Човекът е целта на творението, и всичко, създадено в света, е направено заради него. Щом е така, е невъзможно целта на творението – човека да се намира в този свят, където злото надвишава доброто, и освен това душата на праведника не изпитва удовлетворение и наслада от удоволствията на този свят.
Този въпрос е бил разглеждан от нашите учители, и според Рамбан и неговите последователи, темата на обсъждане е в Гемара в началото на глава „Хелек“: „Къде е споменато за възкресението на мъртвите в Тора?“ се отнася до тази основа. Въпросът защо възмездието не е записано ясно в Тора е довел до отстъпление от вярата на тези, които твърдят, че в бъдеще няма възмездие. Ще приведем някои обяснения, дадени в този откъс, и ще обсъдим подробно някои от тях.
„… както и този, който казва, че идеята за възкресението на мъртвите не произлиза от Тора“ (Мишна, начало на глава „Хелек“). „Защото този, който отрича тълкуванията, които се привеждат по-нататък в Гемара за това, откъде в Тора произтича вярата във възкресението на мъртвите, и дори ако той се съгласява и вярва, че мъртвите ще възкръснат, но не вижда това намекнато в Тора — е вероотстъпник, защото ако лишава вярата във възкресението на мъртвите от източника ѝ в Тора, какво отношение имаме ние към неговата вяра? Откъде изобщо знае, че мъртвите ще възкръснат?! Той е завършен вероотстъпник!“ (Раши, там). Авторът на книгата „Яд Рама“ е привел думите на Раши и се е съгласил с тях. Тези думи на Раши, от една страна, обясняват защо точно в тази основа е подчертано, че тя произтича от Тора, защото коренът на отстъплението от тази основа се крие в това, че възмездието — животът в бъдещия свят — не е явно съдържано в Тора. От друга страна, думите на Раши особено акцентират на сериозността на този въпрос — защо Тора не говори открито за бъдещия свят?
Най-напред ще приведем думите на автора на тълкуванието „Кли Якар“, който е обобщил седем отговора, дадени от нашите учители на този въпрос, и ще обсъдим техните думи.
„Първото мнение е това на Рамбам, че всички тези обещания не са основното възмездие, а всички бедствия и успехи, за които се говори в тази глава, се отнасят само до премахването на пречките. Тоест, се казва следното: ако изпълняваш Моите заповеди, Аз ще премахна всичко, което ти пречи — войни, болести, глад, тъга, за да можеш да служиш на Господа без всякакви пречки. Но основната награда — бъдещият свят — не е посочена тук, за да служи човек на Твореца безкористно, заради самото служене, а не заради награда или от страх от наказание, и виж за това в книгата „Знание“ на Рамбам (закони за покаяние 9:1)“. Не намерих при Рамбам, където той да е привел такова обяснение, но по-нататък ще разгледаме неговото мнение.
„Второто мнение принадлежи на раби Авраам ибн Езра, в тълкуванието на глава „Аазину“ (Дварим 32:39), където пише следното: „Според мен, Тора е дадена на всички, а не на някого конкретно, а думите за бъдещия свят не може да разбере дори един от хиляда души, защото тази идея е много дълбока.“ Тоест, той смята, че понеже възмездието е много трудно за разбиране, защото човек от плът трудно може да си представи същността на духовното възмездие, Тора е скрила тази дълбока идея от множеството, защото техните възможности за разбиране са много ограничени.“
Това тълкувание предизвиква голямо изумление, същото се отнася и за четвъртото мнение, което ще бъде разгледано по-нататък. Първо, първите основи, които говорят за съществуването на Твореца, не са по-малко трудни за разбиране. Второ, дали това е причина да се лиши народът поне от обща представа за тази идея? Те можеха да я приемат като проста традиция, защото от това знание зависи тяхната част в бъдещия свят! Рамбам вече е заложил тази идея, че незнанието на дори една от основите на вярата, дори не по зла умисъл, прегражда на човека възможността да наследи бъдещия свят! Невъзможно е да се каже, че ако тази основа е изложена в явен вид само в Устната Тора, то това положение не се отнася за нея, защото Рамбам не прави никакво разграничение между всички тринадесет основи, и дори по отношение на основата за вярата във възкресението на мъртвите, за което не се говори открито в Тора, той установява същия закон, както и за всички останали основи. Нима не би било правилно да се даде общо познание за бъдещия свят, за да приеме целият Израел тази основа, дори без да я разбира? И наистина, такъв е законът относно тази основа – всеки, който не вярва в нея, няма дял в бъдещия свят, дори и ако принадлежи на народните маси и няма никакво разбиране за същността на тази идея.
