Глава от класическата книга мусар (етика) – „Орхот цадиким“. „Смирението е коренът на службата и малкото дело на смирения се явява пред Всевишния хиляди пъти по-голямо от великото дело на гордия.“
Смирението /анава/ е мило свойство, качество и е обратното на гордостта. Който има това качество, може да се каже, че вече е спасен от многото прояви на злото! И този, който е постигнал това важно качество, изпълнява заповедта и получава награда според смирението си. Смирението е коренът на службата и малкото дело на смирения, се явява пред Всевишния хиляди пъти по-голямо от великото дело на гордия, казаха нашите учители: „Този, който прави много, и този, който прави малко, са еквивалентни, ако делото се извършва в Името на Всевишния” (Берахот 5б).
Но действията на горделивите не се приемат пред Всевишния, тъй като гордите са мразени от Него, както е казано: „Ненавистни са пред Всевишния горделивите” (Мишлей 16:5). Гордият човек крещи и моли, но не му се дава отговор, както е казано: „Дори и да се моли много, аз не чувам“ (Исая 1:5). Горделивият изпълнява заповедите, а те като че ли се разкъсват пред него и се блъскат в лицето му, както се казва: „Кой поиска това от теб – да тъпчеш дворовете Ми?“ (пак там 1; 12). Горделивият прави жертва, но тя не се приема, както е казано: „Да затвори някой от вас вратите!… И жертви /минха/ не искам от вас“ (Малахия 1:10). , и се казва: „Вашите жертви /олот/ прибавете към приносите /зевахим/ и яжте месото“ (Йеремия 7:21).
Човек постига всичкото благо и добро чрез смирение и самоунижение, защото „той ще даде прелест на смирените“ (Мишлей 3:34), смиреният е угоден на Всевишния и затова той се моли и веднага му отговарят, като се казва: „Дори преди да извикат, „Аз ще им отговоря“ (Исая 65; 24). Той изпълнява заповедите и те се приемат с удоволствие и радост, както е казано: „Защото Всевишният вече прие твоите дела“ (Кохелет 9:7). И нещо повече, Всевишният ги желае, както е казано: „И дарът /минха/ на Юда и Йерусалим е угоден на Всевишния” (Малахия 3; 4).
Но какво е смирението? Покорност /ахна/ и унижение на душата, и нека той се счита за нищо! Човек е длъжен по всяко време и във всеки час да бъде нищожен в собствените си очи, да има кротко сърце и разкаян дух (руах нишбара). Коренът на смирението е във връзка със Създателя. Намирайки се в мир и тишина, здрав и богат, смиреният човек смята, че Създателят му е показал благо и той е недостоен за това благо. И нека си помисли: „Какво съм аз? Аз съм долно създание и съм в долнопробен и ефимерен свят! И нека си помисли: „Всички добри дела, които мога да направя, са само капка в морето в сравнение с това, което трябва да направя!“ И нека изпълнява заповедите не заради честта си и не за да се покаже праведен пред хората, и не за печалба – но нека върши всичко в Името на Всевишния. Това е коренът на смирението!
Но този, който се покори (никхна) пред Всевишния, когато се разболее, или когато децата му и любимите му приятели умрат, или когато загуби своето богатство и величие, или в напреднала възраст, не постига основното значение на смирението, въпреки че смирението и унижението винаги се приемат от Всевишния.
Човек трябва да бъде смирен в отношенията си с хората и в правенето на бизнес и не трябва да се отнася с хората строго според буквата на закона. И нека цялото му поведение с хората е с унижение и спокойствие.
Основното в смирението е да бъде скромен пред слугите и домакинството си и пред онези, които получават подкрепа и облаги от него, от които той не се нуждае и не се страхува. И ако той е скромен пред сираци, вдовици и гери и носи тежкото бреме на техните грижи и неволи, и слуша как го опозоряват, но не отговаря поради голямата си скромност – това е много достойно смирение!
