Съжалението за грешните дела е пътят към всички добри дела.
Съжаление /харата/ е, когато човек размишлява и съжалява за постъпката си, ако е направил нещо неподходящо. Това е прекият път в акта на “връщане в покаяние” /лахзор бе-тешува/, защото който е съгрешил и се е покаял, все едно не е съгрешил. И е невъзможно да се върне без покаяние. Греховете никога няма да бъдат изкупени, освен ако грешникът не съжалява за тях. По същия начин молитвата не е приемлива без съжаление. Как може човек да поиска „Прости ни, Отче наш, защото съгрешихме“, ако не съжалява, че е съгрешил? Сякаш царският слуга е извършил престъпление пред царя и е поискал прошка, без да съжалява за нищо и всеки ден да повтаря своята постъпка.
Разбира се, царят ще му бъде още по-ядосан! По същия начин този, който ограбва хората и идва всеки ден да моли царя да му прости, но ограбва и ограбва отново – този разбойник само увеличава гнева на царя, като моли за прошка. Затова нека съжалява за стореното и нека се моли, и се изповяда, и нека потвърди, че повече няма да направи нищо подобно – тогава молитвата му ще бъде приета от Твореца. Но да направиш добро дело и да съжаляваш е много лошо качество. Следователно, човек трябва да внимава за съжалението за сторени добри дела, за да не загуби заслугата си. Ако сте дали милостиня на беден човек и той ви е разгневил, внимавайте да не съжалите за проявената към него доброта. Защо?
Когато сте давали милостиня, вашето намерение е било в Името на Всевишния и това е вашата награда, която се запазва за вас. А в ежедневните дела това свойство е достойно за упрек: когато човек не държи на думата си; днес е обещал да направи нещо, но на следващия ден съжалява и не го изпълнява; дава обет да пости или да дава милостиня, или да преподава Закона и съжалява за това – това е лошо качество. И въпреки че да съжаляваш за лошите неща е много добро качество, би било добре човек да се позиционира така, че да не се налага да се променя от обичай на обичай, от качество на качество.
А границата на доброто е да мислиш за доброто и да избираш добри обичаи и качества и да се държиш в съответствие с тях. И преди да започне да прави нещо, човек трябва да помисли дали може да изпълни тази задача и след като помисли, да се придържа към решението си. И не бягайте от обичай на обичай, защото непостоянството е силно осъдително. Такъв човек е презиран от обществото, дори и да бяга от едно добро качество към друго добро качество – няма да намерите смисъл в делата му и не можете да разчитате на него.
Човече! Върни се, докато покаянието ти е валидно, и не го отлагай до гроба, защото в това твое покаяние отсъства полза от изправяне. И ако си направил нещо против ближния си, покай се и иди се помири с него. И ако ближният ви е сгрешил и се покае, приемете го. И дори да се съмнявате в искреността на покаянието му, приемете го. Но ако сте упрекнали някого с тежко порицание и той ви е намразил, както каза Давид: „И аз се карам с онези, които се надигат против Тебе“ (Псалми 139; 21), не се разкайвайте за тази кавга, защото ако се покаете и поискате прошка, ще се укрепи той е в заблудата си.
Съжалението е пътят към всички добри дела. Ето някой, който избягва изучаването на Закона; Съжалявайки за безделието си, той ще реши да изучава Закона с пълния си потенциал. Другият не се опитваше да се моли с много внимание; съжалявайки за това, той ще си помисли: „Как смея да застана пред Великия цар без необходимото внимание на сърцето си?!” Третият е свикнал с празни приказки; съжалява и си мисли: „Какво направих?!
Трябваше да придобия живот в бъдещия свят, но бях зает с дреболии!“ И нека този, който е достигнал старост, съжалява, ако дните му са минали, без да служи на Всевишния. Следвайте това правило: помислете в душата си за всичко, което сте направили, и за всяка заповед, която не сте се опитали да изпълните както трябва, и за всички постановления на мъдреците, които не винаги сте изпълнявали, и съжалявайте за всяко престъпление поотделно. И мисли и спори със себе си, и се ядосвай на себе си: „Как не съм се стремял да изпълня волята на моя Създател?! Как пренебрегнах постановленията на мъдреците, техните добри наставления и справедливи упреци?!“ Ето защо съжалението е голяма корекция на всички заповеди и всички добродетели.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com