„Третото мнение е на стария рабейну Бехайе, което е приведено от Ибн Езра в коментара на глава „Аазину“, и с което той се съгласява, както и Рамбан следва това мнение. То се състои в това, че всички обещания в Тора се отнасят до неща, които надхвърлят обичайната природа, защото няма в природата такова нещо, като например, че дъждовете падат върху земята, когато хората изпълняват заповедите, и спират, ако не изпълняват волята на Твореца, благословен да е Той. Но това, че душата се издига към своя източник, е нещо естествено за душата и не предизвиква никакво удивление, тук няма никакво чудо. И щом като в Тора намираме наказанието „карет“ („отсичане на душата“) за душата на грешника, същността на което е, че душата се отделя от своя източник, то оттук можем да научим, че ако тя не съгрешава, тя ще се върне в своето обиталище, там, където е бил нейният шатър отначало…“ В по-нататъшния текст ще разгледаме подробно мнението на Рамбан.
„Четвъртото мнение се състои в това, че в онези дни всички живеещи в света отричали надзора на Бога над света и заявявали, че всичко, което се случва в света, се случва по необходимост, а не по свободната воля на Твореца. Затова Всевишният е пожелал да утвърди основата на вярата в Неговия надзор чрез обещанията, които те със собствените си очи ще видят — че всеки, който изпълнява волята на Твореца, получава благословена грижа във всички тези обещания. А ако Той беше дал обещания за духовна наслада в бъдещия свят, те щяха да продължат да остават в своето вероотстъпничество, казвайки, че този, който иска да лъже, отдалечава своите свидетели. Основният автор на това мнение е рабейну Нисим в тълкуванието си на глава „Брейшит“, а неговите корени са в книгата „Кузари“.“
„Петото мнение е, че преди даването на Тора хората са служили на планетите и съзвездията, измисляйки за себе си специални култове, за да привличат от тях благословение в реколтата, да доведат дъждовете навреме и други телесни блага. Но когато Всевишният даде Тора и им забрани тези култове, трябваше да им обещае, че и чрез спазването на Тора ще получат тези обещания, а чрез служенето на звездите, напротив, ще се лишат от тях. Но животът в бъдещия век нямаше нужда да им бъде обещаван, защото и чрез тези култове те не се надяваха да го получат. Такова е мнението на рабейну Саадия Гаон в книгата „Емунот ве-деот“, както и на автора на книгата „Морé Невухим“, част трета.“
„Шестото мнение е, че след като е казано: „И ще ходя сред вас и ще положа обителта Си сред вас“, и тези думи означават прилепването на Шехината (Божественото присъствие) към Израел дори в този свят, в който душата е преплетена с плътта, колко повече ще остане Шехината в своето прилепване след като душата се отдели от тялото. Затова всичко, което обещаваха лъжливите религии след смъртта, Тора вече обеща в този свят. Доказателството за това е пророчеството, което имаме. Това мнение можеш да намериш и в отговора на мъдреца на цар Хазар в края на първата реч в книгата, и това мнение беше подкрепено от рабейну Нисим в своето ново тълкувание.“ Тези разсъждения са приведени и от автора на книгата „а-Батим“, където той привежда допълнителни доказателства за нетленността на душата, но всичко това е според неговото мнение, защото той смята като Рамбам, че бъдещият свят е този, който следва непосредствено след смъртта. Въпреки това, няма в тези аргументи доказателство за мнението на Рамбам, както го е тълкувал Рамбан, че съществуват два бъдещи свята, както вече беше споменато по-горе.
