Геином, който очаква човек след смъртта, няма за цел унищожение и погубване. Напротив, целта му е, по милостта на Бога, да доведе до поправление.
Геином(Ад)
Рамбан в книгата си „Шаар а-Гмул“ подробно обяснява темата за Геином. Ще представим накратко същността на неговите думи: „И Той, благословенен, създаде място, наречено Геином. Той създаде в него много тънък огън, който не е осезаемо тяло, но може да обхване тънки неща и да ги унищожи, и постави силата на този огън на това място… Говорил съм вече за това, което са казали нашите мъдреци за един от огньовете на това място за наказание, който представлява огнена река, излизаща изпод Трона на Славата. Виждаш, че те превъзнасят тънкостта на този огън до самия Трон на Славата, който е основата на всяко творение и най-вътрешното от всички неща… Защото Творецът на чистите и ясни души, да бъде благословено Неговото име, притежава силата да създаде за тях тънък огън, който не е осезаемо тяло, но е способен да изгаря тънки неща, които също не са тела, и да ги унищожава. Той постави силата на този огън на мястото, за което говорим, защото там обитава силата на безплътните умове, т.е. ангелите, във всичките им групи на небесата…“
Същността на въпроса е, че според нашето скромно разбиране, на това място под Трона на Славата се намира изворът на душите, чиято цел е да разкрият в света славата на Твореца. Злодеят, който е нанесъл вреда на тази слава, трябва да бъде поправен чрез огъня на съда, който излиза от това място, за да унищожи покварените части от душата на злодея. Нямаме пълно разбиране за същността на този висш огън, но нашите мъдреци са обяснили: „Обикновеният огън е една шестдесета част от огъня на Геином“ (Брахот 57б). Следователно имаме някакво понятие за огъня на Геином.
Източникът на огъня се намира в качеството на съда на Твореца, а същността му е в унищожаването на чужди примеси и придаването на форма. По отношение на нашата тема: коренът на страданията и изпитанията се намира в това качество на божественото управление. Тяхната цел е да унищожат злото, което е порождение на плътта. По-конкретно, светът на лъжата, който грешникът е създал, основавайки се на своята въображаема система, трябва да бъде унищожен, за да може светлината на истината да озари разума му. Това е целта на страданията — намаляване на материалния свят, за да не продължава да скрива и да кара да се забравя истинската реалност, възползвайки се от силата на фантазията. Възвишеността на тази основа помага да се въздигне всичко съществуващо от неговото материално съществуване към духовното.
Тази висша основа създава истинската реалност чрез унищожаване на фалшивата квазиреалност. Нейният корен се намира в света, където няма друга реалност освен истинската — волята на Твореца — „под Трона на Славата“. Така и огънят на Геином е поправление за онези, които имат дял в истинската реалност — дял в бъдещия свят. Той унищожава онези светове на суета, които грешникът е създал във въображението си, за да може той да се свърже със своята вътрешна същност, неповредена от греха, и да се прилепи към истинската реалност.
Тези страдания са аспект на продължителна смърт, защото загубата на целия въображаем свят е отстраняване от жизнеността и източника на удоволствие за човека, който досега е черпил своята жизнена сила от въображаемата реалност на живота. Маарал нарича Геином „небитие“, защото такова съществуване, лишено от условията за грешен живот, наистина представлява огнена тъмнина.
Точно това е целта на живота: наслаждението, да се наслаждаваш на Твореца — източника на живот и удоволствие. От това възвишено място на наслада душата е слязла в този свят. Грешникът е създал суетни светове на удоволствия, от които черпи жизнените си сили и вкус към живота. Когато огънят на истината унищожи всичко това, части от живота му ще изчезнат в този огън — това е небитието.
Но трябва да се знае, че Геином(Ад), който очаква човека след смъртта, не цели унищожение и нараняване. Напротив, целта му, по милостта на Бог, е поправление, както пише Рамбан: „По време на наказанието на душата в Геином няма унищожение, както е казано: ‘Бог няма да вземе душата и мисли за това, да не отпадне от Него никой’ (Шмуел Бет, 14)“. Само тези, които не издържат съда, са унищожени и изчезват там, но тяхното отсичане е само от живота в бъдещия свят (Шаар а-гмул). След това пречистване, което се състои в разделянето с „частите на фалшивата реалност“ на душата, истинските ѝ аспекти ще продължат да съществуват във вечността.
