Гледната точка на Маймонид относно възкресението на мъртвите и възмездието на човека.
Предисловие
Както вече споменахме, според Рамбам тази основа е целта на всички основи за всеки отделен човек от народа на Израел. Дните на Месията представляват общото обещание за целия Израел като народ, но възкресението на мъртвите е частен детайл в основата на възмездието.
Преди да пристъпим към изложението на мнението на Рамбам, трябва да кажем няколко думи, които ще служат като фон за разбирането на остротата на дискусията, възникнала около учението на Рамбам относно възмездието, т.е. бъдещия свят и възкресението на мъртвите.
Както ще обясним, на пръв поглед мнението на Рамбам е новаторско, а именно че основното възмездие е в бъдещия свят, в който изобщо няма тела, и наградата се дава само на душите. Той дълго и подробно говори за това. Възкресението на мъртвите изобщо не се споменава в темата за възмездието и по този въпрос той е доста кратък в своето предисловие към тринадесетте основи на вярата. Всичко това доведе до това, че някои от видните учени на неговото време започнаха да подозират, че Рамбам се съмнява в тази основа на вярата. Дори Раавад, както ще видим от неговите думи в бележките към Рамбам, направи забележка относно думите на Рамбам.
Рамбам, който е водачът в знанието за основите на вярата и дори е поставил възкресението на мъртвите като 13-та основа на вярата, беше принуден да публикува своето послание — „Послание за възкресението на мъртвите“, в което подробно изяснява своето мнение, за да премахне тези подозрения.
В своето послание Рамбам обяснява, че възкресението на мъртвите е основа на вярата, за която ясно и открито се говори в книгата на Даниил, а с намеци се съдържа и в останалите книги на Свещеното Писание. Всеки, който отрича тази вяра, губи дял в бъдещия свят. Там Рамбам обяснява и своята позиция относно възкресението на мъртвите — че възкръсналите ще се върнат обратно в пръстта и че възкресението на мъртвите не е окончателното възмездие, а такъв е животът в бъдещия век, в който няма да има тела, а само души.
Сега ще пристъпим към подробно изучаване на неговото мнение и ще трябва да разгледаме темата за възмездието като цяло: бъдещия свят и възкресението на мъртвите.
Думите на Рамбам
„Господ дава награда на този, който изпълнява заповедите на Тора, и наказва този, който нарушава нейните забрани, и най-великата награда е животът в бъдещия век, а най-страшното наказание е карет (духовното изсичане), и вече сме казали достатъчно по тази тема“ — това са думите на Рамбам в тази основа на вярата.
Рамбам ни насочва към своите думи в предисловието към тринадесетте основи, където е изложил същността на бъдещия свят доста подробно: „достатъчно“. Ние наистина привеждаме неговите думи в първата част на нашата книга и подробно коментираме неговото изложение. Това, което беше обяснено там, е мястото на съгласие между всички мнения и ние няма да повтаряме тук тези базисни неща, които са изяснени там подробно. Нашата задача тук е да вникнем в неговите думи, по които спорят някои от най-великите учители на Израел.
Срещу Рамбам бяха повдигнати две претенции. Едната — че от неговите думи следва, че в бъдещия свят няма възкресение на телата. Втората — че злодеите и престъпниците не се подлагат на мъчения и наказания, а наказанието им е карет, т.е. загубата на бъдещия свят. Обяснението на мнението на Рамбам в тази основа на вярата налага задължението, както вече казахме, да се разгледа неговата позиция по въпроса за възкресението на мъртвите, т.е. тринадесетата основа на вярата. С тези неща ще се занимаваме в тази глава.
Да започнем с втория въпрос.
Наказание карет
„Благото, което очаква праведниците, е животът в бъдещия век, т.е. живот, в който няма смърт, и благо, в което няма бедствие, и за това е казано в Тора: „За да ти бъде добре и да се продължат дните ти“. И така казва Преданието: „За да ти бъде добре — в свят, който е напълно добър, и да се продължат дните ти — в свят, който е напълно дълготраен — и това е бъдещият свят“. Наградата на праведните е, че те ще се удостоят с това наслаждение и ще пребъдат в това благо, а наказанието на злодеите е, че те няма да се удостоят с този живот, а ще бъдат изкоренени и загинат. И всеки, който не се удостои с този живот, е мъртвец, който никога няма да оживее, а ще бъде изкоренен в своето злодеяние и ще загине като добитък. И това е каретът, за който е казано в Тора, както е написано: „Изкоренена, изкоренена ще бъде тази душа“. И така казва Преданието: „Изкоренена — в този свят, изкоренена — в бъдещия свят“. Тоест, тази душа, след като се отдели от тялото в този свят, няма да се удостои с живот в бъдещия свят, а ще бъде изкоренена и от бъдещия свят“ (Закони за покаянието, гл. 8).
