Казано е в Тора: „Обичай ближния си като себе си“, но всеки, който притежава качеството жестокост, е много далеч от това.
Жестокостта /ахзериют/ е противоположна на милосърдието, както е писано: “Те са жестоки и не щадят” (Еремия 50; 42). Праведните нямат това свойство. То е в душите на злодеите, както е писано: „А милосърдието на злодейте е жестокост“ (Притчи 12:10). И също така това е свойство на арогантните, както е писано: „Арогантни хора, които не уважават стареца и няма да пощадят младия” (Второзаконие 28:50). Така наглостта се отнася до качествата на злото. Иди и виж каква е вредата от жестокостта, защото е казано за възмездието, което очаква нечестивите, непокорните и упоритите: „Непокорният търси само зло, но жесток пратеник /малах/ ще бъде изпратен срещу него” (Притчи). 17: 11).
Жестокият човек няма да направи добро на ближния си, както е казано: „Милосърдният човек прави добро на душата си, а жестокият вреди на своите близки“ (пак там, 11; 17).
Жестокият човек е много далеч от добрите качества, защото той не щади бедните, не им дава назаем в нужда и не им дава нищо, но е писано: „Заемодателят Всевишния е милостив към бедните ” (пак там 19:17), и се казва: „Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда.” (Псалми 112: 5), и се казва: „Щастлив е онзи, който се грижи за бедния, в ден на скръб Всевишният ще го спаси” (пак там 41: 2) – и всичко това е обратното на действията на жестоките. Той не съчувства на другите, не съжалява за бедите на своите ближни и това е обратното на това, което четем от цар Давид: „Когато бяха болни, аз обличах вретище и измъчвах душата си с пост“ (Псалми). 35:13). А за Йов е писано: „Не плаках ли за нещастния, не болеше ли душата ми за бедния?“ (Йов 30; 25). Всичко това е далеч от жестокост! Характерно е само за тези, чиято природа е като на лъв, защото лъвовете разкъсват и отнемат.
Когато коравосърдечието завладее човека, качеството на милостта изчезва и жестокостта побеждава, желанието да се разрушава и унищожава, както е писано: „Гневът е лют и яростта е поток“ (Притчи 27:4). Няма подобна на гнева жестокост! За Всевишния ще намерите: „В гнева Ти си спомняш милостта“ (Авакум 3; 2), но това е далеч от способността на човека да бъде милостив в състояние на гняв.
И в човешката душа има свойство – да отмъщава на враговете си, както е писано: „И той няма да пощади в деня на отмъщението“ (Притчи 6:34), тоест отмъщението не познава съжаление – това е жестокост. Но се казва: „Не отмъщавайте и не помнете злото“ (Левит 19; 18). Забранено ни е дори да таим зло в сърцата си, още по-малко да бием друг. И дори ако не сте извършили такова престъпление, не сте отмъстили, но врагът ви е паднал, не се радвайте, защото е писано: „Когато падне врагът ти, не се радвай, и ако се спъне, не оставяй сърцето си да ликува” (Притчи 24:17). Който отмъщава и таи злоба към ближния си, не прощава и на прегрешилите срещу него, а това води до кавга и омраза. Но вие знаете ползите от спокойствието и знаете колко приятно е да се живее в мир.
Този, който отнема нещо от ближния си и с това го разстройва и наранява, се счита за жесток. Всеки, който взема от бедните, подлежи на строго наказание; затова следва смърт, както е писано: „Не ограбвайте бедния, защото той е беден“ (Притчи 22:22), а по-нататък е написано: „Защото Всевишният ще се застъпи за тях и ще отнеме душите на тези, които ги ограбиха. И въпреки че има по-тежки престъпления от грабежа, наказанието за грабеж е много тежко, тъй като е писано за поколението на потопа: „Краят на всички живи същества е решен пред Мен, защото земята е пълна с престъпления / грабежи /” (Битие 6; 13). Мъдреците казаха: „Мера, пълна с престъпления, няма по-голям обвинител от грабежа“ (Коелет Раба 1:13).
