За идеята за Царството и Единството на Бог.
Царство и индивидум
„И ще бъде Господ цар на цялата земя, в онзи ден Господ ще бъде един и името Му едно“ (Захария 14). „Тъй като името на Всевишния е Ехад (един), както е написано: „и името Му едно (Ехад)“, и царството Му е едно, и единството и царството са едно“ (Маарал, второ предисловие към книгата „Гвурот“).
Тук се съдържа и идеята за царството: обединение на всички принципи на управлението, които представляват „всички разнообразни реалности и сили“, за една цел: разкриването на славата на Божието царство. И това е разкриването на единството на Бог. „Защото когато казваме: единство, вече разбираш, че искаме да кажем: отрицание на всичко друго, освен Него. И се оказва, че това е общото място на всички нива на Неговото съвършенство, които нямат граници, тъй като няма кой да Му противостои, и всичко това се отнася до единството, както вече казахме“ (Рамхал, „Даат Твунот“ 40). Резултатът от събирането на всички начини на управление и на всичко, което се случва в света, е постигането на единството на Бог, че няма никой освен Него, и няма кой да Му се противопостави, и че властта принадлежи единствено на Него. И в това е идеята за царството, което представлява събирането на всички разнообразни реалности и сили с цел разкриване на славата на Неговото царство, за да покаже, че Той е цар на творението.
„Защото царят се нарича „единствен сред народа““ (Маарал, там). В това се състои същността на царя: събирането на всички индивиди в народа в едно цяло, тяхното водене към една цел. Това е смисълът на стиха: „И имаше цар в Йешурун, когато се събраха главите на народа, заедно племената на Израил“. „Когато се съберат заедно в една връзка и между тях има мир, тогава Той е цар над тях, а не когато между тях има разпри“ (Раши, там). „И както е казано: И Той е в единството, кой може да Го отнеме? Тоест, когато Израел е в единство, Шхина обитава в Израел“ (Виленски Гаон, „Мишлей“ 6:19).
Целта на създаването на свободата на избора: единство и царство
Краят на целия този процес – разделянето на водите и създаването на скритост в творението – е разкриването на царството и единството на Твореца. Това е най-голямото разкритие, че царството Му властва над всичко и няма никой, освен Него. По този начин нашите мъдреци ни разкриват тази основа, определяйки същността на онзи ден, когато двойствеността беше създадена в света: „Раздели творенията Си и царува над тях“ (Рош а-Шана 31). Целта на разделянето на водите беше да създаде скритост, която да даде възможност за съществуване на свободата на избора, необходима за реализирането на царството.
Човекът, който избира, трябва да изпълни задачата да доведе този замисъл до неговата цел: разкриване на царството на Всевишния в нисшите светове, като по този начин отново съединява разрива, който беше създаден между висшите и нисшите създания, и тогава ще се разкрие единството на Твореца.
Ето защо денят на сътворението на човека, денят, в който тази работа трябваше да бъде завършена, е същият ден, в който ще се разкрие царството на Всевишния: „На шестия ден казаха: Господ царува, облечен в слава“ (Псалм 93), защото завърши Своята работа и царува над тях“ (Рош а-Шана 31а).
Всичко това може да направи човек със силата на своята свободна воля, която му е дадена.
Все пак трябва да знаете:
Ограниченията на свободата на избор
В светлината на това, което обяснихме, че целта на свободата на избора е разкриването на царството на Бог, и че това предстоящо разкриване на единството на Твореца ще се случи в бъдеще, можем да разберем, че свободата, която ни е дадена, е ограничена до края на времената, когато ще бъде Господ един и името Му едно. И вече е обяснил Рамбам: „Тора вече обеща, че в края на своето изгнание Израел ще се покае и веднага ще бъде избавен“ (Закони за покаянието, 7:5).
На пръв поглед, това е трудно за разбиране, защото е дадена свобода на избора, как може да се разчита на такова обещание?
Но в светлината на това, което казахме, става ясно, че свободата на избора не е цел сама по себе си (да даде на човека благо не под формата на „позорен хляб“), но че тя има друга цел, която е дълбокият замисъл на творението: разкриването на единството на Бог. Това налага ограничения не само във времето, както казахме, но и в самата ѝ сила. На човека не е дадена властта да разруши творението, да предотврати неговото достигане до съвършено изправление. Светият, благословен да е Той, със силата на Своето всемогъщество, пази творението, заобикаляйки човешките дела, като го води към съвършено изправление. Ние говорихме за това подробно в предишните глави за тази основа.
В тази глава се удостоихме да разберем, че свободата на избора има своя корен в началото на творението, в структурата на мирозданието, и служи за постигането на неговата цел.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com