Раждането на народа на Израел е над законите на природата и всъщност народът на Израел изобщо няма корен за съществуване в звездната система и астрологията.
Раждането на народа на Израел е над съдбата
„Къде учим, че Израел няма съдба, както е писано: „И той го изведе…“ Авраам каза пред Всевишния: Господарю на света, моят слуга ще ме наследи, каза му: не, но този, който излиза от слабините ти. Той каза пред Него: Господарю на света, изучих хороскопа си и не мога да родя син. Каза му: остави хороскопа си, защото Израел няма съдба…”
Раждането на народа на Израел е над законите на природата и всъщност народът на Израел изобщо няма корен за съществуване в системата на звездите и астрологията, както обяснява Гаон: „Както знаете, изобщо няма звезди за Израел на небосвода и всички знаци на зодиака противоречат на Израел, защото според хороскопа Авраам изобщо не би трябвало да има син…така че според знаците на зодиака Израел въобще не е трябвало да съществува в света” (Естир 3:7).
Провидението над него – над природата
Това е и управлението на Израел отгоре – индивидуален надзор, който напълно не следва естествения ход на нещата, както Рамбам определя: „Затова казаха, че Израел няма съдба, което означава, че тяхното изправяне или падение не е свързано с естествени причини и не съответства на естествения ход на събитията, а зависи от службата или бунта“ (Писмо за възкресението на мъртвите).
Този постулат е обяснен подробно от Рамбан: „Въз основа на велики и добре известни чудеса човек разпознава и скритите чудеса, които са в основата на цялата Тора, тъй като човек няма дял в Тора на нашия учител Моше, ако не вярва, че всичко, което ни се случва, е чудо, в него няма природа и естествен ход на събитията, както по отношение на обществото, така и по отношение на индивида. Но ако изпълни заповедите, ще получи награда, а ако ги наруши, ще бъде наказан, всичко според присъдата на Всевишния.
И скритите чудеса ще станат публично известни по отношение на обществото, когато знаменията на Тора за благословиите и проклятията се изпълнят, както се казва в Писанието (Второзаконие 29:13): „И всичките народи ще кажат: Защо направи Господ това на тази земя? И ще кажат: защото оставиха завета на Господа, Бога на бащите си,” и ще стане общоизвестно на всички народи, че това е наказание от Всевишния. И ако спазват закона, се казва: „И всичките народи на земята ще видят, че името Господне е наречено на теб, и ще се боят от теб“” (Шмот 13:16).
Рамбан обясни този въпрос по-подробно в своята прекрасна проповед: „Когато изследваме правилно, виждаме, че човек няма дял в Тора на нашия учител Моше, ако не вярва, че всичко, което ни се случва, е чудо, в него няма природа и естествен ход на събитията, защото всички цели на Тора са чудеса в пълния смисъл на думата…
В края на краищата, ако кажем, че природата властва над всичко и тя действа в света, тогава никой от хората не е умрял или живял в резултат на заслуги или грях. И след като вярваме, че Бог е убил някого преди да му дойде времето според естествения ход на събитията, тогава ръката на Господа е направила това и е променила природата, като разделянето на Червено море пред Неговата общност… и така – “ Ще ти дам дъждове на време“, „Господ ще отвори за теб Своята добра съкровищница, небесата, за да даде дъжд на земята ти навреме“, или, обратно, „твоите небеса, които са над главата ти, ще бъдат мед“, „Господ ще даде дъжд на земята ти с прах и пепел“, всичко това са чудеса, които променят природата на небето и на земята. В крайна сметка, според естествения ход на събитията, ако слънчевото излъчване не е в състояние да изпари водата на земята, дъжд няма да дойде, дори ако евреите изпълнят всички заповеди и постят и се молят за дъжд, и ако е в състояние, дъжд ще дойде, дори и хората да се покланят на идоли.
Общ принцип: всички обещания на Тора относно обществото, за добро или зло, всички са знамения и чудеса и затова Бог ги е изброил в Тора. Затова Писанието казва: „И те ще бъдат знак и знамение за теб и за твоето потомство до века” и е написано: „И всичките народи на земята ще видят, че името Господне е написано върху теб и ще се страхуват. И така, човек никога не се е молил на Всевишния да му даде добро или да го спаси от зло и никога не е проклинал врага си в името на Всевишния, докато не повярва във всички чудеса, защото всичко се случва с промяна в природата и нищо друго. Някои се случват публично, като промяна в естествения ход на събитията при разделянето на Червено море, а в други измененията не са известни на мнозина, защото са скрити чудеса и човек не знае, че спасението от някоя болест се дължи на милосърдието, което е правил, а смъртта на такъв и такъв здрав човек се дължи на забраната, която е нарушил…” (Торат ХаШем Тмима).
Провидението над народите по света -посредством висшите покровители
„Всевишният слезе и седемдесете ангела заобикалящи престола на Неговата слава и смеси езиците им, седемдесет езика, всеки със собствена писменост и свой собствен език, и назначи ангел над всеки език“ (Пиркей дераби Елиезер, 24).
„Святият, благословен да бъде Той, постави седемдесет служители от линията на ангелите, които да бъдат назначени над тези народи, за да бдят над тях и да наблюдават техните дела.