Който оскърби сирачето и вдовицата, като отнема от тях или ги засрами, или ги оскърби по друг начин, се наказва със смърт. И съдиите, които имат възможност да спасят вдовица и сираче от ръцете на разбойници и не ги спасят, подлежат на смърт, както е писано: „Не наранявайте вдовицата или сирачето“ (Изход 22:21), и писано е: „Ако го измъчваш, той ще извика към Мен – и Аз ще чуя неговия вик.“ (пак там), и е писано: „И Моят гняв ще се събуди, и вие ще загинете от меч, и жените ви ще станат вдовици, а децата ви сираци“ (пак там). Мяра за мяра, жените ви ще останат вдовици, защото са оскърбили вдовици, а децата ви ще останат сираци, защото са оскърбили сираци.
Който обиди когото и да било, нарушава забраната, както е казно: „Не се обиждайте един друг и се страхувайте от Всевишния“ (Левит 25; 17), а това „не обиждайте“ означава оскърбление с думи. И мъдреците казаха: „Всички порти на молитвата могат да бъдат затворени, с изключение на портите на обидата“ [1] (Бава Мециа 59a). Затова всеки трябва да се старае да не обижда ближния си нито с думи, нито с дела.
Който отнема от бедния, като че ли отнема душата му; дори и да е взел малко, дори една стотинка, наказанието за това е смърт.
Който клевети ближния си и с това го оскърбява и опозорява, е жесток. Който създава клевета, оскърбяваща семейната чест, няма прошка завинаги[2] (Йер. Бава Кама 8; 7).
„Не бъди потисник на него / длъжника /” (Изход 22; 24) – това означава да не обиждаш длъжника. Ако кредиторът знае, че длъжникът няма с какво да плати, той няма право да минава там, където длъжникът може да го види, за да не му напомня за дълга, в противен случай той се отнася към длъжника като към враг.
Заповядано ни е да изкореним жестокостта в себе си, както е писано: „Не оскърбявайте вдовицата и сирачето“ и е писано: „Не се обиждайте един друг и се страхувайте от Всевишния“. И вие също трябва да върнете залога на бедните, както е писано: „Ако си получил дрехата на ближния си като залог, върни я преди залез слънце“ (Изход 22:25), и се казва: „И ще бъде, ако Ме повика, и Аз ще чуя, защото съм милостив” (пак там). И се казва: „И не притискайте чужденеца /гер/ и не го угнетявайте” (пак там, 22; 20).
И не може да бъдете жестоки към животно, както е писано: „Праведният се грижи за живота на добитъка си“ (Притчи 12:10), – това означава, че не трябва да преуморявате животното и не трябва да го държите гладно. И също така е написано: „Ако видиш магарето на врага си да лежи под своя товар, не го оставяй, помогни му, разтовари го заедно с него“ (Изход 23:5). И мъдреците казаха: „В учението /де-орайта/ е забранено да се измъчват животни” (Бава Меция 32а).
И ако те се страхуват от теб, ако всяваш страх у хората и те се страхуват да не изпълнят заповедта ти, много внимавай да не ги притесняваш. Дори не искайте да загреят вода или да излезат навън от ваше име, да купят хляб. Това е казано в Закона: „Но нека никой не властва над брат си с жестокост над своите братя, синовете на Израел.“ (Левит 25; 46). И с това сме инструктирани да не принуждаваме другиго да върши тежка работа и да му нареждаме да върши нещо, което той не би сторил по собствена воля и желание.
Но „ханаанският слуга“[3] може да бъде принуден да върши тежка работа, но благочестивите хора се държат милостиво към него, не утежняват ярема му, не му дават непосилна работа и не го опозоряват с думи или дела. Защото той ви е даден от закона за работа, а не за да го позорите (Нида 47а). И трябва да говорите с него меко, дори в момент на кавга, и да слушате неговите искания и оплаквания. И рече Йов: “Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене, То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети? Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?” (Йов 31:13-15).
