Човек трябва да се опитва във всичко, където може, да се държи в съответствие с това качество.
Милосърдието /рахамим/ е много похвално качество. Това е едно от тринадесетте качества /мидот/, които могат да бъдат приписани на проявлението на Всевишния, както е писано: „Милосърден и Милостив” (Шмот 34: 6). И човек трябва да се старае във всичко, където може, да се държи в съответствие с това качество. Както сам човек иска да го съжаляват, когато има нужда, така трябва да съжалява и всеки, който има нужда от него. Както е казано: „И обичай ближния си като себе си“ (Ваикра 19; 18). Творецът надари Своите слуги, праведните, с това свойство, за да могат да бъдат разпознати по това свойство, както вече знаете от казаното за Йосиф: „Защото в него се събуди милосърдието“ (Берейшит 43; 30). Разумният човек трябва да укрепи милосърдието в сърцето си, за да остане то в сърцето му през всичките му дни.
Има няколко вида милосърдие и те не са подобни един на друг. Милосърдието на бащата към сина му е милост, присъща на всички живи същества; характерно е за кучето, магарето и птиците, които съжаляват малките си. Но да проявявате милосърдие към децата си, подобно на начина, по който животните проявяват милосърдие към малките си, не е най-добрата милост. Така че господарят съжалява роба си, а човекът съжалява ближния си, надявайки се да получи полза от него – всичко това е много добро, защото те се придържат към милосърдието.
Но най-доброто и най-прекрасното милосърдие е, когато човек се смили над сина си, за да го накара да служи на Създателя, както е писано: „Бащата ще известява Твоята истина на децата си“ (Исая 38:19). И нека бащата пожали повече душата на сина си, отколкото тялото му. И трябва да биете сина си заради възпитанието, за да го насочите на добрия път. Изглежда жестоко, но тази жестокост е милосърдие. И ако той лиши сина си от наказание в името на събудената жалост към него и позволи на сина си да последва желанието на злото си сърце, такова милосърдие ще го лиши от живот в бъдещия свят. И дори този, който отгледа сираче, за когото е казано: „Не измъчвайте вдовицата и сирачето“ (Шмот 22:21), е добро дело да накаже това сираче, за да го насочи към правия път. Към сирака трябва да се отнасяте с повече милосърдие, отколкото към другите хора, но не трябва да го оставяте да прави каквото си иска.
И не е нужно да се самосъжалявате твърде много, но се образовайте, огънете и пречупете собствената си зла наклонност.
И нека се смили над бедните си роднини, както е писано: „Не затваряй очите си за собствената си плът“ (Исая 58:7), а също така нека се смили и над всички бедни. И най-вече трябва да има жалост към онези, които се боят от Всевишния, а това е главното в милосърдието – да се жалят и да се милуват онези, които служат на Всевишния и изпълняват Неговата воля.
И има милосърдие, по-лошо от жестокостта – това е милосърдието на онези, които съжаляват злодеите и ги подкрепят. Това е голяма клопка и дълбоко падение, ако някой превъзнася злодеите и им протяга ръка, унижава и презира добрите, за това се казва: „И не го съжалявай, и не бъди милостив към него , и не го покривай” (Второзаконие 13:9). И също така не трябва да съжалявате за бедните в съда, както е писано: „И не помагайте на бедния в съдебния му спор“ (Шмот 23: 3), тоест не трябва да склонявате съда към несправедливо решение в името на нуждите на бедния човек. И има милосърдие, подобно на жестокост – това е, когато някой даде милостиня на просяк, а след това му сложи хомот и каже: „Аз ти дадох толкова много и толкова много, а за това трябва да работиш за мен и да ми служиш във всичко, каквото ще вложа във теб. И за това се казва: „Милосърдието на злосторниците е жестокост“ (Мишлей 12; 10).
А животните трябва да се съжаляват. Можем да заключим това от факта, че е забранено да се измъчват животни (Бава Мециа 31a). И Законът говори за това: „повдигнете с него / падналото животно /” (Второзаконие 22: 4). И вие трябва да нахраните добитъка си, преди да седнете да ядете, както е писано (пак там 11:15): „И ще дам трева на нивата ви за добитъка ви“ и едва тогава „ще ядете и ще се наситите ” (Берахот 40а).
Милосърдието е белег на потомците на Израел, както е писано (Деварим 13; 18): „И Той ти даде милост, смили се и те умножи” (Йевамот 79а). Затова нека всеки се приучи да говори тихо, умолително и с милост. И по време на молитва човек трябва да поддържа умоляващ тон (Авот 2; 13). Човек получава голяма награда за милостивия си начин на разговор, когато говори тихо с просяк. Много хора знаят за задължението на заповедта да се дава милостиня и за наградата за изпълнение на тази заповед, но не знаят колко важна е „заповедта на разговора“, тоест това, което се казва едновременно.
Виж! Мъдреците казаха: „Който даде на просяк една стотинка, получава шест благословии, а който го утеши, получава дванадесет (благословии/)“ (Бава Батра 96). Затова нека бъде облечен с милост, за да утешава бедните! Трябва да говорите с него тихо и да го утешавате в тъжни обстоятелства, да го уважавате и възхвалявате.
А ти, човече, смили се над душата си, която съществува вечно, и се опитай да я доведеш до наслада, пълна с невиждани чудеса. И нека вашите много желания и страсти не ви водят до грях и нека не бъдете прогонени от светлината в тъмнината. Съжали себе си и душата си, и не я цапай, не я пренебрегвай! Не опозорявай величието на своята душа с безполезни удоволствия! Мъдрецът каза: „Когато човек се придържа към милосърдието, това е от доброта.“ И Шломо учи за милосърдието и състраданието, като казва: „Спасете онези, които са отведени на смърт и са обречени да бъдат убити“ (Мишлей 24: 11).
Разберете и проумейте важността на това качество: в края на краищата Създателят е милостив към Своите създания, както се казва: „И Неговата милост е към всички Негови създания“ (Псалми 145; 9).
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com