Има и един много добър вид смирение – когато човек се смири пред своите наставници, мъдреци и праведници, които следват прави пътища. Той мисли: „Те са слуги на Всевишния и Го обичат“, затова се смирява пред тях и ги уважава, като ги почита. Това също е добър вид смирение, защото той мисли: „Ще бъда смирен пред мъдреците, за да ме приближат и научат, за да ме наставляват и водят по пътищата на Всевишния. ”
А има и достоен вид смирение – да бъдеш скромен пред учениците си и да им обясняваш всичко, което е трудно в преподаването, на умния – според интелигентността му, на по-малко умния – според ума му, да обяснява приветливо и разбираемо отново и отново, докато не разберат. И нека не казва: „Как да обясня, за да разберат, ако главите им са твърди като камък? Нека обясни няколко пъти, бавно и постепенно, докато разберат. Защото всеки знае и вие знаете за наградата на равин Прейд, който повтори обяснението на един ученик четиристотин пъти (Ейрувин 54б).
А има и велико смирение да учиш с начинаещи и да ги питаш за неизвестното. И не казвайте: „Как ще уча с него? И как да го питам? Все пак той знае по-малко от мен!“ И за това се казва: „По-разумен съм от всичките си учители” (Псалми 119; 99).
И нашите учители също казаха: „Бъдете много, много смирени духом /шефал руах/” (Авот 4; 4) пред всеки, не само пред великите, но и пред по-низшите от вас. И този, който следва този път, води всички към добро, защото той е на всички приятен, неговите действия и поведение се харесват на хората и те винаги го хвалят. Затова искат да правят като него. И всеки благославя сина си, като му пожелава да бъде смирен и търпелив като еди-кой си. И с това смиреният увеличава славата на Всевишния.
Но гордият човек оскърбява Името на Всевишния и води хората към грях. Прилича на изоставена на улицата мърша и всеки си запушва носа, когато минава. Така е и с гордия човек – той хули Учението и учените и отчуждава хората от Учението, защото хората казват: „Каква е ползата от Учението, ако тези, които учат, са лоши?“ И те изоставят Учението и с това хулят Името на Всевишния.
Смирението се проявява в човека в шест неща, а именно следните.
Първото – в размера на гнева: например някой е унижил човек с дума или дело и има възможност да отмъсти, но той контролира духа си и прощава на обидчика в името на Създателя – това е знак на смирението. Но понякога не трябва да се прощава: ако един учен е бил обиден и унизен публично, тогава не може да се прости, докато нарушителят не поиска прошка и не сключи мир с него.
Второ – когато настъпи голяма загуба в бизнеса или умрат деца и роднини, а смиреният оправдава присъдата на Всевишния над себе си и приема с любов, както се казва: „А Аарон мълчеше“ (Вайкра 10: 3) – това показва смирение и подчинение.
Трето – когато смиреният човек чуе похвала за своята мъдрост и добри дела, той няма да се зарадва на това. Но той ще смята, че добрите му дела са малко и в сравнение със задълженията му не са нищо повече от капка в морето. И още повече, ако му се припишат добри дела, които не са се случили, той няма да се радва на това, но ще съжалява в сърцето си, че се е сдобил със слава за нещо, което не се е случило.
И ако някой разкаже за неговите лоши постъпки, той няма да изопачи истината, ако казаното е вярно, както каза Юда: „Тя е по-права от мен“ (Битие 38; 26). И няма да се опита да опровергае разказаното за него, и няма да намрази човека, че го е разкрил. И ще се подчини на Твореца, Който разкри малка част от многото, за да го упрекне и укори, за да се върне при Него. И ако казаното от тях е лъжа, то и в този случай не трябва да засрамва обвинителят и да му се гневи, а да се държи като един праведен човек.
Някой каза нещо лошо за него и праведникът изпрати на клеветника подарък и му написа: „Ти ми изпрати подарък, състоящ се от твоите заслуги, и аз искам да ти благодаря за това с моя подарък“. Защото в деня на Страшния съд на много хора ще бъдат показани добри дела, които не са извършили. И те ще кажат: „Ние не сме направили това!“ Те ще им отговорят: „Тези, които са говорили зло за вас, са направили тези добри дела и тези добри дела се отнемат от тях и се дават на вас.“
И на злодеите ще бъдат показани престъпления, които те не са извършили, и когато злодеите кажат: „Ние не сме направили това!“, те ще им отговорят: „Тези престъпления са извършени от тези, за които вие сте говорили лоши неща, и те са били взети от тях и дадени на вас.” И за нещо подобно се казва: „И седмократно върни на съседите ни, в пазвата им, обидите, с които Те обидиха, о, Всевишни“ (Псалми 79; 12). Защото онзи, който опозорява праведния, опозорява Името на Всевишния и затова враговете на еврейския народ се наричат врагове на Всевишния.
