Пришествието на Машиах може да се случи в два срока: в срок, определен от Всевишния, или в ускорен срок, благодарение на заслугите на Израил. В срока, определен от Всевишния, Машиах ще дойде, когато Израил е напълно праведен или напълно виновен. В ускорен срок, в заслуга на Израил, Машиах ще дойде, когато Израил води праведен живот.
В стиховете е казано: „В срока му скоро ще го доведа“ („беита ахишена“)
„Малкият ще стане хиляда, а младият — велик народ. Аз, Господ, в срока му скоро ще го доведа“ (Йешая 60:22).
„Синът на Давид може да дойде само в поколение, което е напълно праведно или напълно виновно. В поколение, което е напълно праведно — защото е писано: „и твоят народ са всички праведници, те ще наследят земята завинаги“. В поколение, което е напълно виновно — както е писано: „и видя, че няма мъж, и се удиви, че няма кой да зове“, и още е писано: „заради Себе Си ще сторя това“. Раби Александри казва: Раби Йеошуа бен Леви попитал: „Писано е „беита“ (назначен срок) и „ахишена“ (ускорен срок), как се съчетават тези два термина? Ако Израил е удостоен, ще ускоря идването му („ахишена“), а ако не е удостоен, ще го сторя в назначения срок („беита“)“ (Санедрин 98а).
Абарбанел в своята книга „Йешуот Мешихо“ обяснява, че има три периода за този край. Първият период е времето, когато е невъзможно Машиах да дойде — това е епохата, предшестваща двете хилядолетия на Месията. Вторият период е последната граница, той не може да дойде по-късно от това време „беита“. Третото време е времето, когато е възможно да дойде, ако краят бъде ускорен.
Задължението да го очакваме всеки ден е свързано със срока „ахишена“ (ускорен срок). Както казва Хафец Хаим (в „Шем Олам“, втора част, глава 13):
„Човек не трябва да се отчайва от избавлението, поради мисълта, че срокът може би все още не е дошъл, защото е известно казаното в Гемара за стиха „В определения срок ще го ускоря“: ако Израил е удостоен, ще го ускоря; ако не е удостоен, то ще стане в определения срок. И не трябва да се чуди човек как може да е, че Израил ще се удостои сега, което не са постигнали предишните, по-праведни поколения. По този въпрос в Тора има стихове с ясен текст и това е велика надежда, за да укрепим себе си и да очакваме избавлението.“
„И намираме в думите на Всевишния, че когато Той желае да избави Израил, дори и когато е казано колко дълго ще страдат и срокът още не е изтекъл, Той ускорява определения срок по различни начини, както беше в Египет. За египетското изгнание беше казано, че ще продължи 400 години, но Всевишния отчете 400 години от раждането на Ицхак… Трябва да се надяваме на Всевишния, че Той ще ускори времето по някакъв начин… В този стих има намек — самото „определено време“ ще го ускоря.“
„В определения срок ще го ускоря“ („Беита ахишена“)
Това не са просто два различни срока, но и самата форма на избавлението ще бъде различна в тези времена, както ни обясняват мъдреците. Ето какво казва авторът на коментара „Ор а-Хаим“ върху Тора, който представя тези идеи в кратък вид:
„Виждам го, но не сега…“ — той повтаря една и съща мисъл с различни думи, също и в изразите „изгря звезда… и въздигна жезъл…“ има повтаряне, както и в израза „и съкруши… и порази…“ — този пророчески откъс говори за царя Машиах.
Това става разбираемо от думите на нашите мъдреци (Санедрин 98а), които казват за стиха „в определения срок ще го ускоря“: „Ако бъдат удостоени — ще го ускоря, ако не бъдат — в определения срок.“ Този определен срок е много далечен, и ето ти знак: сега сме в началото на шестото столетие от шестото хилядолетие. Писанието говори за тези два срока: за ситуацията, когато Израил е удостоен, казва: „Виждам го“, т.е. виждам това, което искам да кажа, но „не сега“, а в друго време, може би не толкова отдалечено, защото мъдреците са казали (Дварим Раба 2:11:23): „Ако целият Израил направи покаяние, веднага ще бъде избавен, дори и ако е в изгнание само за един ден, защото е казано: „Господ ще ти отговори в деня на беда“ (Теилим 20:2).“
А за срока „беита“ („в определения срок“) той казва: „забелязвам“, сякаш гледа отдалеч, и по този начин казва: „но не близо“, защото срокът „беита“ е много дълъг заради нашите грехове. Когато казва „изгря…“, става въпрос за това пророчество, в което се казва „виждам го…“
Повторението на идеята и промените в думите могат да бъдат разбрани чрез думите на нашите мъдреци, които казват (Санедрин 98а), че ако Избавлението дойде в заслуга на Израил, то ще бъде събитие с величествено значение, и Избавителят на Израил ще се разкрие от Небесата като знак и знамение, както е написано в книгата „Зоар“ (част I, 119). За разлика от ситуацията, когато Избавлението дойде в определен срок, а Израил не го заслужава, всичко ще бъде по-различно. За това пророк Захария (9:9) казва, че Избавителят ще се яви смирен и яздещ на магаре.