„Седмото мнение е, че всички обещания, споменати в Тора, се отнасят за народа като цяло, защото светът се съди според мнозинството, а обещанията за дъждове, реколта, мир и подобни неща засягат целия Израел като едно цяло. Но обещанието за награда за душата в бъдещия свят не се отнася за народа като цяло, а всеки човек е съден индивидуално според своите постъпки. Намек за това се съдържа в заповедите за почитане на бащата и майката и за пускането на птицата от гнездото, където става дума за всеки човек в Израел поотделно. Това мнение е приведено в книгата „Икарим“ и у Рамбан в коментара му към глава „Екев“ (Дварим 11:13) към думите „и с цялата си душа“, виж там.“ Същите тези източници свидетелстват единствено за нетленността на душата след смъртта на тялото и за нейната вечна награда, което съответства на мнението на Рамбам, но те не се отнасят за света след възкресението, което е бъдещият свят според Рамбан и неговите последователи.
Това също трябва да се отбележи и във връзка с думите на рав Саадия Гаон, който подробно изложи доказателствата за възмездието в бъдещия свят, основавайки се на „доводи от разума, Писанието и Преданието“. Няма да се занимаваме тук с обширно цитиране на неговите доказателства, но ще приведем два от „доводите на разума“. Първото е за възмездието на праведника: човекът е целта на творението, и всичко, което е създадено в света, е сътворено заради него. Ако е така, не е възможно целта на човешкото творение да се намира в този свят, в който злото надделява над доброто, а също така душата на праведника не получава удовлетворение и наслада от удоволствията на този свят. Друго доказателство е наказанието на злодея: не е възможно злодей, който е извършил големи престъпления (например, убил е няколко души), да бъде наказан само със смърт, наравно със злодей, извършил едно престъпление (убил е един човек). Но е напълно ясно, че са подготвени блага за праведниците и наказания за злодеите според техните постъпки — и това в бъдещия свят.
След тези думи той обяснява защо в Тора не се разкрива явно възмездието в бъдещия свят: „По две причини: първата е, че възмездието в бъдещия свят е нещо, което разумът сам показва, както казахме, и Тора не е говорила за това, стремейки се към краткост… А втората е, че пророчеството обикновено говори обширно за тези неща, чиито нужди са близки, а за далечните неща говори кратко“ (Реч девета).
Но трябва да отбележим, че неговото мнение относно живота в бъдещия свят е различно от мнението на Рамбам, както вече изяснихме основното съдържание на мненията. И ако е така, тези доказателства от разума, които той привежда, не говорят непременно за съществуването на бъдещия свят в смисъла на епохата след възкресението на мъртвите, достатъчно би било да има свят на душите след смъртта с установени закони и възмездие, за да удовлетворят тези претенции.
И завършва своята реч „Кли Якар“: „Седемте тези пътища ще прогонят тези, които отправят обвинения към нашата Света Тора, освен това, което видяхме с очите си — колко велика е Божията милост към нашите праотци: Авраам, Ицхак и Яков. Ако техният успех в живота на този свят беше пределът на възмездието им, с какво щеше да се превъзнесе Авраам над злодея Нимрод, който властваше над целия свят, а Авраам беше странник и пришълец през всичките си дни, преминаващ от шатър на шатър, от народ на народ? Същото и Ицхак и Яков — не знаем в какво се състои истинската им награда, защото ако обещаното на тяхното потомство е техният предел, каква полза им е от това, че тяхното семе ще наследи земята, а те ще си отидат от този свят, лишени от всички свои трудове? И дори Израел, който наследява земята, какво предимство има над всички царе на земята, които са преуспявали и царствали наравно с тях, а някои и повече от тях? Всичко това говори за това, че великото благо, скрито за праведниците, е дялът и наследството на праотците и на всички техни потомци, подобно на тях, защото има една Тора за всички.“
В следващата глава ще разгледаме думите на Рамбан, които допълват тези на Рамбам.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com