Само за пълния злодей, в чието съществуване няма никакъв истински аспект — като отстъпник от вярата — огънят на Геином води до пълното унищожение на неговото съществуване. И макар коренът на душата му да възлиза до висините — до Трона на Славата, целта на цялото ѝ съществуване е слава на Небесата. Но щом като той се е отделил от тази цел, огънят, който излиза от това място — Трона на Славата, унищожава съществуването му, и така се разкрива славата на Твореца.
И наистина, коренът на душата се издига към висшите светове, и когато тя познае истината, се стреми да се прилепи към своя източник. Но греховете и престъпленията са създали в нея вътрешен свят, който прави невъзможно всяко завръщане и единение с истинската реалност. Ужасните страдания произтичат от осъзнаването на съществуването на истинската реалност, която е корен на нейната жизненост, а тя не е в състояние отново да се свърже и прилепи към нея.
„И така тя е създадена, че душата трябва да премине през пълно пречистване в това изпитание или да загине напълно… Душата, която се завръща в стихиите на огъня и се съединява с него, както в началото, така и в края, се стреми в своето разбиране да се възвиси и да се прилепи към висшите, както всички останали неща, които по природа се завръщат. Но тежестта на прегрешенията и грубостта на греховете, които са я отделили от нейния Създател, ѝ пречат, и тя се стреми да се свърже с огъня на Геином. Тази мисъл, която е непосилна за нея, е страдание и голяма болка, без предел и граници, отвъд страданията на Геином. Това има отношение към наказанието „карет“, тоест, тя е отрязана от своя източник, както клон се отрязва от дървото, от което черпи живот. Както са казали нашите мъдреци, благословена да е тяхната памет: „Душите на злодеите продължават да замислят зло“, както е казано: „Душата на враговете ти ще бъде хвърлена като камък в пращка“. И „замислят“ в смисъл „това, което са замисляли да вършат“ (Берешит 11), и всичко това, както обяснихме…“ (там).
Херувими и пламъка на меча
„И в мидраша Брешит Раба (21:13) се казва: И поставил на изток (“микедем”) от Ган Еден херувими… Друго тълкуване на “микедем” е, че преди (“кодем”) създаването на Ган Еден са били създадени ангели, както е казано: “Това е звярът, който видях под Бога на Израил на реката Квар, и знаех, че това са херувими”, “и пламък на меча” в същия смисъл, че “и слугите Му — са огън пламенен”, “въртящи се” — защото те (ангелите) се обръщат: понякога изглеждат като мъже, понякога като жени, понякога като духове, а понякога като ангели. Друго тълкуване: “Микодем” — преди (“кодем”) Ган Еден е бил създаден Геином, защото Геином е бил създаден на втория ден от сътворението, а Ган Еден — на третия ден, “и пламък на меча” — в смисъл “и ще изпепели техния бъдещ ден…”. Така стоят двете обяснения за Геином и огъня в него, които са ангели и херувими под Трона на Славата, и всичко това намеква за великата основа в това“ (Рамбан, там).
Относно херувимите и пламъка на огъня вече говорихме подробно по-рано, тук само накратко ще повторим основната същност: херувимите са ангели на отмъщението, същността им са въображаеми форми, които пречат на човека да се свърже с истинското познание на дървото на живота, което е Тора. Пламъкът на меча — втората пречка — е състоянието на човека след греха, когато той не може постоянно да бъде в състояние на единство между мисълта и системата на разума, и всеки момент мисълта му е прекъсвана. Разбира се, и двете неща имат отношение едно към друго: системата на въображението, основана на света на усещанията и телесните форми, пречи на познанието на чистата истина, а отдалечаването от разумното познание потапя човека в суетната фантастична псевдо-реалност. На човека му се налага да преодолее тези прегради, които му пречат да постигне това съвършенство и единство с дървото на живота.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com