За няколко аспекта на наградата за заповедите.
„Награда по природа, а не по договореност“
„Великата причина за това е заниманието с Торa и изпълнението на заповедите. И понеже това е така, благословенията и благата са изложени в Тора под формата на разкази и повествования, а не като обещание“, както сме писали. Тора сякаш ни разкрива и ни казва, че от нашите действия при изпълнението на Тора и заповедите произтича и следва по необходимост това благо, защото такава е природата на служението.“
По този начин той отговаря на въпроса защо в Тора не се споменава за наградата в бъдещия свят.
„И понеже това е така и в това няма съмнение, не съществува въпрос: защо, както Той ни разкри обещанието за материалното благо, не ни разкри обещанието за духовното благо? Или защо, след като Той не ни разкри духовното обещание, което е основната награда, не се въздържа от това да разкрие материалното обещание, което не е основната награда?“
Защото Той, изобщо, не дойде да ни даде обещание, а дойде да разкрие и да разкаже какво следва по необходимост от природата на служението. И че всички блага и успехи произтичат от заповедите според Божествената природа, заложена в тях. Формата на това разкритие и изложение е ясно указана, като се казва: „Ако вървите по Моите закони и заповедите Ми пазите и ги изпълнявате“. Ако вървите по Моите закони — това е изучаването на Тора, ако заповедите Ми пазите — това е изпълнението на заповедите. И ако ги изпълните — това е висшето поправление. Поправлението на славата чрез изпълнението на заповедите, защото те са пътят на това поправление. А след това Той обясни какво по необходимост произтича от това и каза: „И ще дам дъждове на време“ и останалите блага, като мир, победа над враговете, избавление и умножаването на народа Израел“ (Бейт Хохма 2).
Там той привежда думите на мъдреците на кабала за това, че чрез изпълнението на заповедите цялото творение се намира в поправено състояние, а висшите качества са разположени по подобаващ начин, спускайки изобилно благословение отгоре надолу. Такава е природата на света в неговия висш корен.
Ако това е така, то материалното благословение изобщо не е награда за изпълнението на заповедите, а следва изпълнението на заповедите — по естествен начин. А наградата за доброто дело на човека, включително принасянето на благословение в света, ще бъде получена в бъдещия свят. И разбери всичко това както трябва.
Има обаче случаи, когато наградата за изпълнение на заповед се дава в този свят, както ще обясним по-нататък. Това се отнася до най-дълбоките тайни на свободния избор, който Творецът даде на човека, и чрез него се формира ценността на делата при изпълнението на заповедите.
„И въздава на враговете Си в лицето им“
„И въздава на враговете Си в лицето им, за да ги изтреби. Не забавя на врага Си, в лицето му ще му въздаде“ (Дварим 7:10).
„Защото всеки, който е беден в този свят, ще бъде богат в бъдещия свят. Така е и с Израел, защото те са заети с изпълнението на заповедите. Богатият в този свят ще бъде беден в бъдещия, това са езичниците, защото те не се занимават с изпълнение на заповедите, но са богати в този свят, понеже Светият, благословен Той, им дава наградата им в този свят, както е казано (Дварим 7:10): „И въздава на враговете Си в лицето им, за да ги изтреби“ — от бъдещия свят. Защото наградата за една заповед в бъдещия свят „не е видяло окото, само Ти, Боже“ (Йешая 64:3). Народите на света, които не се занимават с изпълнение на заповедите, получават своя дял в този свят. Защо? Защото Всевишният не задържа наградата на никое творение, и това става, ако дойдат езичниците и злодеите и изпълнят една заповед пред Него, за да бъдат хвалени и да чуят хората и да ги почетат. И всичко, което правят злодеите — го правят само за своята слава, затова са богати в този свят, но ще бъдат бедни в бъдещия свят“ (Мидраш Отийот де-рабби Акива, А-шалем 1).
„Злодеите, които имат малко заповеди, тъй като повечето от делата им са зло, техните малкото заповеди не се изпълняват заради самите заповеди. И поради това наградата им е в този свят, както е казано в Писанието (Дварим 7:10): „И въздава на враговете Си в лицето им…“ (Мабит, Бейт Елоким, Шаар а-йесодот гл. 42).
Злодеят, който се е откъснал от бъдещия свят, е загубил всяка връзка с този възвишен свят, където се намира коренът на душата му. Така той губи принадлежността си към корените на своите заповеди. Той получава своята награда за изпълнението на малкото заповеди, съобразно тяхното външно изпълнение тук, в този свят. И вникни в това добре.
По-опростено казано, човек отива в своя вечен свят такъв, какъвто го е създал със своя избор. Злодеят няма никаква връзка с този вътрешен свят, защото всичките му заповеди са били извършени външно, не заради самите тях, а за собствена полза. Той не може да се прилепи към истинската реалност, защото нищо не съществува извън волята на Твореца. Понеже никога не е преодолявал своята собствена воля, а неговите стремежи и интереси са били източник на заповедите, които е изпълнил, той ще бъде възнаграден за тези заповеди с външни блага в този свят, който е негов дом.