И той ни предупреди за това в Тора: „Помнете какво направи Всевишния на Мириам по пътя“ (Дварим 24:9). Следователно този, който мълчаливо понася срама, е смирен. И също така намираме в Хилел, който беше водач на народа, глава на Синедриона и не се разгневи на онези, които го унижиха с думите: „Да не се множат такива като теб в Израел” (Шабат 31а). И се споменава в Мидраш: „Смирен е само този, който, като чуе как е опозорен, не отговаря, както е писано: „И Мариам и Аарон говориха за Мойсей“ (Бамидбар 12: 1), и то е написано: „И Моисей е много смирен“ (пак там 12; 3). И се казва (Шофтим 5:31): „И онези, които Го обичат, са като слънцето, когато грее по пладне” (Шабат 88б).
Четвъртата проява на смирението е, ако Създателят направи добро на някого, като му даде богатство и деца, и специална мъдрост и разум, и чест, и той добави смирение и унижение пред Създателя. И той ще оказва почест и ще прави добрини на хората дори повече от преди. Това е като Авраам: когато Всевишният каза: „Да скрия ли от Авраам?“ (Битие 18:17), Авраам се смири, като каза: „Аз съм пръст и пепел” (пак там 18:27).
Когато човек има много интелигентност и много имоти на този свят? Това се случва по една от трите причини: първата причина е доброто, показано от Всевишния, втората – изпраща се изпитание, третата – изпраща се наказание. Знакът на доброто е следният: ако богатият човек не вреди на никого с богатството си и ако един интелигентен човек не се опитва да причини зло на никого чрез интелигентността си. Ако този със своята мъдрост и онзи със своето богатство увеличат служенето на Всевишният, според обстоятелствата, това означава, че този ум и това богатство са благословия от Всевишният.
А това са знаците за изпитание: когато някой, който има имущество, е постоянно зает да го пази, страхува се от нещастия и да не загуби богатството си. И той не получава нито удоволствие, нито полза от своето добро, не притежава истински своето благо и дори не го вкусва. Той също така не вреди на никого с имуществото си и не се гордее с това – защото няма време: постоянно е зает да трупа пари и да се грижа за тяхната безопасност. Но също на никого не прави добро, не жали бедните, не ги храни и не ги облича.
Същото важи и за умния човек: ако той насочи всичките си способности към този свят, за да създаде за себе си житейски удобства и не насочва ума си нито към добро, нито към зло, тогава, разбира се, това е изпитание. А знакът за наказанието е следният: когато богат човек вреди на другите хора със своето имущество и се гордее с това, и не дава милостиня, и заниманието му се състои в това да се наслаждава на имуществото си, както е писано: „Веселие и радост! Убийте добитъка и заколете овцете!“ (Исая 22: 13) и „И на техните празници има кинор и арфа, тамбура и тръби и вино, но те не гледат на действията на Всевишния“ (пак там 5: 12).
Със своето богатство той не изпълнява задълженията си пред Всевишния и за това се казва: „Богатството е съхранено в ущърб на неговия собственик“ (Кохелет 5; 12). Също така, ако умният човек се изхитри да направи зло и не направи добро, както е казано: „Мъдри са да вършат зло, а не знаят да вършат добро“ (Еремия 4:22). Тогава мъдростта става пречка за умните.
Следователно мъдрият човек ще направи добро със своето имущество и своя ум според тяхната величина. И ще добави смирение и унижение, и сърцето му няма да се възгордее. И нека винаги да се страхува, това богатство да не се окаже цялата му награда и да не се окаже сред онези, за които е казано: „И който въздава на онези, които Го мразят, за да ги погуби“ (Второзаконие 7: 10). И умният човек трябва да внимава да не стане като тези, за които е казано: „Те са мъдри да вършат зло и не знаят как да вършат добро.“ Защото всеки е длъжен да търси мъдрост и разбиране в най-голяма степен, за да постигне добри дела чрез мъдрост.
Петата проява на смирение е, когато човек се упреква, че е наранил някого с действие или дума, но не се нуждае от обидения човек и не очаква от него добро или полза. И сам, без убеждаване, отива и иска прошка, и се подчинява на обидения, и поправя онова, което е развалил, и му говори умолително – това също е признак на смирение.
