Вечното духовно въздаяние е описано в Тора. Това се обяснява чрез знанието на тайната на буквите в Тора и техния висш източник, както и тайната на висшите корени на всички същества като цяло.
Думите на Маарам Баг
Шл“а дава два отговора: единият е взет от думите на Маарам Баг, а вторият е негов собствен, но същността им е една и съща, а именно, че всъщност указание за вечното въздаяние се съдържа в Тора. Първо ще цитираме отговора на Маарам Баг:
„От всички наши думи в общи линии следва следното: от момента на унищожаване на смъртта няма да има повече смърт, и всичко ще живее вечно, и ще се изпълни казаното: ‘и ще положа обиталището Си сред вас’. Шехина ще пребивава сред нас в тяло и душа вечно, и колкото по-възрастен става човек, толкова повече ще нараства в мъдрост, и ще върви от подвиг към подвиг без край и предел. И началото ще бъде предел на задоволство без труд, защото работата им ще се извършва сама, а земята на Израел ще произвежда хляб и облекло. След това на земята ще има мир, ‘и ще унищожа злите зверове’ — това е тайната на „клипа“, горчивината ще бъде премахната от клипата, а обвивката ще служи на плода, както писах по-горе. ‘И ще ви умножа и преумножа’ — с изправен гръб, подобно на Адам преди грехопадението. ‘И ще положа обиталището Си сред вас… и ще ходя сред вас’ — всички тези неща говорят за вечността, защото веднага след получаването на тези благословии започва вечността. И не предизвиква затруднение споменаването на вечността, но само за Рамбам, който смята, че това благо ще се прекрати и хората ще започнат отново да умират след възкресението на мъртвите, а вечността ще бъде само за душите. За него остава трудно, защо Тора не е споменала това. Но за съгласието на мъдреците на Истината, че вечността е дадена за душите в тялото, и тя няма да приключи, а само ще се увеличава постоянно без край и предел, всичко става вярно“ (Шл“а, Историята на човека, Бейт Давид).
Маарам Баг обяснява, че според мъдреците на Истината, въздаянието е упоменато в Тора. Не може да се отделят материалните и духовните обещания, които са упоменати в Тора, от обещанието за вечността. Защото вечното обещание е дадено както на душата, така и на тялото заедно, и тези обещания се състоят в това, че благословиите и обещанията, дадени в Тора, ще се изпълнят във вечността, като те самите ще се издигат все по-високо и по-високо във вечността, от материалните обещания към духовните, които са техният източник, и разбери това добре. В тези благословии се съдържат всички обещания: унищожаване на злото, умножаване на доброто в материален и духовен смисъл, и обитаването на присъствието на благословения Бог сред Неговия народ, което само по себе си е въздаянието и вечното обещание за душата в тялото. И, разбира се, всичко това е в процес на възход, който няма край. Трябва да разберем тези възхитителни неща.
Отговорът на Шл“а
Шл“а обяснява, че наистина вечното духовно въздаяние е описано в Тора. Той го пояснява, като предшества това с познанието на тайната на буквите в Тора и техния висш източник, както и тайната на висшите начала на всички същества изобщо. Понеже буквите, с които са създадени небето и земята, са източниците на всички същества, и от техните съчетания са създадени всички същества според видовете им. Но те, буквите и всички същества, се спускат от степен към по-ниска степен, докато не се въплътят в материалната форма, в която се разкриват пред нас. И всичко, за което се говори в Тора в материален смисъл, всъщност указва на своя духовен смисъл и източник, но в този свят се разкрива в материална форма.
Ако е така, тогава тези обещания, свързани с материалните награди, крият в себе си своя източник, а именно: вечни духовни обещания. Например, обещанието за дъжд крие обещанието за благото на вечния живот, защото материята е въплъщение на принципа на благодатта, източника на създаването на живота. И така е при всички обещания за блага — те крият в себе си вечни обещания, свързани с източника на тези блага, и в общи линии това касае бъдещия свят с всичките му вечни духовни наслаждения. Ако е така, в простия прочит Тора разкрива вечни обещания, подразбрани в техния вътрешен смисъл. И разбери това добре.
Маарал
Маарал подробно обяснява там разликата между пророческото постижение и постижението на мъдростта, съобразно казаното от мъдреците: „Мъдрецът е по-добър от пророка.“
„Защото мъдрецът разбира със своя ум, и понеже разбира със своя ум, той е способен да постигне скритите и най-тайни неща. Но пророкът се нарича „виждащ“ или „провидец“, тоест той може да види нещата отвън. Затова всеки пророк се нуждае от привързване към нещото, за което пророкува, и се свързва с тези неща и ги познава чрез своето пророчество.“ Постижението на мъдреца, който размишлява със своя ум, е вътрешно, и затова той е способен да постигне нещата, които са „скрити и тайни“.