Древните мъдреци давали на робите дял от всяко ястие, което яли, и нахранвали робите и добитъка, преди да ядат. Защото е казано: „ Както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Всевишния, Докле се смили за нас.” (Псалми 123:2). И един благочестив човек даде на роба си от всяко ястие пред себе си и за това беше възнаграден с факта, че Елияху му се разкри и му говори (Ктубот 61а).
Казано е в Тора: „Обичай ближния си като себе си“ (Левит 19; 18), но всеки, който притежава качеството жестокост, е много далеч от това. Хората не обичат жестоките хора и никой не ги харесва.
И дори да имаме нужда да укоряваме, ни е заповядано да не укоряваме с жестокост, както е писано: „Укорявай своя другар, но не така, че да му носиш грях“ (пак там, 19; 17), т.е. , не го укорявайте грубо и жестоко, защото с това го опозорявате и съгрешавате.
Досега говорихме за отрицателните страни на жестокостта. Но има моменти, когато е необходимо да бъдем жестоки – това е жестокостта към злодеите, както каза Йов: „И аз смачках зъбите на престъпниците и отнех плячката им“ (Йов 29; 17). Защото Законът заповядва злосторниците да бъдат екзекутирани и наказвани с камшици, както е писано: „И ги убивайте с камъни“ (Второзаконие 17:5). И мъдреците също казаха: „Който откаже да изпълни заповедта за сука или цицит на дрехите си или мезуза на вратите си, бива бит, докато умре“ (Ктубот 86а). Да преследваш злосторниците и да ги потискаш, за да ги върнеш към доброто изисква известна жестокост.
И вие трябва да бъдете жестоки в съда, тоест да не щадите своите роднини и приятели и бедните, за да издадете справедлива присъда.
И мъдреците също казаха: „От кого може да намерите истинска мъдрост? От този който е жесток към децата си, като гарвана. Точно както Рав Ада бар Матна се държеше. Когато отишъл на беит мидраш, жена му го попитала: „Какво ще правя с децата ти?“ Той отговори: „Нека ядат трева в полето.“ Това е ясно: който много съжалява децата си и постоянно мисли как да спечели повече, той не обръща внимание на пътищата, по които парите идват при него, чрез позволени или забранени пътища, защото любовта към децата кара човека да се държи не така както трябва. А също отменя Учението [4] и онзи, който ден и нощ е зает да се грижи за прехраната на децата си, мислейки само как да задоволи излишните им потребности, защото той е превърнал тези проблеми в свое основно занимание и поради всичко това делата му са разбъркани.
И трябва да бъдете жестоки към злодеите и да не ги съжалявате. И мъдреците казаха: „Този, който е милостив към жестоките, става жесток към милостивите” (Коелет Раба 7:16). Така цар Шаул се смили над Агаг, от когото по-късно произлиза врагът на евреите Аман.
И също така нека човек бъде жесток към тялото си, защото трябва постоянно да се опитва да изпълни волята на Създателя. И не съжалявайте тялото си, не му угаждайте и не действайте според собствените си желания. Но да бъдеш жесток към себе си, за да преодолееш злото си влечение, да живееш със страдание да се занимаваме с Учението и да изпълняваме заповедите, дори и да е много трудно.
Но не трябва да бъдете твърде жестоки към себе си, за да не развалите здравето си, тоест да се придържате към средната линия на поведение в това.
А ти, човече, пази себе си и избягвай жестокостта, но съжалявай бедните и нуждаещите се и остави бедните да станат членове на твоето домакинство. И мъдреците казаха: „И Той ще ви даде милост, и ще се смили над вас, и ще ви умножи” – всеки, който има жалост към хората, е жален от Всевишния” (Шабат 151а). Затова не изоставяйте милостта, но се пазете от жестокостта. И Шломо каза: „За да не се налага да даваш славата си на другите и годините си на жестоките“ (Притчи 5:9). И се пазете от отмъщението, което идва от жестокостта. И ако искате да отмъстите на враговете си, добавете добри качества към себе си и следвайте пътищата на праведните – като направите това, ще отмъстите на ненавистника, защото той ще започне да съжалява, че имате добри качества и добро име и ще започне да скърби, когато чуе добри неща за вас. Но ако сгрешите, вашият ненавистник ще се радва на вашия срам и позор и така той ще ви отмъсти.