Шестата проява на смирение е да говорим тихо и кротко с хората, както е казано: „Кроткият отговор отклонява гнева” (Мишлей 15:1). И също така говорете тихо, защото това е част от смиреното поведение, както е казано: „И ще бъдеш смирен, ще говориш от земята, и отдолу, от пръстта ще дойдат думите ти“ (Исая 29:4). И не се украсявай с красотата на дрехите и бижутата, както е казано: „Свалете накитите си” (Шмот 33:5). Но очите на смирения винаги са наведени, както се казва: „И той ще спаси оногова, чиито очи са наведени“ (Йов 22:29), и той не се наслаждава заради удоволствието, както се казва : „Праведният яде, за да насити душата си“ (Мишлей 13; 25). Всичко това са прояви на смирение!
Смирението е стълба, по която човек може да се изкачи до пътищата на Всевишния, както е казано: „Той води смирените в правдата и учи смирените на Своя път” (Псалми 25:9). Чрез смирението човек постига страх от Всевишния, както се казва: „След смирението идва страха от Всевишния“ (Мишлей 22:4). Присъствието на Всевишния засенчва смирения, както се казва: „И с разкаян и смирен дух“ (Исая 57: 15); защото Всевишният остави всички планини и хълмове и засенчи планината Синай с присъствието Си.
И е писано: „Събудете се и хвалете, тези които са /шохен/ в пръстта” (пак там, 26; 19) – тоест този, който е съсед на пръстта в живота си на този свят, ще оживее и ще живее в бъдещия свят и е писано: „Защото Всевишният е велик и вижда смирените“ (Пслми 138: 6). И молитвата на онзи, който прави сърцето си меко като плът, ще бъде чута, както е писано (Исая 64; 23): „Всяка плът ще дойде /кол басар/ да се поклони пред Мен” (Сота 5а).
И е писано: „Чуваш молитва и всяка плът се обръща към Тебе.“ Равин Йешуа бен-Леви каза: „Вижте колко са велики разкаяните духом и смирените пред Всевишния! По времето на Храма човек е правил жертвоприношение „ола“ – в ръцете си е имал наградата „ола“, а за жертвата „минча“ – наградата „минча“. А смиреният – сякаш принасяше всякакви жертви, както се казва: „Жертвите на Всевишния са разкаян дух“ (Псалми 51; 19). Нещо повече, молитвата му не е отхвърлена, както се казва (пак там): „Няма да презреш съкрушено и унижено сърце”” (Сота 56).
От корена на смирението израстват много филизи. Смиреният човек е търпелив и от търпението се ражда и идва мирът, защото със смирението той ще успокои гнева на разгневения, както е казано: „Кроткият отговор отклонява гнева” (Мишлей 15:1), а мирът е много хубаво нещо. Смиреният има чар, както се казва: “И на смирения ще даде прелест” (пак там 3; 34). Всевишният приема молитвата на смирените, защото смирените прощават на другите и не отмъщават. И така молитвата на равин Акива беше приета, когато той каза „Авину малкеину” (виж Таанит 25б).
Смиреният човек ще се удостои с мъдрост, защото е покорен пред мъдрите и седи в пръстта на нозете им и се казва: „Който ходи с мъдрите, ще бъде мъдър“ (Мишлей 13:20). Всевишният жали смирените, както е казано: „Жалеят този, който признае и изостави /престъпления, грехове/” (пак там, 28; 13). Смиреният човек бяга от величието и честта, а скромността зависи от това, както е казано: „И ходи смирено пред Господа“ (Михей 6:8). Смиреният се радва на участта си, която Всевишният му е отредил, независимо дали е малко или много, както е казано: „По-добре малко за праведния, отколкото много за множество нечестиви“ (Пслми 37). :16), и с това сърцето му ще се успокои сред грижите на този свят. И това освобождава ума му да мисли за мъдростта и да служи пред Всевишния.
Преценките на смирения човек за хората винаги са за добро, както на благочестивия, когото попитаха: „Как стана водач на цялото поколение?“ Той отговори: „Всички, които видях, смятах за по-добри от себе си. Ако беше по-мъдър от мен, си казах: „Той е по-благочестив от мен, благодарение на голямата си мъдрост.“ Ако беше по-малко мъдър, казвах: „Ако той съгреши, е по погрешка, но аз съгрешавам от зла умисъл.
