За свободата на избора: на човека са дадени сили да влияе на мирозданието, носейки на света благословия или, не дай Боже, обратното.
Що се отнася до самите заповеди: това са известни неща, които според техните корени и нива е невъзможно да се отплатят с монетите на този свят. Защото всички те са изпълнение на Божията воля и възможността за сливане с Него е вечността на бъдещия свят. Истинското съществуване е в изпълнението на Истината. Защото само Господ Бог е Истината. Нашите учители, познаващи кабала, ни обясниха това по-подробно:
„И макар че може да изглежда, че заповедите на Тора се отнасят до нисши неща, всъщност те съдържат неща, които превъзхождат всичко и достигат до бъдещия свят. Дори до такава степен, че заповедите на Тора, които човек е задължен да изпълнява, абсолютно съответстват на човека и неговата душа. И тъй като човек живее в този свят, а душата му достига до бъдещия свят, така и Тора и заповедите, които човек е длъжен да изпълнява, са свързани с нещата от този свят.“
Но техният предел е на върха на света и такова е мнението на танна, че в този свят няма награда за изпълнение на заповедите. Защото според съвършенството на нивото на заповедите и тяхното вътрешно съдържание не подобава наградата за тяхното изпълнение да бъде в този свят, освен за заповеди, насочени към доброто на хората, като всичко, което се казва за почитта към родителите, добротворството и миротворчеството. Тъй като това са блага за човека в този свят, подобава той да вкуси от плодовете им още в този свят. Останалите заповеди не са такива; тяхната награда съществува само в бъдещия свят.“ (Маарал, „Тиферет Исраел“, глава 13).
По-горе обяснихме, че корените на заповедите се намират в детайлите на „висшата колесница“. „Защото основите на законите лежат в света на Ацилут и само чрез съкращаване след съкращаване те се проявяват в света на действията“ (Хазон Иш, „Писма“).
Както обяснява Шла: „Така както Тора в своя корен е Имената на Бога, в тайната на свещения език, както обяснихме по-горе, и след това тя е слязла по веригата и се е облякла в плът, така и делата на заповедите, които човек извършва и чрез които ще живее — са живот на душата. И шестстотин хиляди души на Израел произхождат от шестстотин хиляди букви на Тора, защото има един Закон за Тора и за човека, който я изпълнява. Защото Тора се е облякла в плът, а чрез възвишаването на нейните нива все по-високо и по-високо нейните думи светят. Например цицит — сега, когато сме в плътта, те са нишки, телесни неща, но все пак, по стъпалата на стълбата, те се издигат до неразрушими нива, до мястото, където цицит е висши неща, които окото не е видяло, но само Ти, Боже. И така са всички заповеди.“ И това е смисълът на казаното: „Наградата за изпълнението на заповедта е самото изпълнение на заповедта“ (Авот 4:2), т.е. нейният корен. Защото наградата не се дава по споразумение, а по природа, както подробно обяснихме по-горе. И в това е смисълът на казаното: „Изпълнението на заповедта води до изпълнение на заповедта“ (Бейт Хохма 2).
Наградата за изпълнението на заповедта е самото изпълнение на заповедта, както обяснихме по-горе. Телесната награда, за която говори Тора, Шла обяснява различно от Рамбам.
Човекът движи цялото мироздание със своя избор
Както ни разкриха мъдреците на истината (кабала), основата на Образа на Бога в човека се отнася това, че на него са дадени сили — да бъде причина за благословия за света или, не дай Боже, обратното.
И съответно този корен, началото на всичко съществуващо се намира при висшите сили, а краят на това — долу, при нисшите създания. По същия начин началото на всичко, което се случва, е горе, а краят — долу. Въпреки това, има един детайл, който излиза извън това правило, и това е свързано с избора на човека. Защото, както пожела Господарят, благословено да е Неговото име, човекът да има способността да избира между добро и зло, Той го направи независим от другите същества в това отношение. Напротив, Той му даде сили да бъде двигател на самия свят и неговите творения според това, което избере със своята воля. Така в света съществуват две глобално противоположни движения. Едното — естествено и принудително, а другото — на избора. Едното е насочено отгоре надолу, а другото — отдолу нагоре. Принудителното движение е това, с което висшите сили движат нисшите създания, и то върви отгоре надолу. А на избора е това, което човек движи със своя избор“ (Рамхал, „Дерех а-Шем“, част 1, глава 5).
И макар човек да извършва действия в материалния свят, те влияят на висшите духовни творения:
„И ето, това, което той движи — неизбежно се отнася до материята. Защото човекът е материален и делата му са материални, но тъй като съществува връзка и принадлежност между висшите сили и материята, чрез материалното движение се оказва въздействие върху висшата сила, която е над него, и се оказва, че това движение отдолу нагоре противостои на естественото принудително движение, за което вече говорихме“ (пак там).
Човекът, чрез своите добри дела, предизвиква просветление на Лика на Бога, което спуска благословия както в материалния, така и в духовния свят, а чрез своя лош избор — той възпрепятства тези дарове и предизвиква скриване на Лика. Тогава, съобразно природата на материалния свят, в него настъпват щети и развала. Поправката на мирозданието и неговото съществуване в правилната структура във всички детайли е зависимо от човека и неговия избор.
„Въпреки това, след движението по избор неизбежно следва принудително движение, защото когато висшите сили са подтикнати от човека, те отново движат с естествено движение нисшите създания, произлизащи от тях. Впрочем, във всичко това има множество частни закони, съобразно това, което Бог е установил в Своята висша мъдрост и дълбочина на замисъла за красотата на творенията Си. И всичко е измерено по много мерки, както по отношение на движението от човека към тези сили, така и по отношение на движението от тези сили към нисшите създания“. И съгласно дълбочината на тези тайни действат всички детайли на Божието управление спрямо всичко, което е било и ще бъде“.
„И отново се движат с естествено движение“ — така Шла обяснява идеята за благословиите и благата в този свят: „Защото наградата не се дава по споразумение, а естествено“.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com