Седемте заповеди, седемте основни правила, са в основата на целия Закон. Седем е едно от числата в нашия реален свят. Може би най-често срещаното. Седем дни от седмицата. Седем музикални тона. Седем цвята на дъгата. Тези и други примери показват, че нашият свят до голяма степен се основава на числото седем. Нека добавим, че освен шестте посоки на материалното, физическото пространство, има и духовно измерение, което е извън границите на нашата осезаема реалност.
Седемте основни заповеди са като скелет или рамка, която поддържа цялата структура в твърдо състояние. Към тях се добавят допълнителните заповеди, които са като тъканите на тялото. И така, има заповеди, чието спазване не зависи от уникалността на човека, който ги спазва. Те са еднакво задължителни за всички и могат да бъдат оприличени на рамка. И има заповеди, които могат да бъдат сравнени с тъканта, те са адресирани до конкретен човек и отчитат неговите характеристики.
От акта на Откровението, в който познахме единия Бог, става ясно, че всяко създание е създадено от Неговата ръка и в Него се връща към целта си. Той създава всичко. Той пази всичко и всичко работи чрез Него.
Ние живеем в свят, който принадлежи на Бог. Всичко, което ни заобикаля, е дело на Неговите ръце и затова трябва да Му служим. Всяка сила идва от Него. Той определя всяка форма. Той назначи Своята мярка на всяко вещество, така че то да действа, да твори и създава според законите на Господ. Всички са слуги на Господ, всичко е на своето място и в своето време. Всяка част, според дадената й сила, изпълнява Божието слово и допринася за структурата на цялото. Целият свят може да бъде оприличен на слуги на Господа, които стоят около престола Му, както казаха мъдреците на Израел: „С десет думи беше създаден светът“ (Поучения на отците 5:1). Ако светът беше създаден от едно слово – наведнъж – всички създания, бидейки пряко зависими от словото Божие, не биха се подкрепяли взаимно и не биха си влияли.
Следователно Бог създаде Своя свят с десет думи, тоест, като въведе десет етапа на развитие, Той създаде определени сили и им нареди да се обединят в съответствие с думите Му. След това Той ги раздели така, че едното създание поддържаше другото. Никой от тях сам по себе си няма средства за съществуване и действие, а ги получава от другите създания и ги предава. Така всяко същество, според силите си, допринася за запазването на цялото. Но ако някое от тези същества унищожи нещо в света, тогава, правейки това, то ще отсече един клон от собственото си дърво на живота. Така всички създания са обединени в безкрайна взаимна любов. Всичко дава и взема, нито едно не трае само по себе си. Всички взаимодействат помежду си, съществувайки в съвкупност, за съвкупността. И в същото време всичко съществува за всяко отделно създание.
Бог е любов, казват мъдреците, и любовта е основата на цялото творение. Всичко, което съществува, говори за любов. И в този свят, пълен със славата на Господа, всред делото на Неговите ръце, в този хор от Божии служители – какво е човекът?
Дори и да не сме получили наставление под формата на готово знание, появата на Творението не разказва ли на човека своята история? Но и човекът е Божие творение! Но той е и слуга на Господ! Бог създаде всичките му кости, Той ги създаде, подреди ги в човешкото тяло и им вдъхна живот и сила. Именно Той създаде такъв сложен, вътрешен духовен свят на човека – личността, тази Божествена искра, скрита от всички очи, защото е невъзможно да се види Бог.
Човекът трябва да се уважава като божие творение! Пред небето и земята, пред света, който целият е като симфония за славата Божия, с благословение и любов произнесете за себе си името, което определя вашата роля: слуга Господен!
И така, всички създания, големи и малки, са създадени от Бог, за да изпълнят ролята си на мястото, което им е посочено от Божиите заповеди, и след като са получили от Бога, те предават полученото на другите по-нататък. Възможно ли е, знаейки това, да си представим, че човек е роден само за да напълни корема си и да се отдаде на страстите си? Възможно ли е сериозно да вярваме, че човек съществува в света без цел, без определение, без задача, сякаш е роден само за да поглъща, консумира, използва? Земята и всичко, което я изпълва, служи на Бога, а само човекът, казвате, служи на себе си? Не, това не може да бъде!
Човек знае и мъдростта го учи, че е образ и подобие Божие! „И Бог създаде човека по Своя образ“ (Битие 1:27). Но тези думи съдържат и изискване към човека. Бидейки „Божи образ“, той е длъжен да живее по Божия образ и да бъде като Него повече от всички други създания. Човекът е роден, за да познава Бог чрез дела на любов и справедливост, а не да се забавлява, да се наслаждава или дори да страда.