И ако искате да се смилите над вашите деца и роднини, да им оказвате големи почести, занимавайте се с Учението и правете добри дела, помагайте на ближния си – това е голяма чест и голямо благословение за тях, защото те ще се гордеят и няма да се срамуват от вас. Няма по-голям срам от срама на този, чиито предци и роднини са злодеи. Ако бащата е крадец или разбойник, или е извършил престъпления[5] , известни на всички, отвратителни в очите на обществото, всичките му потомци са достойни за порицание завинаги. Защото ще кажат: това са потомците на онзи злодей!
Децата умират за престъпленията на бащите, както е писано: „Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят” (Изход 20:5). Погледнете и разберете! Кой е по-жесток от баща, чиито деца умират заради престъпленията му! И няма по-милосърден от праведника, защото неговите заслуги се броят за хиляди поколения потомци. Защото Авраам положи сина си на олтара и Всевишният се закле да се помни тази заслуга пред потомците му завинаги. И когато евреите съгрешиха на планината Синай, Моше Рабейну се молеше: „Помни Авраам, Исаак и Израел, Твоите слуги“ (Изход 32:13), а Шломо също каза: „Помни благочестието на Давид, Твоя слуга“ и тяхната молитва беше чута .
И ние всеки ден споменаваме заслугите на нашите предци. Затова знайте, че няма по-жестоки от тези, които извършват престъпления, защото поради греха на безпричинната омраза Вторият храм беше разрушен. И всички нещастия сполетяват света поради престъпления; както са казали мъдреците: „Понеже халата[6] не е отделена, няма благословия в това, което се събира; поради премахването на трумот и маасрот[7], няма дъжд” (Шабат 32б). Поради забавянето на присъдата, несправедливият съд и отмяната на изучаването на Тора идват войната и големият грабеж, чумата и сушата (пак там).
И наистина: виновниците за нещастията и бедите, са жестоки и към себе си, и към децата си, и към своите съвременници. А праведните са милостиви към себе си, към децата си и към своите съвременници, както се казва: „Целият свят се храни от заслугите на равин Ханина бен Доса“ (Брахот 17б). Това съдържа и отговор за бедните, които казват: „Как можем да бъдем полезни на другите? Нямаме от какво да дадем милостиня на бедните!” Това са празни приказки! Бедните могат да покажат милост чрез добри дела и спазване на заповедите.
Нека бъдат внимателни в служенето на Създателя с цялата си сила – благодарение на заслугите на добродетелните и праведните Всевишният изпраща добро на света и храни света. Има ли по-голяма благотворителност на света от тази? Но бедният също трябва да даде малко дарение на бедните, дори ако самият той се храни с милостиня (Гитин 7б). И наградата му ще бъде удвоена, защото малкото му е еквивалентно на многото на богатите. И мъдреците казаха: „Този, който дава много, и този, който дава малко, са равни, ако насочат сърцата си към Всевишния“ (Брахот 17а).
[1] Когато обиденият се моли, молитвата му се приема.
[2] Тъй като всички следващи поколения страдат от тази клевета.
[3] Тоест роб, който не е евреин. Всички роби се отнасят към Ханаан, сина на Хам, защото Ной го прокле: „Ще бъдеш роб на братята си“ (Битие 8; 25, вижте също Кидушин 14b и сл.).
[4] Тоест, човек няма време да изучава Тора.
[5] Тоест не може да бъде оправдан с това, че не е знаел, че това са престъпления.
[6] Част от тестото, което трябва да се даде на коена преди печене на хляб.
[7] Част от реколтата която трябва да се дава на свещениците, левитите и бедните.
Автор-Орхот Цадиким
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com