Друг аспект: бъдещият свят е свят на безкрайни наслади — наслада от Бога и Неговата Шехина, съобразно с връзката, която човек е създал тук, в този свят, чрез изпълнението на Тора и заповедите. Там той ще се наслаждава на светлината на заповедите. Човек, който не се е наслаждавал на Тора и заповедите в този свят, а е черпил цялата си жизнена сила от материалния свят и по същия начин е изпълнявал заповедите, няма да има никакво отношение към света, чийто живот се състои в наслаждението от Господа и сиянието на Неговата Шехина. Затова той ще получи своята награда в стойности, които принадлежат на този свят. И вникни в това добре.
Не в името на самата заповед
„Попита Рава: казано е: „Защото милостта Ти е велика до небесата“ и на друго място е казано: „Велика е над небесата милостта Ти“ — какво означава това? Отговор: тук (първият стих) се отнася за тези, които изпълняват заповедите не заради тях самите — до небето, а тук (вторият стих) — за тези, които ги изпълняват заради самите заповеди — над небето“ (Псахим 50б).
Не само завършеният злодей, но и всеки човек, за заповедите, които е изпълнил не заради тях самите, а заради различни изчисления, получава наградата си в този свят: „И така, има награда за изпълнението на заповеди в този свят, ако те не са изпълнени заради тях самите, и така е казано (Притчи 3): „В лявата ѝ ръка — богатство и слава“ в този свят, защото целта му е била материална, то и наградата ще бъде материална. А това, че е казано: няма награда за заповедите в този свят, се отнася за заповеди, изпълнени по правилния начин, тоест заради тях самите“ (Мабит, Бейт Елоким, там).
Намерението е разграничението на действието — то определя къде ще бъде получена наградата — в света, който е целият истина, изпълнението на волята на Твореца, или в света, където има друга воля. Тази мисъл ни изпълва със страхопочитание.
„Относно Истината на Единствения, понеже Той е един в славата си, Той не се свързва и не се обединява с нищо от съществуващото и не прилича на никое същество — трябва да ни е ясно, че ще Му служим само на Него и че всички наши действия ще бъдат извършени само в Негово име, и няма да примесваме към тях никакво друго намерение, защото Бог не приема дело, в което има дял и на друг освен Него Благословения“ (Ховат а-левавот, Шаар йихуд а-маасе, глава 6).
И затова там е написано: „По-добре е да се стараеш с всички сили да пречистиш добрите си дела от всякаква примес на странично намерение. И дори това да означава, че добрите ти дела ще са малобройни, по-добре така, отколкото да се стремиш към многобройни добри дела, но с чужди намерения. Защото стойността на малкото, но чисто, е велика, а многото, но нечисто, има малка стойност и не носи полза“. Както обяснихме, човек чрез свободния си избор определя стойността на действията си, а следователно и наградата, която ще получи в този свят.
Рамбан вече е казал по този въпрос:
„И знай, че животът на човека в заповедите съответства на неговата готовност за тях:
Този, който изпълнява заповедите не заради тях самите, а заради това да получи награда, ще живее за тяхното изпълнение в този свят много дни в богатство и почести. И за това е казано (Притчи 3:16): „В лявата ѝ ръка — богатство и слава“, и се тълкува (Шабат 63): „На тези, които вървят вляво — богатство и слава“.
И така всички, които се занимават със заповедите, за да заслужат чрез тях бъдещия свят, са тези, които служат със страхопочитание; те заслужават с намерението си да се спасят от съда на злодеите, и душата им ще намери покой в доброто.
Тези, които изпълняват заповедите с любов, както подобава, въпреки че се занимават и с този свят, както е казано в Тора, в глава Бехукотай (26:5): „И ще стигне жетвата до гроздобера“ — те ще се радват на добър живот в този свят, според законите на света, и в бъдещия свят наградата им ще бъде пълна.
Тези, които оставят делата на този свят и не се грижат за него, сякаш нямат тяло, но цялата им мисъл е насочена само към Твореца, като пророк Илия, и прилепването на душите им към Господа — ще живеят вечно в телата си и с душите си, както се вижда от написаното за Илия и както е известно от преданието, и както е споменато в мидрашите за Енох и синовете на бъдещия век, които ще възкръснат в съживяването на мъртвите.
И затова Писанието говори за наградата за изпълнението на заповедите: „За да се продължат дните ти“ (Изход 20:12), „За да живееш“ (Второзаконие 16:20), „И ще се продължат дните ти“ (Второзаконие 22:7) — защото тази формулировка обхваща всички видове живот, всекиму според това, което му се полага“ (Рамбан, коментар на Ваикра 18:4). „Всекиму според това, което му се полага“ — каквато е същността му, такъв е и светът му. Трябва да се вникне в тези думи и да се осъзнае величието на избора, с който човек определя стойността на изпълнението на заповедите си.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com