Ако беше по-възрастен от мен, казвах: „Той направи повече добрини“, ако беше по-млад, казвах: „Той има по-малко грехове“, а ако беше равен с мен по мъдрост и години, казвах: „Той е по-праведен, защото аз знам какви престъпления съм извършил, а не знам престъпленията, извършени от него. Ако беше по-богат от мен, казвах, че дава повече милостиня от мен, а ако беше по-беден от мен, казвах, че духът му е по-разкаян, и той е по-смирен и добър от мен. Затова уважавах всички хора и се подчинявах на всички.”
Недостатъците на смирения се забравят, защото всеки иска да го почита, той има много помощници. Казаха за един цар, че една вечер много хора седяха с него, а той сам стана и поправи гаснещата свещ. Те му казаха: „Защо не нареди да изправим свещта?“ Той им каза: „Издигнах се като цар и се върнах като цар!“ И казаха: „Хората завиждат на всички добродетели, освен на смирението.“ И казаха: „Който е малък в собствените си очи, е велик в очите на другите.”
Но има нещо, което трябва да бъде отделено и трябва да бъде премахнато от това свойство – това е смирението и подчинението на злодеите и за това е писано: „Мърсен и кален извор е праведният, който се покланя на нечестивите“ ( Мишли 25; Ако има възможност, нека набележи злодеите в името на честта на Всевишния и им се противопостави! Нека стои пред тях като ревящ лъв, спасяващ от разбойници! Нека наставлява хората да служат на Всевишния и нека ги изобличава с всичките си сили според разума си! Отначало кротко, а ако не помогне, тогава да ги засрами. И със словото си той ще проповядва добро и ще предупреждава за злото според силата си. И той ще побърза да се справи с онези, които са виновни пред Всевишния, и нека не се покорява, и нека не се прекланя пред тях.
И има смирение, по-лошо от гордостта. Така постъпваха лъжепророците, обличайки дрехите на истинските пророци, за да повярват хората на лъжите и измамата им, както е казано: „И няма да се наметнат с кожух, за да мамят” (Захария 13:4) . Следователно онези, които са скромни в облеклото и говорят тихо, представяйки се като благочестиви и праведни, така че да им се вярва и да се разчита на думите им, но ласкаят онези, които не могат да бъдат ласкани, и мамят тайно, спазват заповедите само пред обществото, а не насаме със себе си.
Те създават лъжлива представа за себе си сред хората – те обиждат Всевишния повече от всички горделиви и поради тях хората не вярват на истинските праведници и ги подозират, като казват: „Ами ако тези са като онези?“ И който разпознае тези лъжци, е длъжен да уведоми всички, както са казали мъдреците: „Информирайте за лицемерите, за да няма обида към Името“ (Йома 86б).
Така че събудете се и не затваряйте очи! Излекувайте се от гордостта и измамата! И не спирайте, когато видите много от вашите връстници да действат така, неправейки нищо да се отърват от гордостта и измамата и казват на тези, които ги укоряват: „Кой няма гордост? И кой може да бъде честен в бизнеса и да не мами и да прави всичко законно? Вижте колко хора са по-добри и по-умни от мен, но правят това и това. Затова и аз ще постъпя като тях и това, което им се случи на онзи свят, ще се случи и с мен!”
Да мислиш така е глупост като никоя друга! Да правиш и казваш това е глупаво! Например, човек с болни очи прави същото, не приема лекарства и казва: „Няма да се лекувам, но ако ослепея, какво от това! Вижте колко много слепи има по света! Това, което се случва с тях, ще се случи и с мен!” Това означава да се изложиш на присмех и да покажеш глупостта си пред всички!
Затова се грижете за себе си и давайте най-доброто от себе си, не гледайте някой, който е по-нисък от вас по отношение на мъдростта и служенето на Всевишния, защото като правите това, вие само намалявате усилията си в служене и мъдрост. Но погледнете и помислете за тези, които са по-високи от вас, и се стремете към тях, и се опитайте да ги настигнете в мъдрост и служба на Всевишния, доколкото можете. И за това се казва: „И ние ще се стремим да познаем Всевишния“ (Осия 6; 3).
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com