Познание за вярата 83. Защо наградата за праведните не е разкрита в Тора?

Бъдещият свят — в него няма тяло и плът, а само души на праведниците, без тела, подобно на ангелите-служители. И понеже в него няма тела, няма и нужда от храна, напитки или други неща, от които телата на хората се нуждаят в този свят.

Пълен карет — Тора говори за него открито

Трябва да се обясни защо Рамбам говори толкова подробно за наказанието карет, а не за другите наказания на злодеите.

Отговорът е прост: той постъпил така, за да се противопостави на ересите, утвърждаващи, че в Тора не се споменава никакво наказание за злодеите, освен тези, които касаят този свят. Всички наказания, за които ясно се говори в Тора, се отнасят до бедствия, които се случват в този свят. [А Гееном(Ад), като място за наказание на злодеите, не е споменат в Писмената Тора.] Затова Рамбам обяснява, че в Тора, всъщност, краят на наказанието е в бъдещия свят тоест- карет. И така Рамбам пише в своето послание: „Но за бъдещия свят напълно забравиха… и ние обяснихме от думите на Тора, според тълкуването на нашите мъдреци, и всичко това с цел да отстраним голямото съмнение в сърцата на тези, които смятат, че в Тора не се говори открито за възмездие и наказание в бъдещия свят. Но Тора говори за крайната мярка на наказанието, която е карет — изкореняване от бъдещия свят. И именно за тези неща говорихме подробно и ги обяснихме също в нашата книга, в законите за покаянието“ (Послание за възкресението на мъртвите).

Така се премахва второто възражение срещу Рамбам.

Защо наградата на праведниците не е разкрита в Тора?

На пръв поглед остава неясно защо само наказанието карет за злодеите е ясно записано в Тора, но не и наградата на вечния живот за праведниците.

На това отговаря Рамбан: „Знай и разбери, че каретът на душата, за който се говори в Тора, е голямото упование за запазване на душата след смъртта на тялото и за наградата в света на душите. Защото когато Бог казва: „Изкоренена ще бъде тази душа от народа ѝ“ (Бемидбар 15:30), „Изкоренена ще бъде тази душа пред Мен“ (Бемидбар 22:3), това показва, че именно грешната душа ще бъде изкоренена заради своя грях, а другите души, които не са съгрешили, ще останат запазени пред Него в най-висшата слава. И затова Той пояснява: „тази душа, грехът ѝ е върху нея“ (Бемидбар 15:30), защото именно грехът я изкоренява…

И поради това няма нужда Писанието да казва, че душата ще бъде запазена като заслуга за заповедите, но казва, че като наказание за греховете ще бъде изгонена, ще стане нечиста и ще бъде изкоренена от запазването, което ѝ се полага. Това е формулировката, която Тора използва — „карет“ (т.е. „изкореняване“), като клон, който се отрязва от дървото, което го храни чрез своя корен. И за това са казали нашите мъдреци: „изкоренена от народа си — а народът ѝ е в света“ (Сифри, гл. Шлах 112), защото каретът на грешната душа показва запазването на останалите души, които не са съгрешили, и които представляват нейния народ, който е в света“ (Вайикра 18:29).

В продължение на думите си там, Рамбан отбелязва върху думите на Рамбам за Ган Еден и Гееном, за които ще говорим в отделна глава.

Сега ще обсъдим първото възражение, което беше отправено срещу Рамбам.

Думите на Рамбам и забележките на Раавад относно въпроса за възкресението на мъртвите в бъдещия свят

Бъдещият свят — в него няма тяло и плът, а само души на праведниците, без тела, подобно на ангелите-служители. И понеже в него няма тела, няма нужда от храна, напитки или други неща, от които телата на хората се нуждаят в този свят. В него не се случват неща, които се случват с телата в този свят, като седене, стоене, сън, смърт, тъга, смях и други подобни. Така са казали древните мъдреци (Брахот 17а): „В бъдещия свят няма нито ядене, нито пиене, нито лежане, но праведните седят, короните им са на главите им и се наслаждават на сиянието на Шехината.” Виждаш ясно, че там няма тела, защото няма храна и напитки. А това, че се казва, че праведните седят, е образен израз, т.е. праведните са там без усилие и напрежение. Също така това, че се казва, че короните им са на главите им, се отнася до знанието, което те притежават, защото чрез него те са се удостоили с живота в бъдещия век, и то остава с тях и е тяхната корона, както е казал за това цар Соломон: „С короната, която му е поставила майка му”. И така той казва: „И вечна радост на главите им”, а радостта не е материално тяло, за да бъде на главата, също и короната, за която мъдреците казват тук, е знанието. А това, че праведните се наслаждават на сиянието на Шехината, означава, че те познават и разбират истината за Светия, благословен да е Той, която не можеха да знаят, докато бяха в телесната си, мътна и ниска форма” (там, алаха 2).