Така Всемогъщият упражнява само общ надзор над тези народи. Ангелът, назначен над хората, ще упражнява частен (подробен) надзор над тях със силата, която Господ, благословен да е Той, му е дал за тази цел. И за това се казва (Амос 3:2): „Само вас познах между всичките народи на земята.”
Но от това, пази Боже от подобна мисъл, Неговото знание за тези подробности няма да изчезне, защото пред Създателя всичко е известно предварително и е открито от самото начало. Но факт е, че Той не контролира и не влияе (пряко) върху техните детайли” (Пътят на Създателя, пак там).
Провидението чрез ангелите, по същество е от разстояние. Неговата същност е установяване на естествените процеси, без възможност за промяна чрез приближаване към Създателя. „По този начин всяка година Всемогъщият дава дял на всеки покровител на народите, за храната на неговата земя и народ. Това е тайната на думите на молитвата за Нова година: „… и за страните в този ден ще се каже, коя е за глад, и коя е за ситост, коя е за меч и коя за мир. ..” И няма сила в никоя нация по света да добави към своя покровител по голям дял от това, което и е постановено на Нова година. И дори ако те се молят през цялата година да добавят повече ползи и храна, отколкото вече е постановено, това няма да помогне. Но това не е случаят с Израел, тъй като те са дял от Всемогъщия и въпреки че стояха пред съда на Нова година, всеки ден могат да разрушат тази присъда и да подновят доброто си. Това е, което се казва в Тора (Дварим 4): „И кой е великият народ, до когото Бог е близо, като Господ нашия Бог, когато Го призовем”” (Шаарей Ора, 5).
Молитвата е фундаментална концепция по отношение на индивидуалното провидение. Самата възможност да се доближиш до Твореца, да се явиш пред Него и да Го помолиш, знаейки, че Господ е близо до всички, които Го призовават. А отговорът на молитвата и предоставянето на повече от първоначално предвиденото за даден човек е проява на индивидуалното провидение над народа на Израел.
Няма забрана за „присъединяване на образ“
По този въпрос се подчертава отделянето на народите по света от Създателя: не им е забранено да се присъединят към Бога, чрез спомагателен образ (шитуф). „Алегория по този въпрос: хората служеха на великия цар и този цар назначи везир, нареди му да управлява държавата и да съди хората справедливо. И той позволи на всички хора да отидат при този везир, ако искат, за всичките си нужди, защото той ги управлява по заповед на царя във всичко, от което се нуждаят. Но те трябва да знаят, че той е назначен от царя и той като тях е роб на царя. Но в същото време царят заповяда, че везирът няма да има власт над своите придворни, живеещи в неговия дворец, тъй като той ги е отделил за себе си, и той ще ги води и ще съди между тях и ще се грижи за всичките им нужди. Той също така заповяда на придворните и слугите, стоящи пред него, никога да не следват везира, а само самия цар, а всеки, който следва везира, ще бъде смятан за бунтовник и революционер, който иска да отнеме властта от царя и да я даде на везира. Това се случи с нас по отношение на всички народи по света в законите на вярата и предаността в нашите дела, защото Всемогъщият раздели страните на различни небесни знаци на зодиака и установи тяхната власт на земята, така че такава и такава звезда управлява такова и такова място и затова различните земи и места са разделени във вярата, този служи на такъв и такъв образ, а онзи служи на друг. И този, който служи на звездата, която управлява това място, не е идолопоклонник, ако признае, че силата и властта на тази звезда идват само от Всемогъщия, чието име управлява тази земя. Както се казва за самаряните: „Те се бояха от Господа, но служеха на своите богове“.
Но Всемогъщият ни отдели за Негово наследство и също така отдели нашата земя за Неговото име, за да бъде там Неговият храм, и ни заповяда да не служим на нито една звезда или зодиак, и да не насочваме мислите си към тях в никакъв случай, но да служим само пред Него, и Той винаги ще отговаря, когато Го призовем, и който служи на някой друг, ще му се зачете като голям грях, като бунтовник срещу Царството и идолопоклонник. Следователно в цялото Писание обвиненията в идолопоклонство са насочени само срещу Израел” (Респони Рашба).
Но в бъдещето Създателят ще премахне силата на покровителите и ще съди народите според делата им.
Седемдесет отделни нации
Народът на Израел, потомците на Авраам, успяха да се свържат отново с корена на своята висша душа (нешама). А народите по света се потопиха в категорията на духа (руах) и низшата душа (нефеш). Поради тази причина те не искаха да приемат Тора и поради същата причина те са вътрешно разделени. Народът на Израел е един: народ, който провъзгласява единството на името на Всевишния и чрез тях ще бъде разкрито Неговото единство. Категорията на другите народи по света е разделена, защото материята в своята същност е разделена и така ще бъде с всеки, който посегне към нея, „те търсят похотта един по един“.
Народите по света се придържаха към материята и служеха на силите на природата, поради което беше установено, че техният корен ще бъде под контрола на духовни сили, назначени над природата. Това е същността на идолопоклонството: многобожие. Защото същността на тяхното служение е изпълнението на желанията им, а всеки има свои, в зависимост от характера на дадените хора. Докато те се занимаваха с материята и природата, коренът на тяхната духовност стана покровителят, назначен над всяка нация, една от частните духовни сили, които Всемогъщият установи над природата. Всеки покровител отговаря на характера на хората, които са свързани с него.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com