Глава от класическата книга мусар (етика) – „Орхот цадиким“. „Който има качеството наглост, извършва много престъпления едно след друго и се счита за праведник.“
Наглостта /азут/ е лошо качество в повечето си прояви, то е противоположно на качеството скромност. Срамежливият човек не отмъщава и съжалява, прощава и се смилява, но наглият и нахален човек не прощава и не се срамува от никого, а упорства в своята арогантност и упоритост, той ще извърши всяко зло и няма да се срамува . За това е казано: „Сърцата им са по-корави от скала – отказват да се покаят“ (Еремия 5:3). И се казва: „Лицата на синовете са твърди и сърцата им са крепки“ (Езекил 2:4).
Всички добри качества на скромността са противоположни, когато се приложат към наглостта. Когато човек стане по-силен в това качество, той е низък в очите на хората, дори и да е мъдрец. И много неприятности следват наглостта – нагъл човек се държи нахално с хората и не може да избегне раздора, омразата и завистта. Наглецът се отказва от своя баща (Калла 1). Той не почита почтения и не щади старите и всички престъпления, споменати в Закона, са лесно преодолими в очите му и той е в състояние да ги извърши поради голямата си дързост и за него се казва: „Наглият отива в Гееном“ ( Ада) (Авот 5:20).
Нагъл човек се нарича злодей, както се казва: „Злосторникът показва наглостта си в гняв“ (Мишлей 21; 29), а злодеите са достойни за осъждане и са отвратителни пред Всевишният. И името на злодеите е достойно за осъждане, както е писано:
„Нека загине името на злодеите“ (Мишлей 10; 7). За срама се казва: „И той ще научи смирените на своя път” (Псалми 25: 9), а за арогантността се казва: „Но той ще изкриви пътя на злодеите” (пак там 146: 9).
Всеки, който има качеството наглост, извършва много престъпления едно след друго и се смята за праведен. Затова казваме в изповедта /видуй/: „Ние не сме толкова високомерни и твърдоглави, за да кажем пред Тебе, Всевишний, че сме праведни и не сме съгрешили – съгрешихме.” Но когато престъпникът каже: „Не съм съгрешил!“ – това е лошо и болестотворно качество. За това Всевишният ще го осъди и няма да съжалява, както е писано: “Ще те съдя, защото казваш: “Не съм съгрешил!” (Еремия 2:35) и се казва: „Който крие престъпленията си, няма да успее, но който се изповяда и напусне злия път, ще бъде съжален и помилван“ (Мишлей 28:13). Пътят на наглостта е много далеч от пътя на покаянието и от пътя на доброто, защото за блудницата е казано: „Нагло му говори“ (пак там, 7; 13).
Това е много лошо качество: кара човек да засрами своите другари и бедните, както е казано: „Просякът говори с молба, а богатият отговаря нагло“ (пак там, 18; 23). И още повече, който презира и срамува своите учители, поради голямата си наглост, упорито е груб с онези, които го упрекват – това свойство гони наглия от света. И това свойство трябва да бъде изхвърлено от душата ви!
Но качеството наглост „азут“ е много похвално, когато се прилага за служене на Всевишния. Бъдете арогантни и дръзки пред злосторниците и не им се подчинявайте, не се вслушвайте в съветите им и не се съгласявайте с техните лъжи и мерзости, и не ги ласкайте! Човек трябва да бъде смел в изпълнението на заповедите дори и в случаите, когато хората му се подиграват. И трябва да сте смели и да попитате учителите си, ако не знаете нещо, и не се срамувайте от това. И вие трябва да бъдете смели, да разкривате на хората техните грехове и да ги укорявате.
Но когато свойството наглост „азут“ е достойно за упрек, то трябва да бъде умиротворено и надвито доколкото е възможно. Защото е много трудно да се избегне това свойство, освен ако не приложите цялата си сила и мощ. Трябва да го победите и да го унищожите в себе си, когато е престъпно, но се придържайте към него, когато твърдоглавието и наглостта са достойни за награда.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com