Този свят е сътворен с буква, взета от Неговото велико Име. Тази буква показва ограничаването на светлината, което е необходимо за създаването на света на действието (Асия), подчинен на властта на времето и материята.
„Тези два свята, които е сътворил Светият, благословен да е Той, единият с буквата Хей, а другият с буквата Йуд. Как да определим, дали бъдещият свят е сътворен с буквата Йуд, а този свят с буквата Хей, или обратно? Когато Тора казва: „ето поколенията на небето и земята при сътворението им“ — не чети „при сътворението им“ (бе-хибарам), а „с буквата Хей ги сътвори“ (бе- Хей браам) — и знай, че този свят е сътворен с буквата Хей, а бъдещият свят — с буквата Йуд.
Защо е сътворен този свят с буквата Хей? Защото тя прилича на беседка и всеки, който иска да излезе, може да излезе. А защо долният край на тази буква виси във въздуха? Защото, ако се върне и покае, ще го приемат обратно през горния отвор. А защо не могат да го въведат през долния отвор? Не може да се влезе оттам, както казва Реш Лакиш: за какво се говори „Над насмешниците Той ще се подиграе, а на смирените ще даде милост“? Този, който реши да се очисти — му помагат, а на този, който иска да се оскверни — му отварят пътя! А защо тази буква има корона? Светият, благословен да е Той, казва: ако се върне, ще му завържа възел. Защо бъдещият свят е сътворен с буквата Йуд? Защото праведниците, които са там, са малко на брой“ (Менахот 29б).
Буквата Йуд символизира скрит потенциал, който ще се разкрие в бъдещето. Буквата Хей, която служи като определителен член, е достъпна за открито постигане. Невъзможно е да се постигне същността на бъдещия свят, както не може да се улови точката. Пространството в ширина, дължина и дълбочина — това са границите на материята, и в това се състои смисълът на буквата Хей. Това е същността на този свят, достъпен за човешкото разбиране. Като че ли Бог казва на човека: „ето (Хей) ти Моят свят и служи в него с избор.“
Този свят е сътворен с буквата Хей, взета от Неговото велико Име. Тази буква показва ограничаването на светлината, необходимо за създаването на света на действието (Асия), който е ограничен от властта на времето и материята. Това е свят, в който съществува зло, за да предостави възможност за тази свобода на избора: „Защо този свят е сътворен с буквата Хей? Защото тя прилича на беседка, и който иска да излезе — излиза“ (Менахот 29б). „Смисълът на творението беше в това, да бъде сътворено като нещо извън Бога, което приема Неговото царско иго“ (рабби Цадок а-Коен, Довер Цедек 60). И тъй като изборът е основата на разкриването на Царството на Твореца, именно буквата Хей от Неговото велико Име е коренът на царството в творението. И размишлявай над всичко това, както подобава.
Ние размишляваме и намираме всичко това като изглеждащо противоречиво твърдение. От една страна, обяснихме по-горе, че царството е коренът на низшите светове, отделени от Твореца. Такъв е светът на материалността, светът на действието (Асия), където всичко съществува отделно, поотделно се запазва, и на пръв поглед – това се отнася до свободата на избора – няма връзка между множеството тези индивидуалности. А от друга страна – царството е това, което събира всички тези разпокъсани, давайки им единна форма и единна цел: разкриване на царството на Твореца в света.
Това е основата на избора и славата на царството, защото в основата на този принцип е заложена възможността за отделяне от корена, и по този начин низшите светове се движат от едно място на друго. А от друга страна, съществува силата да се върнат и да се покаят, и да се обединят всички творения в задачата да провъзгласят царството на Всевишния, и разбери това добре.
Тази идея, която притежава двойна стойност, е заключена в буквата Хей от Неговото велико Име, която е коренът на това качество, както казахме. „И вникни във всичко това, защото буквите на думата „гала“ (изгонил) и думата „гаал“ (спасил) са еднакви, само че в думата „гаал“ се съдържа това, че Всевишният ги избави от четирите краища на света, и отлага времето на тяхното разпространение. Цялото единство в света се намира в средата, защото краищата са различни, а средата е една, и затова Бог, Който е един, се намира в средата на думата ГААЛ, но думата ГАЛА, която се пише с буквата Хей, означава разпокъсаност, и тази разпокъсаност се разпростира по четирите страни на света, както по краищата, така и в средата, защото това, което е разпръснато, е разпространено по цялото пространство, което обхваща четирите страни на света и също средата. И макар че това, което е в средата, не е разпокъсано, самата идея за това, че има среда, показва, че в Израел е останала силата на обединение и събиране, за което ще говорим още, и също така показва, че самото изгнание е причина за Избавлението, за събирането на разпръснатите и за възстановяването на единството на Израел“ (Маарал, Сефер а-Нецах, гл. 2). Вникни в това както трябва.
Това е коренът на идеята „Шхина в изгнание“: „Аз съм с тях в беда“. От една страна, ужасната реалност е, че човекът чрез своя грях кара Шхината да отиде в изгнание, защото когато Израел отива в изгнание, Шхината отива с него. Но от друга страна, това е най-голямата утеха и величието на обещанието за Избавление: „Научихме от Барайта: Раби Шимон бар Йохай казва: виж колко обичани са синовете на Израел от Светия, благословен да е Той: навсякъде, където са били изпратени в изгнание, Шхината отивала с тях, и когато бъдат избавени – Шхината също ще отиде с тях, както е казано: „И ще се върнат („ве-шав“) Господ, твоят Бог, с твоите завръщащи се“ (Дварим 30:3), не е казано „и ще върне“ („ве-ешив“), а „и ще се върнат“ („ве-шав“), което ни учи, че Сам Всевишният се връща от изгнание заедно с тях“ (Мегила 29а). И разбери всички тези основи.
Всички тези идеи имат своя корен в качеството малхут (царство): „Известно е, че сфирата малхут се нарича „земя“, т.е. това е силата на Твореца, Който пожела да има цяло творение, което би могло да се отдели, като си мисли, че то съществува извън Него, и което би могло да бъде свързано с Него. Това се нарича силата на царството на Всевишния, Който пожела да бъде наречен цар, защото няма цар без народ, както е известно“ (Ликутей маамарим, Раби Цадок а-Коен, 40).
Целта на служението на човека – „земята е дадена на хората“ – е да разкрие в този несъвършен свят, в този свят, където всичко е смесено, яснотата на Божието царство. „И ето, цялото ръководство на низшите светове е заложено в сфирата малхут, и затова тази сфира се нарича „работа“, защото от страна на царството, когато то не е разкрито, има напрегната работа“ (Гинзей Рамхал 277). Ако човек завърши тази работа, то би привел себе си и цялото творение до покой: „Но царството в своята явна форма е покой“ (Гинзей Рамхал, там).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com