Освен вярата в тази основа, има и заповед, която е част от нея — да се очаква идването на Месията. Трябва да изясним същността на тази заповед и нейното вътрешно значение като част от основата на вярата.
В бъдеще ще се покаят
„Рав каза: всички срокове са изтекли и всичко сега зависи само от покаянието и добрите дела. А Шмуел каза: достатъчно е за скърбящия да издържи времето на своята скръб.“ Този спор отразява спор между таните: раби Елиезер казва, че ако евреите се покаят, ще бъдат избавени, а ако не — няма да бъдат. Раби Йехошуа му отговаря: ако не се покаят, няма да бъдат избавени, но Святият, благословен Той, ще постави над тях цар, чиито заповеди ще бъдат толкова тежки, колкото тези на Аман, и Израел ще се покае и ще се върне на правия път“ (Санхедрин 97а).
Според всички мнения, избавлението зависи от покаянието. Ще разясним този въпрос и ще видим, че самото покаяние е част от избавлението, което представлява пълното изправяне на света.
Месия син на Йосиф и Месия син на Давид
Тази малко осветена тема изисква разяснение. Защо има необходимост от двама Месии? Каква е функцията на всеки от тях? Защо първоначално е предначертано Месията син на Йосиф да загине? С тези въпроси ще се заемем, както и ще разгледаме нивото на самия Месия в отделна глава.
Дните на Месията — спорът между рабби Йоханан и Шмуел
„Рабби Хия бар Аба каза от името на рабби Йоханан: всички пророци говореха само за дните на Месията, но бъдещият свят — това, което не е виждал човешкият очи, е предназначено само за Тебе, Боже! И в това той спори с Шмуел, защото Шмуел казва: няма никаква разлика между този свят и дните на Месията, освен игото на царствата, както е казано: „Няма да изчезне бедняк от земята“ (Брахот 34б).
Този спор засяга същността на дните на Месията — ще продължи ли съществуването на познатия световен ред или той ще бъде нарушен. Трябва внимателно да подходим към тази тема и да разберем какво ще бъде положението на човека в тези дни, ще изчезне ли свободната воля според Шмуел и, ако не, в какво ще се състои тя.
Мнението на Рамбам и мнението на мъдреците на Кабала
Горепосоченият спор между амораите е основата на спора между Рамбам и неговите последователи с Рамбан и мъдреците на Кабала относно същността на дните на Месията. Ще посветим отделна глава за разяснение на мненията на всяка от страните.
Основата на вярата
Избавлението, което предстои — спасението, е основна тема на множество пророчества от нашите пророци. То е надеждата на Израел, на него народът уповава и го очаква. Вярата в това избавление дава сили на евреите да издържат тежестите на изгнанието и неговата продължителност. Още повече, тя придава смисъл и значение на самото изгнание. Болката и страданията, особено свързаните с вярата, придобиват смисъл в контекста на очакването на избавлението. Не случайно нашите врагове, и най-вече християните, които се стремят да унищожат вярата на Израел, атакуват именно вярата в тази основа. Те отричат надеждата на Израел за избавление и дори представят доказателства от думите на пророците, че Творецът е заменил нас с тях, че е изпратил техния Месия и че няма надежда за нашето избавление, както се вижда от продължителността на изгнанието и унизителното положение на Израел в него.
Творецът, благословен да е Той, ни е изпратил пророци, които ни наставляват през поколенията, за да утвърдят тази основа и да я укрепят. Пророчествата са били лек за разбитите сърца и утеха за обезверените, укрепвайки отслабналите ръце и уморените колене. Нашите учители са написали множество думи на утеха, като са привели доказателства от думите на пророците и мъдреците, за да укрепят вярата в идването на Месията и често са опровергавали аргументите на християните, които извъртат думите на пророците в полза на тяхната вяра.
Великият учител на Израел, Рамбам, особено се е постарал да обясни тази основа. Той е виждал разрушението и отхвърлянето на Тора, до които води отричането на тази основа — че синът на Давид е нашият Избавител. „Защото Машиах ще избави Израел, ще ги спаси, ще събере разпръснатите им и ще ги укрепи в изпълнението на заповедите“. А те са се отрекли от вярата в нашия Машиах и са последвали своя лъжлив Месия, който се е превърнал за тях в камък за препъване и причина за „убийството на Израел с меч и разпръсването на остатъка им, унижаването им, подмяната на Тора и отклоняването на голяма част от света към служба на друго божество, а не на истинския Бог“.
Рамбам е постановил, че вярата в идването на Машиах, сина на Давид, е основа на вярата и че всеки, който я отрича, е равен на този, който отрича други основи.
Сред нашите учители има такива, които не са съгласни с него по този въпрос. И макар те несъмнено да смятат, че всеки син на Израел трябва да вярва в това, те все пак смятат, че това не е основа на вярата. В тази глава ще разгледаме този въпрос.
Думите на Рамбан
„И знай, че дори ако в сърцето си сме съгласни, че заради нашите престъпления и грехове на бащите ни сме загубили всяка утеха и че това изгнание ще продължи без край, и дори ако кажем, че Бог е пожелал да ни мъчи в този свят под игото на царствата, с някаква цел или без нея, това няма да навреди на основата на Тора. Защото крайната ни награда не е в дните на Месията или в яденето на плодовете на тази земя, къпането в термите на Тверия и други подобни наслади. Също така, жертвите и служението в Храма не са целта на нашето желание, а нашата награда и стремеж са насочени към бъдещия свят, към наслаждението на душата в това, което се нарича Ган Еден, и избавлението от наказанията в Гееном.“
Тези думи принадлежат на Рамбан в „Книгата на избавлението“. Според него, докато човек не отрича надзора на Твореца и наказанието, както и наградата, която го очаква в света на душите и възкресението на мъртвите, дори и да не вярва в обещанията за избавление в този свят — тоест в дните на Месията — това не е разрушение на Тора и не е отхвърляне на основата на вярата. По-нататък ще представим думите на Рамбан относно значимостта на вярата в предстоящото избавление, нейната ценност и значение. Но въпреки голямата стойност на това съвършенство, Рамбан не го счита за основа на вярата, както сам казва.
Но той завършва думите си така: „Въпреки това, нашите мъдреци смятат, че този, който отрича началото на тази награда, тоест дните на Месията, отрича Тора и няма дял в бъдещия свят. Защото именно отричането на наградата за изпълнението на заповедите на Тора го е довело до това. Той е безумец, който спори с явните стихове от Писанията, и в думите на нашите мъдреци се нарича апикорос.“
Следователно, според алахата, Рамбан признава правотата на мнението, че вярата в идването на Месията е основа на вярата.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com