Пътищата на праведните. Забрава

Този, който знае, че често забравя, трябва да се постарае да помни делата си и да се пази от повторение на грешките си.

Забравата /шихеха/ е много лошо качество за човек, зает с делата на този свят и подготвящ се за света на бъдещето. За да запомни, забравящият човек трябва да води запис на всички дейности, които извършва с другите. Дори и да става дума за дребни пари, нека си записва, даването на заеми на другите и вземането на заем от другите – нека записва всичко и да се старае да не забравя. Но почтеният човек, който знае, че забравя, не трябва да взема назаем от другите, защото те ще се срамуват да си поискат дълга, а той ще забрави и няма да плати и ще понесе греха си.

Този, който знае, че често забравя, трябва да се постарае да помни делата си и да се пази от повторение на грешките си. Ето какво направи един цар. Той даде на слугата писмо и каза: „След като ме видиш разгневен, дай ми това писмо.“ А в писмото пишеше така: „Престани! Спри да правиш това! Защото сте тленно тяло, една част от която ще погълне другата. Тоест червеи ще излязат от плътта му и ще ядат плътта му. И плътта му скоро ще изгние и ще останат само червеи и прах. И този цар имаше слуга, на когото беше заповядано да се яви пред царя, когато той заповяда да бият някого с камшици. И този слуга трябваше да каже: „Господарю! Помнете деня на страшния съд! Ще ви бият и с огнени камшици.” Слугата трябваше да говори по такъв начин, че сърцето на краля да се смири.

От това извличаме поуки за много неща. Нека забравящият си направи напомняне. И трябва да си дадете урок, за да не забравяте Учението, както е писано: „Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели“ (Второзаконие 4:9). И трябва да внимаваме да не забравяте положителните качества.

Но използвайте забравянето си, за да забравите добрите дела, които сте направили. Защото, ако човек насочи вниманието си към това да помни добрите дела, но да забрави злото, грешките и хитростите, които е извършил, тогава той ще стане праведен в собствените си очи и няма да се покае. Нека си спомни престъпленията си и да ги запише в книга, и да ги чете постоянно, да запомни всичко и да се покае за всяко едно, и да ги изповяда пред Всевишния. А за изпълнените заповеди нека не се старае да помни. И нека винаги му се струва, че нищо не е направил и е пълен с грехове.

И нека забрави престъпленията на ближния си и да му прости, и да прогони от паметта си омразата, завистта и злите мисли. И по време на молитва нека забрави всичко в света, но да мисли за милостта на Всевишния и за стремежа си към Него.

И когато отиде по нужда, нека забрави цялото Учение и всичко свято (виж Брахот 24b), но по това време нека размишлява върху домашните дела. И нека си мисли, че е пълен с екскременти, и по този начин да унижи гордостта си и да смири сърцето си.

По отношение на всяка заповед, нека се опита да направи нещо, за да не я забрави, „защото заповедта е светило, а Учението е светлина“ (Притчи 6:23).

Автор-Орхот Цадиким

Източник-toldot.com

Превод-bneinoah-bg.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *