Пътищата на праведните. Любов

Когато човек насочи любовта си към доброто, то е по-високо от всички други свойства

Любовта /ахава/ съдържа много действия, много повече от всякo другo свойство. А когато човек насочва любовта си към доброто, тя е по-висока от всички останали свойства, както е писано: „И възлюбете Всевишния” (Второзаконие 6:5). И няма степен на служене на Всевишния по-висока от степента на този, който служи на Всевишния от любов. И няма по-лошо качество от всички лоши качества от качеството на този, който насочва любовта си към злото.

Сега чуйте как любовта разваля добрите дела, когато човек позволи на любовта да надделее над ума му. Защото има няколко вида любов и единият е различен от другия.

Първият тип е любовта към вашите деца. От голямата си любов човек не наказва децата и не ги наставлява на добрия път, а им позволява да се държат според желанието на злото си сърце. Това може да причини голяма вреда!

Вторият тип е любовта към парите. Поради голямата си страст към парите, човек търгува нечестно, взема, взема и ограбва, за да увеличи имуществото си. И поради голямата си страст към богатството, той не дава милостиня и никога не желае добро на ближния си.

Третият вид е любовта към жените. Ако човек има лоша и горда жена, тя ще го отклони от всички заповеди и ще го води след себе си. Заради голямата си любов той ще се вслуша в нейния съвет и няма да посмее да възрази, а тя ще го подтикне към лоши дела. Поради голямата си любов към жените, той постоянно ще ги гледа и ще им говори нескромно, и ще стигне до прелюбодейство.

Четвъртият вид е любовта към вашите близки, тоест към родителите, братята и сестрите и други роднини, към другарите и приятелите. В името на любовта си човек постоянно ще им помага. В разногласията той няма да проверява дали са извършили престъпление срещу спорещите с тях, а при всички положения ще им помогне, ще ги защити и ще прикрие злодеянията им. Той ще се вслуша в съветите им и няма да се отклони от думите им, няма да се отклони, дори ако съветът е лош. Той ще се опита да ги издигне до ниво, за което те не са достойни; например, той ще ги направи управници и лидери на обществото, командващи хората; и дори да са злодеи, няма да се спре пред това. И така любовта заслепява очите му и затваря ушите му, а това е ужасна вреда. Защото те ще мамят, ще отклонят целия народ от добрия път и ще го повлекат с глупостта си.

Петият вид е любовта към дълголетието, когато поради голямата си любов към съществуването човек не може да издържи на изпитанията, които го сполетяват.

Шестият тип е любов към честта. Делата на човек, който обича честта, няма да бъдат дела в Името на Всевишния. Всичките му добри дела – дали дава милостиня, дали изучава Тора, дали изпълнява другите заповеди – са негови мисли и намерения в името на собствената му чест. И той ще желае и ще постигне собственото си величие и коронясване. Това е голяма загуба в работата на служението! Почестите се отнемат от света дори на онези, които владеят Учението и добрите дела. А колко осъдителен и отвратителен е онзи, който не владее нито Учението, нито добрите дела, а се стреми само към почести.

Има и седми вид, който е по-лош от изброените. Това е любов към излишъка и удоволствията, например, луксозна храна и обилно питие, разврат и купони. И няма нужда да се повтаря, че който обича виното и често се напива и яде само изискани ястия, и постоянно ходи по пиршества и кръчми, ще забрави Твореца, както е писано: „И ще се наядеш и наситиш <…> внимавайте да не забравите Всевишния.” (Деварим 6; 11-12); и е писано: „И ще ядеш и ще се наситиш <…> внимавай да не се изкуши сърцето ти и да се заблудиш и да се поклониш на идоли” (пак там 11; 15-16); и е написано: „И Йешурун надебеля и започна да рита и отхвърля“ (пак там 32; 15).

Който иска да избегне капана, който е поставен, трябва да има голяма мъдрост и смелост, за да не падне в тази яма. Всички тези видове любов обграждат човешкото сърце и дори човек да отхвърли един или два вида, останалите ще го изтласкат от светлината в тъмнината. Затова трябва да бъдете научени да сте внимателни и ефективни и да използвате всички видове любов, за да познавате пътя на Всевишния, както е казано: „Във всичките си пътища познавайте Го“ (Мишлей 3:5).

Каква любов трябва да имате към децата си? Помислете как да водите децата си по пътищата на справедливостта и да ги научите на делото да служат на Всевишния. И да наставлявате децата си след себе си да служат на Всевишния, както е казано: „И бащата ще разкрие на синовете си за Твоята истина“ (Исая 38; 19); и е писано: „И кажи на децата си и на внуците си“ (Второзаконие 4:9). Както се казва за Авраам: „Защото съм го избрал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят Господния път“ (Битие 18; 19).

Каква трябва да бъде любовта към парите, желанието за забогатяване? Нека обича собственото си имущество, за да не пожелае чуждото и да не приема милостиня, но от своето да храни другите и да облича бедните и да ги храни. И нека използва парите си, за да подкрепя онези, които преподават Закона и се боят от Всевишния. И благодарение на своето богатство той ще може да се освободи от грижите на този свят и да определи време за собствено изучаване на Учението и за изпълнение на заповедите, защото ще има такава възможност. И нека не разчита на голямото си богатство, да не се възгордее. Но нека придобие вечен живот в бъдещия свят със своите временни притежания. Такова желание за богатство е достойно!

Каква трябва да бъде любовта към жените? Нека мисли, че жена му го спасява от греха и го отстранява от прелюбодеянието. И благодарение на нея той изпълнява заповедта „плодете се и се множете“. И тя отглежда децата му. И през целия си ден тя му помага във всичко, и приготвя храна, и върши всичко останало в къщата, и благодарение на това той е свободен да изучава Закона и да изпълнява заповедите. И така през всичките си дни тя му помага в службата на Всевишния.

Каква трябва да бъде любовта към родителите? Нека си мисли, че те са го отгледали и са се грижили за него, и са го научили на пътищата на Всевишния. И те го наставляваха, и го отгледаха, и го насочиха към Учението и заповедите, и благодарение на тях той може да изпълни заповедта на Създателя: „Уважавай баща си и майка си“ (Шмот 20; 12).

Каква трябва да бъде любовта към братя, сестри и други любими хора? Нека си мисли, че те се грижат за него, за да го доведат до високи степени на доброта. Те му помагат в служенето на Всевишния и нека той се грижи за тях, за да ги учи и наставлява, и нека не проявява пристрастие. А това е негова заслуга и голяма награда. Това е велико нещо, както се казва: „И той не претърпя срам заради своя роднина” (Псалми 15:3).

А има много полза за човек от роднини, които намираме в Лот: Авраам го спаси от царете и се би за него (Берейшит 14; 14-16), а Лот беше спасен от Содом благодарение на Авраам. И нека човек обича приятелите си и другите евреи с дълбока любов, за да изпълни казаното: „Обичай ближния си като себе си“ (Вайкра 19; 18). Това е велико правило в Тора: „Това, което е омразно за теб, не го прави на друг“ (Шабат 31а); и още: „Защото по образ и подобие на Всевишния Той създаде човека” (Берейшит 9:6).

И този, който се отнася към хората с любов и приятелство, ще има голяма полза в този и в бъдещия свят. В този свят ползата е следната: всеки ще помогне на този, който се отнася към хората с любов и приятелство. Ако той падне, мнозина ще искат да му помогнат и да го подкрепят. И ако някой се повдигне срещу такъв човек за раздори и кавги, ще се намерят мнозина, които да дадат добър съвет и да спасят.

Ако започнат да говорят лошо за него, мнозина ще накарат да млъкнат онези, които го опозоряват. И ако човек се окаже в беда, мнозина го съжаляват и му подават ръка за помощ. И ако той се окаже лишен от имущество и беден, мнозина ще се смилят над него и заради съжалението си ще го дарят с подаръци. В бъдещия свят ползата е следната: всички го обичат и му се подчиняват и той има възможност да наставлява хората и да ги укорява, за да се подобрят.

Благодарение на любовта – той е в мир с всички, благодарение на любовта – той е в мир и тишина и свободен за Учението и добрите дела, благодарение на любовта – те ще му помагат, ще вършат работата му, ще го защитават и той ще придобие свобода за пълно и съвършено служене на Всевишния. Благодарение на любовта той е угоден на всеки, който го види, и неговите добри дела се харесват от всички и всеки иска да бъде като него и да постъпва като него.

Как може човек да постигне и да се сдобие с любовта на всички хора? Аз ще те вразумя и науча. Това е начинът: да помагаш според възможностите си с цялото си тяло и имущество. Да помагаш с тялото означава да служиш и работиш за всички хора, бедни и богати. Помощта с имуществото се състои в даване на заем на богатия, ако има нужда от пари, и нека да дава заем на бедния в трудни обстоятелства, а също така нека помни бедния и му дава подаръци според възможностите си.

А понякога нека изпраща подаръци и храна и на богатите. И нека бъде отстъпчив, но за своя сметка. И нека всичките му работи да се извършват честно и да не бъде дребнав. Нека винаги иска друг да се облагодетелства от него, но самият той да не се опитва да се облагодетелства от друг. И нека говори тихо на всички. Ако някой го е опозорил, нека не го опозорява за отмъщение. Ако някой го е измамил, да не го мами. Да носи на врата си игото на служенето на обществото и да не натоварва обществото с грижите си. Да не се кара с хората. И нека приема всички с радост и приятелска усмивка, защото приятелската усмивка ще укрепи любовта. И нека обсжда ближния си в негова полза и утешава всички в тъга и тревога. И ако някой му разкрие тайната му, нека я скрие, дори и да го ядоса.

И нека не говори лошо за никого и да не слуша когато говорят за някого лошо. Нека винаги се старае, където е възможно, да намери добрите заслуги на своя ближен. Нека опита най-вече в това и тогава ще бъде обичан от всички. Нека всеки да уважава с думи и дела и да не се гордее с никого, но да се подчинява на всички. Намеренията на всичките му дела – да бъдат в Името на Всевишния. Нека внимава да не общува с недостойни хора, за да не научи действията им, и нека се дистанцира от присмивателите.

И мъдрецът казал на сина си: „Ако искаш да се сприятелиш с някого, сприятели се с мъдрец, както е писано: „Който ходи с мъдрите, ще стане мъдър“ (Мишлей 13:20) и се казва: „Учете мъдрия и той ще стане още по-мъдър“ (пак там, 9; 9). Защото, ако станеш по-мъдър, той ще те похвали и няма да оспори мъдростта ти, и ще бъдеш уверен, че можеш да разчиташ на мъдростта си. Ако го уважаваш, и той ще те уважава; ти го почиташ, той ще те почита; ако имате нужда от неговата помощ, той ще ви помогне; той ще коригира казаното от вас; ако се ядосвате, той ще го изтърпи; и можете да се поучите от добрите му дела.

И бъдете приятели с всеки човек, от когото може да научите какво ще ви отведе да служите на Създателя. Мъдреците са казали: „Ако искате да се доближите до човек, ядосайте го. Ако в състояние на гняв признае истината, сприятели се с него, а ако не, остави го. И бъдете приятели само с тези, които знаят собствената си стойност; лошо е да бъдете приятели с онези, които не знаят собствената си стойност. Намерете си приятел, който ще ви упреква, ако направите нещо неподходящо. Някой, който ще ви научи да правите добро и не казвайте, че вече не може да търпите неговите упреци. Придобивайте и не променяйте този, който ще ви помага в тялото и имуществото, той е ваш верен приятел. Но избягвайте приятел ласкател, който крие грешките и пропуските ви, който ви утешава в лошите ви дела – не позволявайте на краката ви да стъпват по неговия път.

Ако вашият приятел вземе от вас това, от което се нуждае, и ви причини голяма вреда за своята малка печалба, побързайте да го оставите. И не се доближавайте до онези, които са съгласни с несправедливостта, както е казано: „Не говорете “те са повече”!“, защото заговорът на злосторниците е нищо“ (Исая 8; 12). И не може да заставате на страната на злодея в делата на този свят, както се казва: „Когато застанахте на страната на Ахазиау, Всевишният унищожи това, което правехте“ (Дивреи ха-Ямим II 20; 37). И дори по въпроса за заповедите, човек не трябва да се доближава до злодея, както се казва: „Не завиждайте на насилника и не избирайте нито един от неговите пътища“ (Мишлей 3: 31); и мъдреците казаха: „Не се присъединявайте към злодея, дори по въпросите за заповедтите.“ Приятелството със злодеите има много смъртоносни пътища!“

Ако човек, направи верно и точно обобщение на действията си и открие, че говори тихо с хората, приет е сред тях, обиждат го, но той не се обижда в отговор, а уважава дори онези, които не го уважават, води делата си честно, не приема невежите и не сяда с тях, но постоянно се вижда зает с Учението, покрит с цицит и увенчан с тфилин, и прави повече добро, отколкото се изисква от буквата на Закона.; и те го хвалят и го обичат, и искат да бъдат като него, което означава – при условие, че не е твърде отдалечен и не е потопен в скука и самота – той прославя Името на Всевишния и за него е писано: “ И ми каза: Ти си Мой слуга, ти си Израил, в когото ще се прославя.” (Исая 49:3).

А любовта към дълголетието трябва да бъде такава, че да обичаш дните от живота си не заради храна, напитки и суетни удоволствия. Човек трябва да мисли, че работата на Учението и Заповедите е велика и ако човек беше живял много по-дълго, той не би могъл да изучава Учението, така както се полага, и да постигне всички добри степени, които биха направили роба желан за неговия Господар. И нека обича живота, защото благодарение на него придобива служба на Всевишния и чист (таор) страх от Него и любов към Него.

А в този свят той придобива оборудването, което ще донесе със себе си в бъдещия свят. И с дните си в преходния свят той ще придобие истински живот, наслада, която няма да бъде прекъсната завинаги. И нека винаги се страхува от смъртта и увеличава чистотата (таара) и отделянето (пришут) всеки ден, защото все още не е постигнал съвършенството, което би могъл да постигне. И всеки ден нека вашата любов и страх от Всевишния се увеличават. Защото живот, в който няма страх от Всевишния, не е живот.

И нека животът против волята на Твореца е непоносим и отвратителен за човека, точно както се казва за Ривка: „Уморих се от живота заради дъщерите на Хет; Ако Яков вземе жена като тези, една от дъщерите на Хет, който живее тук, какво струва живота ми?“ (Битие 27; 46). Затова нека не съжалява за живота си там, където може да има оскърбление на Името /Хилул Хашем/. И нека винаги е готов да се отдаде в името на освещението на Името (кидуш а-Шем) във всички заповеди, както лесни, така и строги (калот вехамурот).

А любовта към честта е много лошо качество! Ето защо трябва да опитате всичко възможно да се дистанцирате от почестите. И ако човек се опитва да се дистанцира от две неща – от почести и от получаването на облаги от другите – той е близо до всички добри качества. Защото тшеславието разваля всичко, защото тогава във всички въпроси намерението ще бъде да се получат почести. Но дори ако човек не мисли за почести, а преследва облаги от другите, всичките му дела се развалят, защото сърцето му е постоянно склонно към печалба. Затова трябва да се опитате да вложите цялата си сила и внимание, за да се отдалечите от почестите и от желанието да получавате облаги от другите.

Но също така човек трябва да се старае да бъде уважаван. Например, когато него, праведния и мъдър човек, го унижават и му се присмиват заради добрите му дела, и думите му хулят, и не го слушат. А ако има сила да принуди хората да го уважават, слушат неговоте упреци и порицания, тогава той трябва да се стреми към почести и да постигне уважение, за да може да укорява и наставлява. И ако се опозорите публично, не прощавайте, докато нарушителят не поиска прошка.

Но в повечето случаи човек трябва да избягва почестите и да се отдалечава от тях. Защото мъдреците казаха: „Завистта, страстта и честта изгонват човека от светлината” (Авот 4:21). И нека дори не учи Закона и върши добри дела в името на почестите! Нека върши добри дела в Името на Създателя, тогава ще дойдат почестите.

Любовта към удоволствията е любовта към яденето, пиенето и съня. Знайте, че човек трябва да направи само знанието на Всевишния свое намерение във всичките си дела. И дали седи, става, говори – всичко трябва да е насочено към това. Как? Независимо дали се занимава с търговия или занаят, нека в сърцето му не е само намерението да получи пари. Но да прави това, за да придобие това, от което се нуждае тялото: храна, жилище, жена. И нека не прави удоволствието свое намерение, когато яде, пие и живее с жена си. Защото тогава ще се окаже, че той яде и пие, за да му е сладко и приятно на небцето, и живее с жена си за удоволствие.

Нека намерението му, когато седне да яде и пие, е да даде здраве на тялото си. Затова не трябва като кучето и магарето да яде всичко, което коремът му пожелае. Нека яде това, което е полезно за тялото, независимо дали е горчиво или сладко, но не трябва да яде това, което е вредно за тялото, дори това, което е вкусно. И нека се държи така, да се грижи тялото да е здраво и силно, за да е здрава душата за познанието на Всевишния, защото гладен и болен човек не може да разбере и да изучи Ученията и заповедите. Ето защо не бива да постите постоянно, за да не намалее силата и да отслабне умът. Човек трябва да насочи всичките си дела към служба на Всевишния, но ако напълни корема си, тялото му ще натежи, а ако яде малко, ще отслабне.

Правилният начин е: намалете броя на ястията, които ядете с хляб /лифтан/, и когато можеш, яж само едно ястие. И нека ви е достатъчно да ядете възможно по-малко и имайте предвид, че целта ви при хранене е да вкарате хляб в стомаха си, а не удоволствие. И се научете понякога да се задоволявате само с хляб, за да не ви е трудно, когато няма нищо друго. И ако можете, не яжте това, което може да се получи само с мъка и труд. Ако ядете два пъти на ден, яжте по-леки ястия през деня, отколкото вечерта, за да се движите по-лесно през деня, така по-лесно ще учите.

И се обучете да пиете вода, освен когато възнамерявате да пиете вино в полза на тялото или за да разсеете безпокойството. И не пийте много вино, то е голяма пречка за всичко духовно. Нека винаги да ви ръководи правилото: човек не трябва да се стреми да задоволи напълно желанието си за ядене и пиене, нека следи състоянието на тялото, когато яде и пие, и нека не прекалява. И нека не обича този свят заради храната, пиенето и удоволствията. Мъдрецът казал: „Мъдрият казва: „Ям, за да живея“, а глупакът казва: „Живея, за да ям“. И за това се казва: „Праведният насища душата си, а коремът на нечестивите винаги е ненаситен“ (Мишлей 13:25).

А който се жени, нека възнамерява да го направи в името на Всевишния и да го направи в името на изпълнението на заповедта „плодете се и се множете” и в името на бъдещите деца, които ще служат на Всевишния и ще имат страх от него. Или нека си мисли, че благодарение на жена си ще задоволи страстта си и ще се освободи от злото влечение и страст към други жени. Или за да задоволи жена си, когато тя го желае, за да няма желание за други. Или нека има предвид собственото си здраве, тъй като отделянето на семенна течност е полезно за тялото. Но онези, които са твърде запалени по това, ще бъдат нападнати от големи болести.

Този, който следва този път през целия си живот, непрестанно служи на Всевишния, дори когато се занимава с търговия и дори по време на полов акт, защото всичките му намерения са в името на здравето на тялото, което трябва да бъде здраво и силно, за да служи на Всевишния. А сънят е и служба на Всевишния: човек спи, за да си починат мозъкът и тялото му и да не боледува, защото ако е болен, не може да служи на Твореца. Мъдреците наказаха за това и казаха: „И всичко, което правите, нека бъде в Името на Всевишния“ (Авот 2: 12). И Шломо каза за това: „Във всичките си пътища Го признавай и Той ще изправи пътеките ти“ (Мишлей 3:6).

Нека човек изостави всички видове любов и се привърже към Създателя! Любовта към Всевишния е върхът на всички качества /тунот/ и крайната цел на всички нива на Служенето. И всички свойства и качества са стълба, водеща до нивото на любовта към Всевишния, тя идва от чистотата на душата на благочестивите, пророците и възвишените хора, тя е тяхната граница, няма по-високо от нея. И много пъти в Книгата се посочва, че страхът от Всевишния предхожда любовта към Него, както се казва: “А сега, Израилю, какво иска Всевишният от теб? Само да се боим от Всевишния <…> и да Го обичаме” (Второзаконие 10; 12). И тъй като страхът от Всевишния е целта на отдалеността и нейният предел и е най-близко от всички стъпала до стъпалото на любовта към Всевишния, не може човек да стигне тези степени, без да ги притежава. Следователно страхът от Всевишния предхожда любовта към Него.

Какво е любовта към Всевишния? Това е желанието на душата, когато самата тя се наклони към Твореца, за да се прилепи към Неговата висша светлина. Тази душа е изворът на знанието и тя е чиста и ясна /зака/. Но Творецът я свързва с тяло, чиято страст е голяма, за да я изпита дали ще следва пътищата на Всевишния. И тъй като човек е облечен в тяло, на което е даден дух на животно, душата, създадена от Всевишния, няма сила да мисли за Твореца – тя е смесена със страстите на тялото. И през цялото време, докато човек е малък, той не иска и не изисква нищо повече от задоволяване на своите страсти и удоволствия.

Защото поради многото желания на тялото да яде, пие и да се наслаждава в този свят, който е свят на лъжа, измама и желание за трупане на богатство, душата няма силата да мисли за Създателя. Защо? Защото обвивката – тялото, е дрехата на животинските свойства /баамиут/ и фалшивата суета. Но когато душата почувства това, което е само в нейна полза (и без примес на ползи за тялото), тя ще пожелае спокойствие от несгодите на тялото и ще се стреми към него, както болният се стреми към лекар. И когато душата се излекува от болестите на тялото, тя ще има своя светлина и сила.

И душата ще се изпълни с любов, а тази любов е свързана с радост. И тази радост изгонва от сърцето това, което е приятно за тялото и удоволствията на този свят. Тази радост е силна и се засилва в човешкото сърце, а всички удоволствия, които съществуват в този свят, са незначителни в сравнение с нарастващата радост от любовта към Всевишния. И цялата радост от вашите собствени деца се превръща в нищо в сравнение с удоволствието да обичате Всевишния с цялото си сърце. И нека човек да мисли за това как да изпълни волята на Всевишния, да дари другите с духовни блага, да прослави Името и да се отдаде в името на любовта към Всевишния.

Това е страхът от Всевишния: страхът от нарушаване на написаното в Закона. Това е любов към Всевишния: да постъпваш като Пинхас, който беше готов да даде живота си в името на Създателя (Бамидбар 25), и като нашия праотец Авраам, който каза: „Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.” (Берейшит 14; 22-23), и Елисей, който не искаше да вземе нищо от Нееман (Млахим II 5: 16). Тази любов не позволява да се откаже от изучаването на Тора в името на удоволствието и забавлението с децата, в името на очарованието на жените и празните разговори, и го принуждава да изостави празниците и партитата. И човек ще пее, за да изпълни сърцето си с радостта на любовта към Всевишния!

Който служи на Всевишния в името на любовта към Него, изучава Тора, изпълнява заповедите и следва пътищата на мъдростта, не за да избегне неприятностите и не за да получи добро, но действа според истината, защото това е истината и благодарение на нея доброто ще дойде в крайна сметка. Това е много голяма стъпка и не всеки мъдрец се удостоява с нея. Това е нивото на Авраам, когото Всевишния нарече „този, който Ме обича“ (Исая 41:8), тъй като Авраам служи в името на любовта към Всевишният. И Всевишният ни заповяда за тази стъпка чрез Моше Рабейну, както се казва: „И възлюби Всевишния с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила” (Второзаконие 6:5). И когато човек намери достойна любов, той веднага ще започне да изпълнява всички заповеди от любов към Всевишния.

Какво е достойна любов? Това означава, че човек трябва да изпитва толкова голямо чувство на любов, толкова голямо и толкова силно, че душата му с тази любов да е привързана и неразривно свързана с Всевишния. И ще се окаже, че забравяйки за всичко останало, човек постоянно ще мисли за тази любов, като някой, който е болен от любов към жена, и умът не може да се освободи от любовта към тази жена, от мислите за нея – той мисли за нея, когато сяда и когато става, когато яде и пие. Любовта към Всевишния е в сърцата на онези, които Го обичат още повече и още по-силно: забравяйки за всичко, те постоянно разсъждават върху любовта към Него, както Той ни заповяда: „С цялото си сърце и с цялата си душа“ (пак там. ). Шломо говори за това алегорично: „Болна съм от любов“ (Шир ха-ширим 2; 5). И цялата книга на Шир Ха-ширим алегорично разказва за тази любов.

Известно и ясно е, че любовта към Всевишния се заражда в сърцето на човека само тогава, когато той постоянно мисли за това, както трябва, и в името на тази любов той напуска всичко, което е на света, както се казва: „С цялото си сърце и душа.” Възможно е да обичаш Всевишния само като Го познаваш и според знанието ще има любов: ако има малко знание, тогава има малко любов, а ако има много знание, тогава има много любов. Следователно, човек трябва да се опита да разбере и изучава знанието, което информира за неговия Създател, да направи това единственото си занимание и да разбере според възможностите си.

Почитан и достоен е страха пред Него, Всевишният ни заповяда да Го обичаме и да се боим от Него, както е казано: „И обичайте Всевишния“ (пак там); и също така се казва: „Бойте се от Всевишния“ (пак там, 6; 13). Това е пътят за постигане на любов към Всевишния: да размишлявате върху делата Му и върху прекрасните и велики създания. Размишлявайки върху това, човек вижда Неговата мъдрост, безценна и безгранична, и се изпълва с любов към Създателя и възхвала, прославя Го и се изпълва с голямо желание да Го познава, както Давид каза: „Душата ми жадува за Всевишния, живия Бог“ (Псалми 42:3). Мислейки за тези неща, човек се шокира, изпада в страх и ужас.

И научава, че е малко създание, ниско, тъмно, лекомислено и неразумно, че пред Съвършенството на знанието има нищожен ум, както каза Давид: „Защото виждам небето, което Ти създаде” и на същото място : „Какво е човек, та да го помниш? (пак там 8; 4-5). И така човек размишлява върху велики неща и научава за всички създания, за пратениците на Всевишния и за Галгал, и за човека, и вижда мъдростта на Всевишния, проявена във всички Негови създания и творения – и любовта на човека към Всевишният расте. И душата му ще жадува, и плътта му ще се стреми да възлюби Всевишния. И когато се сравнява с някое от светите и велики създания, които Всевишния е създал, той ще се страхува и ще трепери, осъзнавайки своята низост, бедност и незначителност.

И на друго място се казва: „И бойте се от Всевишния” (Йов 1:1), и мъдреците обясняват какво означава това-да се страхуваш от наказание отгоре и от Гееном (Ад), и от наказания в този свят (Сота 27б); и това свойство е много, много далеч от любовта към Всевишния. От Всевишния човек трябва да се страхува точно както някой, който обича жена си и се страхува да направи нещо против волята на своята любима, за да не загуби нейната любов.

Такава е и любовта на Създателя, нейните искри са огнени искри и нека се бои човек да престъпи заповедите Му, за да не загуби любовта на Всевишния. И се казва (Псалми 2; 11): „Служете на Всевишния със страх” – това е любовен страх; „И треперейки, радвайте се“ – поради големият страх от Създателя, радвайте се, за да изпълните Неговото желание. И този страх е страхът на любовта и за него се казва: „Страхът от Всевишния е Неговата съкровищница“ (Исая 33:6).

И тази любов пребъдва в този, който полага усилия да изпълни всички заповеди, както се изискват, според техните закони и разпоредби. Защото този, който не знае заповедите, които Създателят му е заповядал, не се нарича напълно обичащ. Затова нека човек обича всички заповеди, които ще го преведат да обича Всевишния, благословен е Той и благословено е името Му. И който прави това, ще му е добре в този свят и в бъдещия.

Автор-Орхот Цадиким

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com