И Раавад отбелязва върху тези думи на Рамбам: „Авраам каза: Думите на този мъж в моите очи се доближават до тези, които твърдят, че няма възкресение на мъртвите за телата им, а само за душите. И се кълна в главата си, че не такава е била мисълта на нашите мъдреци, защото те казват (Ктубот 111б): „В бъдеще праведните ще възкръснат в своите дрехи, ако пшеницата така, то колко повече те…”. Също така те се явявали в сънищата на своите синове и казвали (Шабат 114): „Не ме погребвайте нито в бели дрехи, нито в черни, може би ще се удостоя…”. И още казват (Санхедрин 91): „В своите телесни недостатъци ще възкръснат от мъртвите, а след това ще се излекуват”. Всичко това доказва, че те ще възкръснат в телата си. Но може Всемогъщият Творец да направи телата им здрави и силни, подобно на телата на ангелите и на тялото на пророка Илия, да бъде споменат с добро, и техните корони ще бъдат, както се разбира, буквални, а не образни.”

В алаха 3 Рамбам също пише: „Всяка душа, за която се говори тук, не е душа, която се нуждае от тяло, а концепцията за душата е знанието, което тя е постигнала за Бога, доколкото това е било в нейните сили, и тя е постигнала определени възгледи и други неща. И това е концепцията, чиято същност изложихме в четвърта глава на законите за основите на Тора, тя се нарича душа на това място. Този живот, понеже в него няма смърт, защото смъртта е присъща само на телата, а там няма тела, се нарича „връзка на живота“, както е казано: „И душата на господаря ми ще бъде свързана във връзката на живота“, и това е награда, над която няма по-висока, и благо, по-голямо от което няма, и това е, което са пожелали всички пророци.”

Рамбам също пише в алаха 4: „Няколко имена са били дадени на него образно: планината Господня, Неговото свято място, пътят на светостта, дворът Господен, насладата на Господ, шатърът на Господ, чертогът Господен, домът Господен, вратите Господни, а мъдреците образно нарекли това благо, което е приготвено за праведниците — угощение, и навсякъде го наричат „животът на бъдещия век”.”

Раавад забелязва върху неговите думи: „Авраам каза: Ако това е угощението, в него няма чаша за благословение, и по-добре да беше замълчал за това.” Авторът на коментара „Кесеф Мишне“ обяснява, че Раавад има предвид казаното в Гемара Псахим, където се говори за бъдещото угощение и за чашата на благословението, която ще бъде там, следователно това угощение е буквално.

В алаха 5 Рамбам пише: „Това, което мъдреците наричат бъдещия свят, не е защото сега той не съществува и този свят ще изчезне, а след това ще дойде онзи свят. Не е така, но той съществува и сега, както е казано: „който си скрил за тези, които се боят от Тебе, сътворил си…”, и само затова е наречен бъдещ свят, защото този живот идва за човека след живота в този свят, в който пребиваваме с душата в тяло, и това е нещо, което всеки човек притежава от самото начало.”

Раавад отбелязва върху неговите думи: „Авраам каза: Изглежда, че той отрича, че светът ще се върне в състояние на хаос и Святият, благословен да е Той, ще сътвори нов свят. Но мъдреците са казали: „Шест хиляди години ще съществува светът, а едно хилядолетие ще бъде в разрушение”, което означава, че това ще бъде нов свят.”

Обяснение основната същност на спора им

Коментаторите на Рамбам пишат, че основната същност на спора им се състои в това, че Рамбам смята, че бъдещият свят и възкресението на мъртвите са две различни неща. Бъдещият свят е свят на душите, който настъпва веднага след смъртта на човека, а възкресението на мъртвите ще се случи в бъдеще. В бъдещия свят няма тела и това, което им е свойствено, и както се обяснява в Гемара Брахот 17а: „в него няма ни храна, ни напитки и т.н.” Всичко, което се казва за него относно угощението, е образно. Възкресението на мъртвите обаче ще се случи в бъдеще за праведниците.

Раавад смята, че тези две неща са едно и също, бъдещият свят е този, в който мъртвите ще възкръснат в бъдеще. Оттук произтича и заблуждението, което съществува в разбирането на Раавад на думите на Рамбам и неговите забележки, произтичащи от думите на нашите мъдреци. Подобно на Раавад смята и Рамбан, който също цитира в потвърждение на думите си Гемара в началото на глава Хелек: „Защото в Гемара казали за тази Мишна [а именно за тези, които нямат дял в бъдещия свят]: „И защо е така? Казва Тана: този човек отрича възкресението на мъртвите, затова няма дял в възкресението на мъртвите, защото всички принципи на Твореца се свеждат до принципа: мярка за мярка.” Тези думи показват, че бъдещият свят е свят на наградата за тези, които Бог ще възкреси в възкресението на мъртвите, а не свят на душите, който наричаме Ган Еден, но това е свят на възкресение.”

Това е структурата на спора в общи линии; по-нататък ще го обясним подробно.

Автор-Рав Еуд Авицедек

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *