Главни детайли на [отрицателните] качества — гняв, похот и гордост
Лошите качества [се делят на три основни класа]: гняв, похот и гордост, съответстващи на завистта, похотта и жаждата за почит (Авот 4:28).
Всяко от тези качества се състои от две части. Гневът — от зло (ра) и измама (мирма). Злото е явно, а измамата е, когато на устните има едно, а в сърцето — друго.
Похотът се състои от страст (таава) и желание (хемда). Таава (страстта) е непосредствено телесно удоволствие, като ядене, пиене и т.н., а хемда (желанието) е, например, стремежът към пари, злато, дрехи и недвижимо имущество.
Гордостта се състои от самата гордост (геа) и високомерие (гаон). Гордостта е в сърцето, а високомерието е желанието да се издигнеш над хората.
Всичко това е включено в молитвата „Елокай нецор“: „Моят Б-г, опази езика ми от зло… и пред проклинащите ме, нека душата ми запази мълчание“ — противоположно на гордостта. „И душата ми нека бъде като прах пред всички“ — противоположно на високомерието. „Отвори сърцето ми за Твоята Тора“ — противоположно на таавата (страстта към телесни удоволствия), под чиято власт човек желае да стои у дома в покой, удовлетворявайки своите прищевки. За изучаването на Тора също е нужен душевен покой. И е казано в мидраша (Тана деВей Елияу Раба 26): „Преди да поискаш Тора да влезе във вътрешностите ти, поискай храната и пиенето да не влизат в тях.“ „И Твоите заповеди нека преследва душата ми“ — противоположно на хемдата (желанието за материални ценности), защото [обхванат от него], човек в своята глупост непрекъснато се стреми към тях, понеже „[дори] когато човек умира, той не е достигнал [още] и половината от онова, което е желал.“
Въпреки че Всевишният съди човека, отклонявайки се от буквата на закона към снизхождение, на горделивеца Той няма да опрости нищо и ще го съди точно според качествата му. Дори онзи, който е надменен само в сърцето си, е противен и презрян пред Всевишния (Мишлей 16:5).
В самото зло има добро и зло. А именно: страстта (таава) е доброто в злото, а гневът — злото в злото. И доброто в злото — страстта — е по-лошо от злото, защото доброто, което се намира в силите на нечистотата, съблазнява човека.
Същото съотношение е валидно и между телесните страсти (таава) и желанието за печалба (хемда) — телесните страсти са по-лоши и изискват по-голямо отдалечаване, защото те сладкодумно убеждават човека, че го обичат и искат да го дарят с удоволствията на този свят. Това не може да се каже за желанието за печалба, което лишава човека от сън и което не му доставя истинско удоволствие дори в този свят.
Същото се отнася и за злото и измамата — измамата е по-лоша.
И така, капризите са по-трудни за побеждаване от гнева, защото те се вкореняват в човека от раждането му. Освен това, от тях се наслаждават всички органи на човека, което не може да се каже за гнева, който се проявява само в черния дроб. Освен това, телесните влечения до известна степен са необходими за съществуването на тялото, и трябва да се подходи хитро, за да се прецени мислено [какво е нужно за поддържането на тялото] и да се отдели само необходимото. Тази задача напомня задачата на военачалник, който иска да завладее град и да остави живи неговите защитници, за което са необходими хитроумни методи и подходи. От друга страна, борбата с гнева е като човек, който иска да убие своя враг — за това е нужна само сила (Мишлей 16:32).
На онзи, който не може да овладее своите страсти и гняв, е по-добре да живее в пустинята (Мишлей 21:19).
Изучаването на агада (разказвателната част от Талмуда и мидрашите) спомага за покоряването на телесното влечение. А изучаването на алахот (законите), което изисква разпалване — защото те са уподобени на огън — е полезно за овладяването на гнева. Но само с помощта на Тора може да се унищожи ецер ара.
Този, който се стреми към телесните удоволствия, разваля дори добрите качества, които са му природно присъщи (наречени „облекло“), а онзи, който се стреми към материална печалба, губи добрите качества, към които се е приучил от младостта (наречени „крака“), защото заетостта му не позволява да следи себе си, а още по-малко да се занимава със собственото си усъвършенстване (Мишлей 6:27-28).
Да не казва човек: „Ще последвам малко телесните си желания и материални влечения, а после ще ги оставя“, защото веднъж започнал да се увлича по тях, човек в крайна сметка напълно се прогонва от вечния живот. Да се откаже от материалните влечения е изключително трудно (Мишлей 2:19, 5:6). И дори човек, който притежава Б-гобоязън, Тора и заповеди, следвайки телесните влечения, губи всичко (Мишлей 21:20)
Да не казва човек, че преследва телесните удоволствия и материалните желания „в името на Небето“, защото истинските мерки са у Всевишния, и Той определя доколко намеренията на човека са били в името на Небето и доколко — за удовлетворение на неговото влечение (Мишлей 5:21).
Служенето на Б-г е възможно само след като човек унищожи [в себе си] влеченията и удоволствията на този свят, и това се нарича „онзи, който мрази користта“ (Дварим 1:13). И не може да се почувства сладостта на Тора, освен с помощта на самоотричане и отдалечаване от желанията (Мишлей 27:7).
Това, което сладострастникът постига след множество усилия по порочен път, се случва на чистосърдечните по правилен начин и без трудности (Берешит 2:9), както виждаме относно почитта: ако човек бяга от нея, почитта го преследва, и същото важи за всички влечения (Йешая 7:22).
Злото начало първоначално подстрекава човека да изучава Тора и едновременно да угажда на своите влечения; ако го подстрекава изобщо да не учи, човек няма да го послуша. Когато обаче човек свикне с телесните удоволствия, самият той ще престане да учи, защото постоянно ще бъде зает с удовлетворяване на своите телесни влечения. А злото начало му казва, че изоставянето на тези навици вреди на здравето. След това човек става ленив в усърдието си към Тора и заповедите (дори ако те не пречат на неговите влечения), а после вече не иска да ги изпълнява, дори ако има възможност да го направи без трудности и усилия.
Всички удоволствия, които човек получава в този свят, се обръщат за него в гроба в горчивина. Влечението на [мозъчните] обвивки се наказва с „мъките на гроба“ (хибут акевер). Там също се съди всеки орган, който е получил удоволствие в този свят, извън изпълнението на заповед, и го изгаря като змийска отрова. И праведниците също се наказват с хибут акевер. Но за праведника, който получава удоволствие само в името на Небето, това удоволствие, напротив, се зачита като изпълнение на заповед и принос на жертва.
След [телесното] влечение не трябва да се върви дори в най-малка степен, но върху желанието за печалба и забогатяване няма абсолютна забрана, както е написано (Дварим 14:29): „За да те благослови Б-г във всички дела на твоите ръце“; само че [печалбата] трябва да бъде честна, за да не посяга човек на това, което не му принадлежи (Мишлей 2:16).
Автор – Равин Елияху миВилна Виленский Гаон
Източник – toldot.com