Вкусните плодове свидетелстват за своя духовен корен — Ган Еден, който е източник на всички наслади.
Входовете към Ган Еден и Гееном
Обяснихме, че идеята за храната се състои в поддържане на живота чрез унищожение на елементи, които са на по-ниско ниво от този, който се храни. Тук ще говорим за храната, свързана с въображението:
Има три реалности: материя, идея и фантазия. Материята представлява материалната реалност. Идеята е духовна — тя е вътрешното съдържание, източник на всичко материално. Съществуването на материята зависи от нейната природа и границите, които са ѝ определени. Духовното съществуване, от друга страна, зависи от отстраняването на телесното, тъй като духовността представлява същността на разума, света на душата: отделяне от всичко телесно и пречистване от всяка частица материя. Фантазията също унищожава границите на природата, но не защото се стреми към духовното, а напротив — тя жадува за телесното. Тъй като границите на тялото не могат да задоволят напълно страстите ѝ, тя разрушава тези ограничения. Такава е същността на Гееном — реалност на небитието, както казва Маарал. Замисли се над това добре.
Привързаността на злодея към света на фантазията води до неговото унищожение, тъй като реалността, от която той черпи, и в която намира удоволствие и живот, всъщност не съществува — нито в рамките на необходимата природа, нито в духовната вечност. Затова унищожаването на тази реалност се случва в двата свята: „Злодеите, дори приживе, се наричат мъртви“ (Брахот 18б), и това е страшно за всеки, който размисли върху него. За разлика от това, праведникът, привързан към духовното и вечния свят на разума, се храни само с това, което е необходимо в рамките на природата, а светецът дори превъзхожда това. Храненето му е възвеличаване на материята, и такъв човек живее в два свята: „Праведникът се нарича живот“, и размисли над това добре.
И така, както вече обяснихме, храненето на човека, свързано с унищожението на това, което се изяжда, се отнася до това, което е „под него.“ Това носи наслада и възвисяване, когато се събират всички нива на живот (искрата), които съществуват и укрепват аспектите на минералите, растенията и животните. Това е тяхното възвисяване и поправяне, както беше обяснено. Когато човек се издигне до нивото на разума и идеите, тогава неговата храна, свързана с унищожението, ще бъде нещо по-ниско от това — а именно, фалшивата фантазия. В това се състои насладата на разума — в унищожаването на фалшивата фантазия, когато той събира в себе си всички отречения на всички удоволствия на този свят и неговите илюзии. „И това е най-сладкото и най-приятното удоволствие — да властваш над животинския дух, това е постоянно удоволствие, което носи покой на душата“ (Хазон Иш, писма, част 2, 13). Помисли добре над всичко това.
Реш Лакиш казва: ако Ган Еден се намира в Ерет Израел, тогава входът му е в Бейт Шеан (защото плодовете на това място са най-сладките в цялата страна — Раши), а ако е в Арабия — входът е в Грама, ако е в Месопотамия — в Думаскени, а във Вавилон — Абайе хвали плодовете на десния бряг, а Рава хвали плодовете на Херпания (Ейрувин 19а).
Разбира се, мястото на вкусните плодове свидетелства за своя духовен корен — Ган Еден, който е източникът на всички наслади. Учителите ни разкриха, че ключът към постигането на Ган Еден се крие в отричането на телесните удоволствия, които символизират тези места. Един вход съответства на страстта, а друг на гнева — прародителите на всички лоши черти. При правилното хранене — унищожаването на телесните фантазии и желания — праведникът се издига до входа за постигане на духовни удоволствия, това е аспектът на Ган Еден и входовете към него.
Мъдреците ни вече са установили: „Всеки, който превъзхожда другите по величие, страстта му също превъзхожда тази на другите“ (Сукка 52а). И така откриваме, че коренът на страстта към идолопоклонство е заложен в Светая Светих (Йома 69б). Мъдреците ни учат, че коренът на страстта към физическите връзки е необходим за желанието да се постигне Тора (Зоар, част I). Коренът на всеки грях, включително и първия грях — силата на змията — е фантазията, която се заселва в желанието.
С тази сила тя кара човека да използва тези сили и страсти повече, отколкото е необходимо, за да получи удоволствие от този свят. След това човекът вече не може да се наслаждава на истинските удоволствия.
Следователно за злодея тези входове се превръщат във входове към Гееном, защото той използва тези сили, страсти и реалности, за да се наслаждава на този свят. За праведника обаче те са входове към Ган Еден, защото той отхвърля въображаемите страсти, които съпровождат тези неща, премахва плътската обвивка и разкрива вътрешното съдържание, чиято цел е постигането на истинско удоволствие — от корена на Ган Еден, и наслаждаването от близостта до Всевишния и сиянието на Неговата Шхина.
На неравнодушния мислител подобава да се наслаждава от разбирането на тези основи.
Има и друга тема, която Рамбан повдига, спорейки с онези, които отричат всички тези неща:
Мястото на душите
„И ако някой ни попита: как е възможно душата да бъде ограничена от място, наречено Гееном или Шеол?“ (Рамбан, пак там). Това е въпрос, задаван от тези, които отричат вярата в възмездието в Гееном и Ган Еден — защото душата е нематериална, как тогава може да бъде заключена в границите на някакво физическо място?
„На това ще им отговорим, че въпреки дълбочината на думите на гръцките философи и съблазните на халдейците и агарианците, които твърдят, че душата не е ограничена от място и няма свое обиталище в мозъка или сърцето, а те са само места, които намекват за функциите на разума (това е мнението на философите, че душата няма конкретно място).“ Това е възгледът на философите, че душата няма определено място в човешкото тяло, защото няма място, което може да я задържи.
„Ние обаче няма да излъжем разума си, като твърдим, че в тялото на някой Реувен няма това тънко творение, наречено душа, повече, отколкото има в мозъка на магаре или в клон на дърво. И че тази душа не е свързана с тялото повече, отколкото е свързана с тялото на друг човек. И не е важно дали нейното обиталище е в тялото на човека в аспект на „място“ или без този аспект, защото тя не е плът и няма смисъл да се вкопчваме в думите на мъдреците, когато говорят за неща, които не са плът. Във всеки случай, душата обитава в тялото и е свързана с него“ (пак там).
Независимо от определението, виждаме факта, че душата има отношение към конкретен човек, съобразно нейната същност, обитава в този човек, и вече е имало опити за обяснение на това: „Както казват някои изследователи от народите, това фино, сияещо духовно творение е свързано с духа на живота, който те наричат друга човешка душа, и тези две души са свързани една с друга: фината обитава в по-грубата, която притежава движение, свързано с естествената топлина на кръвта, и връзката между двете души е подобна на връзката между пламък и фитил чрез маслото, тоест кръвта изпълнява ролята на посредник между тях. Или това става по друг начин, както смятат онези, които разширяват устата си, обсъждат формулировки и ругаят тези, които спорят с тях, наричайки отстъпилите от думите им глупаци и неуки, които нищо не разбират и не знаят…“
Но във всеки случай, Този, който е дал душата да обитава в това тяло и я е свързал с него, може да я ограничи в това място и да я свърже с този тънък огън, който е там, защото той също принадлежи към висшата група същества и е създаден по такъв начин, че душата да се пречисти от нечистотата в това чистилище или да загине напълно“ (пак там).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com