„Пророчеството прилича на зрението на окото, което възприема възприемаемото отвън. И въпреки че пророчеството не се осъществява чрез материален орган, както окото се привързва към възприемаемото, така и пророческата сила на пророка, която представлява способността за представяне или онази сила, която приема пророчеството, се свързва с нещото, за което той пророкува. Затова мъдрецът има предимство, защото постига и познава тайни неща, извеждайки ги със своя ум.“
Така той обяснява защо идеята за бъдещия свят не е спомената в Тора. Това е, защото Тора е Божие слово, предадено чрез пророк.
„Поради това е невъзможно идеята за бъдещия свят и нетленността на душата да бъдат предадени чрез пророчество, тъй като не могат да бъдат видени или възприети, понеже са напълно отделени от човека. И поради тази отделеност, пророчеството не може да ги обхване. Както казахме, пророчеството трябва да се привърже към нещото, което обхваща, отвън. Затова идеята за бъдещия свят и безсмъртието на душата по-добре се обяснява чрез мъдростта, защото мъдрецът постига тайни неща по-скоро чрез разума си, отколкото чрез пророчеството. Затова мъдрецът е по-добър от пророка, защото е в състояние да постигне онова, което не може да бъде постигнато чрез пророчество.“
„Затова мъдреците казали: Всички пророци говорили само за дните на Месията, но за бъдещия свят – „око не е видяло това, освен Ти, Боже.“ Същността на тази идея е, че пророчеството изисква способността да вижда, а това означава привързване към нещо отвън, което се познава чрез пророчество. Така пророците могли да пророкуват само за дните на Месията, защото идеята за Месията е свързана с дните на този свят и не е напълно отделена от човека, защото това все още е този свят. Но бъдещият свят, който е напълно отделен от този свят, не подлежи на пророчество, защото „око не го е видяло“, а пророкът може да пророкува само чрез своя пророчески поглед, както вече казахме.“
Маарал заключава, че именно поради тази причина идеята за бъдещия свят и безсмъртието на душата не е спомената пряко в Тора. Тора е пророчески текст, и поради това тя обхваща само това, което може да бъде възприето чрез пророческото виждане, което е ограничено до този свят и до времето на Месията. Бъдещият свят, който е отвъд границите на материалното възприятие и човешкото съществуване, е нещо, което може да се разбере само чрез мъдрост, а не чрез пророчество.
Думи на Лешем
Ще обобщим същността на неговите думи накратко: бъдещият свят е окончателното поправление на цялото творение. Това предназначение обхваща всички души на народа на Израел, дори и завършените злодеи, за които е казано в Мишната, че нямат дял в бъдещия свят. Всеки, който произлиза от семето на праотците на Израел и душата му е душа на Израел, ще бъде поправен чрез страдания в този свят и в бъдещия. Но в крайното бъдеще злото ще бъде поправено и всички грехове, дори тези, за които се полага „карет“ (изтръгване на душата), ще бъдат заличени.
Затова тази идея не може да бъде записана в Писмената Тора, защото според законите на Тора за тези злодеи няма поправление. Единствено според висшите принципи на Твореца и тайните на Неговото Милосърдие тези обещания се изпълняват за всички души на Израел, не в съответствие с техните постъпки, а по принципа на Божията благост и Неговата щедрост. Само мъдреците, които познават тайното – и това са мъдреците на Устната Тора – са разкрили тази основа.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com
Твърдението, че мъдреците са повече от пророците, намират обяснения невъзможни за пророците ми е непознато. Досега съм учил за степенуване на живата материя – растение-животно-човек-пророк. Пророкът в определени моменти е неподвластен на природните закони и сили – издържа дълго без храна, огънят не го докосва, душата му се отделя от тялото при смъртта без мъки и други. Това поставя пророците на ниво между човек и ангел, в материално отношение.
И друго ми е почти невъзможно да асимилирам – Лешем казва, че всички, дори и завършените злодеи, след страдания идват в Идващия свят. Недисциплиниращо ми е ……меко казано.
За пророците, го разбирам по следният начин. Пророка предава пряко речта на Бог, без значение дали разбира това което предава. Докато мъдреците, могат да разтълкуват всичко. Например ако преминем на по ниско ниво – имаше една ясновидка в Бг, за която се казва че е казала, че когато дойде осмият ще подпише окончателният мир на земята. Тя едва ли е разбирала за какво става дума, а и много хора който са тълкували това. Докато за мъдреците, ще е много ясно за какво става въпрос.
Относно Лешем, в статията се споменават няколко мнения. Не мога да го коментирам, мога само да споделя моето мнение. Мисля че повечето хора са средни, ако има завършени злодей те са единици. И смятам, че след страдания дори и най-злите стават добри. Може би единствената разлика е къде ще бъдат тези страдания, тук в този свят или в Гейном. Мъдреците са единодушни, че страданията тук са за предпочитане.