Ще седят ли народите по света в палатка на Суккот в бъдеще?
Пророчеството на Захария (14:16) говори за времената, които ще дойдат след войната на Гог от Магог: „И всеки, който остане (след войната) от всички народи, които са излизали срещу Йерусалим, ще идва от година на година, за да се кланя на Царя, Господа на силите на и да празнува празника на шатрите. И ако някое от племената на земята не дойде в Йерусалим да се поклони на Царя, Господа на силите, у тях не ще има дъжд.” Т.е. отиването в Йерусалим не само ще бъде право на народите по света, но ще бъде задължение към тях и всеки, който не отиде в Йерусалим, за да празнува, ще бъде наказан.
Означава ли това, че народите по света ще седят в шатрата (на иврит „Сукка“), като децата на Израел, на които е заповядано да седят в Сукката по време на празника Суккот?
Раши обяснява: „Нашите учители, благословена да е тяхната памет, казаха: „има „лесна“ заповед, наречена „Сукка“, по този начин Раши обяснява посланието на пророка, че народите по света ще седят в Сукка по време на празника Суккот. Въпреки това, в коментара „Мецудот“ тези думи на пророка се обясняват по следния начин: „да празнуваме празника чрез жертвоприношения на Всемогъщия“.
Коментарът „Мецудот” предоставя мотивацията за такова обяснение, което се различава от коментара на Раши, според който Създателят заповядва на народите по света да седят в Сукка единствено с познавателна цел, за да им покаже, че желанието им да изпълнят заповедта не е в името на Небесата, а само да получат награда.
Талмуда казва: „В бъдеще Всемогъщият, благословено да бъде името Му, представил свитъка Тора към народите по света, казвайки: „Който спазва законите на Тората, ще получи награда“. Като чуха това, всички народи на света се събраха пред Създателя.
Народите казаха на Господа: „Не на нас Ти даде (Тората и заповедите), и не ние ги взехме върху себе си”… (След като Всевишният опроверга всички аргументи на народите на света, от Своята милост Той реши да им даде още един шанс и каза): „Има една заповед в Тората, иди и се опитай да я изпълниш.“
„Как ще възнаградиш този, който изпълни тази заповед?“ попитаха народите по света.
Второзаконие 7 казва следното: „Спазвайте заповедите, постановленията и законите, които сега ви заповядвам да правите.” Сега, не по-късно! Сега за изпълнение, а не за получаване на награда! Създателят обаче няма претенции към своите създания. (С други думи, тук не говорим за истински заповеди и повеления, а само за наградата за тяхното изпълнение. И това се прави от Всевишния само, за да опровергае аргументите на народите по света: като им предложи да изпълнят „лесната“ заповед да седят в Сукка, Създателят им показва, че дори тази привидно лесна за изпълнение заповед не ги интересува като такава; те се интересуват от наградата, която Бог им обещава за изпълнение).
И нациите веднага се заеха да построят Сукка с покрив. Всемогъщият увеличи действието на слънцето и стана толкова горещо, колкото в най-горещите дни на летния месец Тамуз. Народите по света не издържаха, те започнаха да напускат Сукката си един по един и, напускайки, всеки удари Сукката… Раба казва в коментарите: „Всеки, който е в Сукката и изпитва непреодолими неудобства, има право да напусне Сукката” и продължава: „Има право да напусне, но какво право има той да удря стените на Сукката?! Но Творецът само им се смее, както е казано (Техилим 2): „Смее се онзи, който седи на небесата, Господ им се присмива“.
Как всичко по-горе е свързано с пророчеството, което казва: „Който не дойде да празнува Суккот (и който не седне в Сукка) ще бъде наказан за това“?
Може би Раши в коментара си има предвид, че като заповядва на народите по света да седнат в Сукка, Всемогъщият иска да им покаже и докаже, че те не жадуват за изпълнението на заповедта на Създателя като такава; те са водени от жажда за награди за изпълнение на заповедта. По един или друг начин ние научаваме две неща от Талмуда. Първо. Народите по света ще дойдат в Йерушалаим, за да отпразнуват празника Суккот. Второ. Те ще имат право да построят Сукка и да седнат в нея, в съответствие с техните желания и възможности.