„Наказанието на злодеите е, че те няма да се удостоят с този живот, а ще бъдат изкоренени и загинат.“ И той обяснява по-нататък: „Най-голямото възмездие е, че душата ще бъде изкоренена и няма да се удостои с този живот, както е казано: „Изкоренена, изкоренена ще бъде тази душа, грехът ѝ е върху нея“. И това е гибелта, за която говорят пророците с метафори: кладенецът на смъртта, гибелта и пиявицата. Наричат го с всякакви думи, които означават гибел и унищожение, защото това е унищожение, след което няма възкресение, и загуба, която никога не може да бъде възстановена“ (Там, халаха 5).
Обяснение на мнението на Рамбам относно наказанието на злодеите
Тези неща предизвикаха подозрения срещу Рамбам, че той отрича други наказания за злодеите, освен загубата на техния живот в бъдещия век. Това противоречи на думите на мъдреците на много места. Рамбан пише по този въпрос: „Този, който чете тези думи, се обърква, дали Рамбам не смята, че няма наказания и мъчения за душите на грешниците и че те няма да бъдат подложени на страдания, както твърдят външните учения, да не бъде така. Но думите на Рамбам се отнасят до крайната гибел и до онова мощно унищожение, след което няма по-голямо наказание и възмездие, т.е. каретът, който е изкореняването на душата. Той говори за това, че това изкореняване, освен тези страдания, на които тя първо е подложена в мъките на Гееном и неговите страдания, е велико наказание и тежка гибел, защото тя е загубила великото наслаждение, което ѝ се полагало, тъй като тя е чисто творение, взето от славно място, подобно на ангелите и дори по-високо, и с това ще се удостоят праведниците според своя ранг, както пише Рамбам и както ще обясним по-нататък.
Макар че Рамбам не е изложил изцяло, че това изкореняване ще настъпи в състояние на съд и страдания, можем да приведем в негова защита, че той е написал в една от главите на своята книга: „Всички онези злодеи, чиито грехове са многобройни, ще бъдат подложени на съд според греховете си, но те имат дял в бъдещия свят, защото целият Израел има дял в бъдещия свят. Но ето онези, които са загубили своя дял в бъдещия свят, ще бъдат изкоренени и загинат, и ще бъдат подложени на съд според своето велико злодеяние и греховете си завинаги: еретици и апикороси, и онези, които отричат Тора…“. Така че той прави разлика между тези, които подлежат на пълен карет, и тези, които заслужават наказание за своето злодеяние. Ако нямаше наказание и мъчения за душата, какво би било това наказание, което се полага на злодея за неговото злодеяние, но той все пак има дял в бъдещия свят. Следователно смисълът на това е точно такъв, както казахме“ (Шаар а-гмул).
Тук следва още едно ясно доказателство. Рамбам пише за наказанието на онзи, който служи на идоли по принуда от владетел: „… но ако е можел да спаси душата си и да избяга от властта на злия владетел и не го е направил, тогава той е подобен на куче, което се връща към своята мръсотия, и се нарича служещ на идоли умишлено, и такъв губи своя дял в бъдещия свят и слиза на най-ниското ниво на Гееном“ (Закони за основите на Тора 5:4). Следователно, освен че се лишава от бъдещия свят, той слиза и в Гееном.
Рамбам също пише в посланието си до Йемен: „Последната граница на наказанието е това изкореняване от бъдещия свят“. Това означава, както тълкува Рамбан, че има допълнителни наказания за злодеите, а каретът е крайното наказание за онези, които губят бъдещия свят.
Следва да се цитират и думите на Рамбам в глава 6, халаха 1: „Когато един човек или цял град или страна грешат, и грешникът извършва своя грях съзнателно и по собствена воля, както казахме, на него се полага възмездие, и Светият, благословен да бъде, знае как да го накаже: има грехове, за които му се полага наказание в този свят, телесно или имуществено, или това засяга неговите малки деца, защото малките деца, които нямат разум и не са достигнали възрастта за заповеди, се разглеждат като имущество, и е написано: „всеки човек за своя грях ще умре“, т.е. когато стане „човек“, а има грехове, за които му се полага възмездие в бъдещия свят, и за тях грешникът не получава никакво наказание в този свят, а има грехове, за които му се полага възмездие и в този свят, и в бъдещия свят.“ Тук се говори за всички видове грехове и наказания за тях, и ясно виждаме, че има и други наказания за греховете на хората. Виж още при Рамбам в коментара му към трактат Авот 1:7 и там също 4:22, и от думите му следва, че има и други наказания за грешниците. Ще говорим за това по-нататък в главата, където ще разгледаме същността на Гееном и Ган Еден, според мненията на Рамбам и Рамбан.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com