Тъй като волята на Твореца се състои в това да даде най-висшето благо, Той желае да удостои човека с това благо, което е Самият Той, да бъде благословен.
Свобода на избора — достойнство на човека
„Възможността е дадена на всеки човек: ако иска да се наклони към добрия път и да бъде праведник — това е възможно за него, а ако иска да се наклони към злия път и да бъде злодей — възможно е и това. И за това е казано в Тора: ето, човек стана като един от нас, знаещ добро и зло. Тоест, човешкият род е единствен в света и няма друг род, подобен на него в това, да бъде по собствен разум и мисли знаещ добро и зло и да извършва това, което пожелае, и никой не може да му забрани да извършва добро или зло“ (Рамбам, закони на покаянието 5:1).
„…Както един от нас“ — човек е сътворен по образа на Бога, името на Бога „Елоким“, което означава „съдия“, и това е способността за избор, която е дадена на човека. И има още един момент, а именно: на човека са дадени сили да води всички творения в добра или лоша посока, и това също се отнася до „образа на Бога“, тъй като името „Елоким“ означава „Владетел на всичките сили“, но нека първо говорим за първото нещо.
„Думите „дадена му е възможност“ означават, че тъй като човек е създаден по образа на Бога, то му е дадена силата да постъпва така, както желае, и никой не принуждава човека да извършва определени дела, и в това е смисълът на това изречение: всичко е открито пред Свещения, благословен да е Той, и все пак човек може да постъпва както пожелае, и ако Бог види, че на човека му е угодно да извърши грях, Той не пречи на човека да извърши този грях, а му дава такава възможност. И това е, защото човек е създаден по образа на Бога, и в това има също сходство с Твореца, тъй като е създаден по Неговия образ, и такова нещо няма при ангелите, които нямат избор“ (Маарал, Дэрэх Хаим, 3:15).
Тази тема се корени в най-висшите върхове на мирозданието; ще се опитаме да говорим за нея в съответствие с нашето ниво, първоначално ще засегнем накратко основите на тези неща. Ще приведем извадки от думите на Рамхал, казани в началото на неговата книга „Дэрэх а-Шем“.
Целта на сътворението на човека
Това е благодеяние, което определя целта на цялото мироздание, което е сътворил Бог с цел да сподели Своята благост с друго същество. И тъй като волята на Твореца се състои в това да даде най-висшето благо, Той желае да удостои човека с това благо, което е Самият Той, да бъде благословен. Затова Той е дал на човека възможност да се прилепи към Него в онзи размер, който е по силите на човека, и по този начин да бъде удостоен с пълното благодеяние.
И само подобни могат да се прилепят един към друг, затова мъдростта на Твореца е определила, човек сам да придобие своето съвършенство и да бъде сам господар на своето благо, и по този начин ще бъде донякъде подобен на Създателя. За тази цел Бог, в Своята мъдрост, е определил, че в човека и в творението да има моменти на съвършенство и недостатък, и че човек може да избере сам да придобие своето съвършенство. И по този начин ще стане притежател на съвършенството и ще бъде удостоен да се прилепи към своя Създател в онзи размер на съвършенство, което е придобил, и да се наслаждава на това благо.
И така, коренът на всяко благо е радостта от лицето на Бога, а коренът на всяка беда — скритостта на Неговото лице. Получава се, че служението на човека, което се състои в това да премахне злото от творението и от самия себе си, в придобиването на съвършенство, води до радостта от лицето на Твореца, и по този начин той се удостоява с това единство с Бога, което е съвършеното благо.
Идеята за човека — притежание на избор
За да има човек възможност да избира и да не бъде принуждаван в тази или онази посока, са му дадени добро начало и зло начало. За пълнотата на тази идея Бог, в Своята мъдрост, е определил, човек да се състои от душа и от тяло. Душата е разумна и чиста, а тялото е земно и грубо; душата се наклонява към разумното, а тялото — към материалното; ако душата победи, то и тя, и тялото ще се възвисият заедно с нея. И тогава човек ще достигне съвършенството, към което е призован. А ако човек позволи на материалното да надделее в него, то тялото му ще се смъкне, и душата ще се смъкне заедно с него и ще бъде отхвърлен от съвършенството. Тази същност е скрита в думата „Адам“ (човек) — от „адама“ (земя) от една страна, а от друга страна „Адам“ — от „адаме“ (уподобявам се) на Всевишния, и това е стълба, стояща на земята, а върхът й достига небесата.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com