Съвършените и най-велики хора могат да извършват изправление за други, както вече сме писали за това, и именно тях ще засегне чертата на съда, вместо да удари по света като цяло.
„И трябва да се поясни в друг смисъл, а именно, че страданията, които Светият, благословен да е Той, изпраща на праведника без никакъв грях, трябва да се възприемат като имащи за цел да очистят греховете на Израил, както е написано за това в трактата Санхедрин (39а), където рабан Гамлиел отговаря на онзи садукей, който му заявил: „Вашият Бог е насмешник. Ако е милостив и изпълнен с милосърдие, защо измъчва най-великите сред хората с мъки?“ Очевидно е, че Всевишният не желае унищожението на света, а иска да го запази. Затова, ако изпрати страдания на обикновените хора, те може да ги отхвърлят в своето разбиране и да отхвърлят Божия страх, да не бъде! Поради това, Онзи, който вижда в сърцето, насочва същите страдания към праведника, за да ги приеме с любов за доброто на Израил. Така, този праведник, който е удостоил мнозина, получава заслугите им и те му остават, като получава както своят, така и тяхният дял в Рая. Това означава, че Всевишният освобождава средните хора от тези страдания, които те заслужават, и още повече, че праведникът поема изцяло и дела на завършените злодеи, както е написано: „Затова в тяхната земя двойно ще наследят.“ Това е, което ми се струва вярно според мнението на Раши, а първото тълкувание изглежда по-съответстващо на езика на Гемара“ (там също).
Тази основа пояснява Рамхал: „Но според този корен е установен такъв ред, че бедите и страданията постигат праведника, и това се случва за очистване на неговото поколение. И е задължение на праведниците да приемат с любов страданията, които им се изпращат за доброто на тяхното поколение, така както тези страдания биха му се полагали по собствена причина. С това действие той прави добро на своето поколение, като го изкупва, и сам придобива велико възвишение, ставайки първи в събранието на синовете на бъдещия век… Но има и страдания, които се изпращат на още по-високите в благочестието, които са напълно съвършени сами по себе си, и това е, за да се помогне на общия процес на божественото управление да постигне съвършения край.“
И смисълът на това е, че според първия порядък, който е установен за ръководството на света и случващото се в него, вече е определено човек да претърпява определени страдания, за да може той самият и светът заедно с него да достигнат съвършенство. Това произлиза от скриването на светлината на Твореца и от прикриването на Неговото лице, които стоят в основата на човешките ситуации, както споменахме по-рано. И особено когато несъвършенствата в света се умножават в резултат на многото и тежки грехове, извършени в него, тогава още повече се засилва скриването и благото става още по-утаено. Светът и неговите създания се оказват в унижено и опорочено състояние. Въпреки това, по необходимост, всички тези неща трябва да бъдат поправени чрез историческите събития, които ще се случат в света според Висшата Мъдрост. В основата на тази история е нуждата хората да получат наказание за своите злодеяния, така че мярката на справедливия съд на Твореца да бъде удовлетворена.
Въпреки това, Господ, благословен да е Той, е устроил така, че съвършените и най-великите хора могат да правят изправление за другите, както вече писахме за това, и именно тях ще засегне чертата на съда, вместо да удари по света като цяло. Но понеже самите те са съвършени и достойни за благо, и страдат единствено в полза на другите, мярката на съда неизбежно ще бъде удовлетворена дори с малко техни страдания, сякаш те са големи в сравнение със самите грешници. И не само това, но чрез тези страдания заслугата на праведниците нараства и тяхната сила укрепва, като те могат в още по-голяма степен да поправят това, което другите са развалили. Тоест, те не само са способни да поправят стореното от хората в тяхното поколение, но и това, което е било развалено в света от момента на появата на греховете до днес. И тези хора със сигурност ще бъдат в събранието на съвършените, начело на всички, най-близки до благословения Бог.“ (Дерех а-Шем, част 2, гл. 3).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com