Цялото имущество на човека: умът, тялото, неговите потомци, собствеността, всичките му способности и всяко от неговите умения са средства за изпълнение на една задача: да подобрим живота на Земята, да се грижим за всичко, активно да помагаме на всички, показвайки любов и справедливост.
Земята не е ваша, вие сте й дадени. Трябва да гледате на това като на свещена съдба, трябва да смятате всички Божии създания за свои братя и следователно трябва да ги обичате и да им помагате да изпълняват задачите си в съответствие с Волята на Бог. Нещо повече, вие, като човек, също трябва да се подчинявате на същия закон, който изпълняват всички природни сили – и да се подчинявате, без да вземате предвид собственото си желание и разум. Освен това трябва да му се подчинявате с пълно съзнание и със свободен избор. Дадени са ви достатъчно сили и способности, за да разберете смисъла на собственото си съществуване като обект, създаден от Бога. Това е твоята задача – да се осветиш в служба на Бога.
Обърнете се към сърцето и ума си и ще видите целта си и ще я постигнете. Огледайте се наоколо и ще видите Божиите служители навсякъде около вас, които вършат Неговата воля, точно като вас. След като почувствате силите в себе си, които ви призовават към действие, няма ли да имате желание да се присъедините към универсалния хор на вселената, възкликвайки: „Искаме да правим и да слушаме!“? Аз съм тук, вие казвате, аз съм готов да върша волята Божия, а също и да слушам Неговите заповеди. Изпълнявайки, се стремя да разбера смисъла на всяка заповед – и всичко това с пълно съзнание и свобода на избора! Ето защо човекът е служителят на Бога от най-висок ранг в общия хор на всички служители на Бога.
Завършваме този раздел, като обясняваме разликата между отговорностите на евреите и отговорностите на другите народи потомци на Ной. Евреите са длъжни да изпълняват 613-те заповеди на Тора, чиято основа, както е известно, са десетте изречения. (Имайте предвид, че десет е числото, използвано като основа за приетата десетична система.) Докато отговорността на потомците на Ной е да изпълнят Седемте заповеди. (Помним, че числото седем представлява естествена цялост, съвършенство.)
Разликата между техните отговорности може да се обясни чрез следното сравнение:
Да приемем, че някой се е заел да направи рисунка на дадена тема, например да възпроизведе известна картина. В същото време той може да положи повече или по-малко усилия, за да изпълни задачата. С няколко големи щриха той може да отбележи и подчертае главното в дадена тема или да изпише фино всички подробности и детайли. Професионалният художник е в състояние внимателно да възпроизведе всеки детайл от картината, да копира всеки щрих, всяко цветно петно и да предаде в детайли общото настроение.
Задачата на човечеството е да се ориентира в съдържанието на своя живот според правилата на Тора. Що се отнася до потомците на Израел, които дават пример на човечеството като нация от свещеници, по отношение на останалите, те са като професионален художник в сравнение с художник-любител. В края на краищата специалистът, докато изпълнява работата си, обръща специално внимание на всеки детайл. Разбира се, човек не може да забрани на потомък на Ной да действа и като професионалист, но не може и да му заповяда да го прави.
Защо имаме нужда от такава забележка? За да не забравяме, че на евреите е забранено да обръщат неевреи към своята вяра. От своя страна неевреите трябва да признаят специалната задача на евреите и да не им пречат в изпълнението на тази задача.
Един от потомците на Ной, които разбират специалната задача на евреите, е френският министър на външните работи Бартоломю Сент-Илер (1805-1895 г.) Ето как той отговаря на въпроса дали евреите трябва да се обърнат към друга вяра: „Аз ще ви отговоря веднага: не! НЕ дай Боже евреите да станат християни! Ако евреите престанат да бъдат това, което са според вярата си, то в моите очи това би било най-голямото нещастие за човешката раса. Никой народ в света не е показал толкова много сила и смелост в страданието за вярата си, както народа на Израел. Никой народ не е имал такова трайно религиозно влияние върху човечеството като народа на Израел.
Неговата Библия е най-великата книга сред свещените писания на всички народи и именно тя донесе слава на Израел. Денят, в който евреите стабат (Не дай Боже!) християни, заслужава да бъде наречен ден на непоправимо нещастие. Евреите трябва да останат завинаги такива, каквито са. Те трябва да останат верни на Този, за Когото са страдали 3000 години и чиято сила днес не е по-слаба от всякога. Ако вече не останаха евреи, тогава човешката раса по въпросите на вярата би загубила учител и водач, който няма равен и никога не е имал. Отсъствието на евреите би било още по-забележимо в наше време, когато сред хората, които се смятат за просветени и разумни, вярата в Бога все повече изчезва. Човешката съвест се нуждае от живата и плодотворна дейност на народа на Израел.”
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com