Тора тук говори за избавлението в срока „ахишена“, което ще дойде в заслуга на Израил, и за което е казано: „Виждам го, но не сега“, и казва: „Изгря звезда…“, защото Избавителят ще сияе от Небесата, също така има намек за звезда, появяваща се по средата на небето като чудо, както е написано в книгата „Зоар“ (на същото място).
А за избавлението в срока „беита“, за което той намеква с думите „забелязвам го, но не близо“, казва: „… и въздигна жезъл („шевет“) от Израил“, т.е., че едно коляно („шевет“) ще възкръсне от Израил, както обичайно възкръсват в света по естествен път, в стила на казаното (Даниел 4:14): „… и ще постави най-низшия над него“, защото един ще дойде смирен и яздещ на магаре, и ще се въздигне, и ще се възцари, и ще извърши това, за което става дума по-нататък.
Причината, поради която Писанието предназначи на Израил избавление в срока „ахишена“, което е като „звезда от Яаков“, и избавление в срока „беита“, което е „смирен…“, е в групите праведници. Тук се казва, че Избавителят като „звезда“ е избавление, което идва в заслуга на „средните“ хора на Израил, ако техните дела са добри и избавлението настъпва благодарение на тяхната заслуга — за това казва „Изгря звезда от Яаков“. Но ако избавлението дойде като „и въздигна жезъл“, това е, когато делата на „средните“ не са добри и избавлението ще настъпи само в заслуга на праведниците. За това се казва: „… и въздигна жезъл от Израил.“
Неопределеността на края на изгнанието
Известно е, че само за това четвърто изгнание не е разкрит точният край. Патриархът Яаков се уплашил от това още насън: „И сънува, и ето, стълба стои на земята…“ Раби Шмуел бар Нахман тълкува това като символ на князете на народите по света. Той обяснява, че Святият, благословен да е Той, показал на праотеца ни Яаков княза на Вавилон, издигащ се на седемдесет стъпала, княза на Мидия — на петдесет и две, а княза на Гърция — на сто осемдесет. Обаче, когато видял как князът на Едом се издигал все по-високо и не знаел колко високо ще стигне, Яаков се изплашил и казал: „Може би повече няма да се спусне?“ Тогава Святият, благословен да е Той, му отвърнал: „Не бой се, Мой раб Яаков. Дори ако се издигне до Мен и седне до Мен, ще го спусна оттам“. Това се потвърждава в Писанието (Овадия 1): „Ако се издигнеш високо, подобно на орел, и ако сред звездите направиш гнездото си…“ (Вайкра Раба 29:2).
Само за това изгнание са посочени два възможни срока: „беита“ и „ахишена“, които имат общ смисъл. Както е обяснено в глава „Петата на Месията“, главната цел на това изгнание е унищожението на злото в света. В този процес народът на Израел сам преминава през пречистване, затова срокът за края на изгнанието зависи от покаянието и стремежа към Избавление. Срокът „ахишена“ е свързан именно с покаянието на Израел.
Така отговорил Машиах на рабби Йеошуа бен Леви: „Днес, ако чуете Моя глас“.
Независимо от това, откровението на Единството на Бога е неизбежно, тъй като това е първоначалната цел на творението. То ще се случи дори ако народът на Израел не е удостоен заради своите дела. Рамхал ни утешава с думите: „Това е нашето утешение, тъй като възмездието няма да зависи от нашите дела, и Той няма да чака нашите заслуги, нито ще ни замени поради липсата им, а ще изпълни всичко според клетвата, дадена на нашите праотци, и по сключения Съюз. Дори Израел да няма заслуги, в определения момент — в деня, скрит в Неговото сърце — освобождението непременно ще настъпи, без съмнение, защото Той е Господарят на всичко съществуващо и може да извърши всичко, което Му е угодно“ (Рамхал, Даат Твунот 36).
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com