Тоест, „празнуването на празника Суккот“ е допълнително спрямо издигането Храма и молитвата на народите по света за дъжд на празника Суккот. Коментарът „Мецудот“ говори за празничните жертвоприношения на народите по света, а Раши говори за това как ще им бъде наредено да седнат в Сукка.
Всичко, което сме изучавали по отношение на обсъждането на този въпрос в Талмуда, както и всичко, казано в пророчеството на Захария се отнася за представители на народите по света, които не са праведни хора, тъй като говорим за злодейски завоеватели, дошли в Йерусалим с война. Такива народи няма да бъдат достойни за заповедта да седят в Сукка, но това ще бъде нещо като наказание за тях, че не приемат заповедите на Всевишния с цялата им същност.
А за злодеите, които ще дойдат в Йерусалим с война, се казва (Техилим 2): „Нека разкъсаме връзките им и хвърлим оковите им!“ Това се споменава и в Талмуда: те отхвърлят бремето на Небесното царство, не искат (и в бъдеще няма да се издигнат до истинското ниво на желание) да изпълнят заповедите наистина, но само за да получат награда.
Праведните от народите по света, които изобщо няма да участват във войната на Гог от Магог срещу Йерусалим, които наистина ще спазват седемте заповеди на Бней Ноах и ще бъдат предани на Всевишния, поели върху себе си бремето на Царството Небесно, по никакъв начин няма да попадне под пророчеството на Захария, а също и под горните изказвания на мъдреците от Талмуда.
От деня, в който народите по света ще празнуват Суккот, ще се качат в Йерусалим, ще правят жертвоприношения, те също ще седят в Сукка. На праведните сред народите ще бъде заповядано да се изкачат в Йерусалим на празника Суккот и в бъдеще от тях ще се изисква да изпълнят заповедта да седят в Сукка в Името на Небесата (а не като наказание или единствено за заради наградата).
Но на злодеите от народите по света ще бъде дадено задължението да празнуват празника Суккот в Йерусалим, именно задължението, а не правото да изпълняват такава заповед; и това задължение ще им бъде дадено само за да имат възможност да се предпазят от наказанието да останат без дъжд. Праведните хора по света, напротив, в бъдеще ще получат правото наистина да изпълнят тази заповед.
Трябва да се обясни причината, поради която праведните на народите по света в бъдеще ще бъдат достойни за заповедта на Сукка.
Едно от значенията на заповедта на Сукка е истинската вяра на човек във Всемогъщия и безспорното доверие в Него! Казано е в Тората (Левит 23:43-44): „За да знаят вашите поколения, че настаних израилтяните в шатри, когато ги изведох от египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог. И Мойсей обяви Господните празниците на израилтяните.”; следователно народът на Израел е задължен да седи в Сукка – в памет на чудесата, извършени от Създателя, когато ги изведе от Египет. Тази заповед обаче е същевременно дар и право за израилтяните за това, че повярваха във Всевишния, ходеха според словото Му в пустинята, както каза пророк Еремия (2:2): „Иди та прогласи в ушите на ерусалимската дъщеря, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невеста, как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.”
Покривът на Сукка, наречен „Схах“, символизира сянката на присъствието на Бог („Шехина“), той защитава човека, който седи в Сукка, като го крие под сянката си.
Праведните хора по света, които вярват във Всевишния, бяха истински и искрено предани на Него, ще бъдат удостоени със закрилата на Самия Всевишен, седнали в Сукка в Йерусалим под Неговите крила. И те ще бъдат възнаградени точно както беше казано за моавката Рут, която прие вярата на синовете на Израел (Рут 2:12): „Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. ”
Автор – Равин Мойше Вайнер
Превод -Валентин Боянов