Естествено е за човек да не стои на едно място по въпросите на духовното израстване. Ако може непрекъснато да прави големи скокове в растежа, той трябва да оцени възможността.
А) Човек не трябва да се стреми да постигне съвършенство веднага. Личностното развитие и подобряването на личните качества е задача за цял живот и не може да бъде завършена за една нощ. Честолюбив и амбициозен човек, който ревностно се стреми към съвършенство, но взема необмислени решения и си поставя нереалистични цели, може изведнъж да открие, че е загубил много повече, отколкото е спечелил, и че застрашава това, което вече е постигнал за целта си на самоусъвършенстване. Този принцип е ясно изразен от Виленския Гаон в неговия коментар към Мишел 19:2 (Предизвикателството на Синай, стр.230).
Б) Не очаквайте незабавно издигане по-въпросите на духовността. Духовното издигане трябва да става стъпка по стъпка. И тези стъпки срещат препятствия и пречки, които се срещат по целия път. Ако се насилите да преодолеете тези трудности, тогава духовното ниво, което сте постигнали, става неотделимо от вас самите и може да стъпите на следващото стъпало на духовната стълба (Михтав Ми Елияху, том 3, стр. 16).
В) Нереалистично е да се предположи, че може да промените отрицателните качества на вашия характер от първия опит. Като правило трябва да работите върху всеки недостатък доста дълго време, докато постепенно го коригирате (Maaneh Rach, ch.6).
Г) Не очаквайте, че ще можете да се промените драматично и да постигнете духовни висоти за кратко време. Ако си поставите твърде високи цели, много скоро ще бъдете разочаровани. Поставете си цели, които са подходящи за текущата ви ситуация. Поставяйте си конкретна цел само ако смятате, че може да отговорите на нейните конкретни изисквания (Maarchai Laiv, стр.62).
Д) Някои хора искат да се променят до степен, в която вече няма нужда да работят върху себе си в областите, в които вече са работили. Струва им се, че ако вече са преодолели някакъв недостатък в себе си, той вече не трябва да ги притеснява. Но когато отново се появят отрицателни качества и недостатъци в поведението, това ги дразни. Равин Йехезкел Льовенщайн пише в писмо до един такъв човек, че изискването за съвършенство „веднъж завинаги“ е невъзможно за всеки смъртен. Естествено е човек да не стои на едно място по въпросите на духовното израстване. Ако може непрекъснато да прави големи скокове в растежа, той трябва да оцени възможността. Но не трябва да мисли, че ще постигне съвършенство за една нощ. Всеки, който работи за самоусъвършенстването, трябва да се радва, когато от време на време вижда признаци на растеж в себе си (Ор Йечезкайл, Михтавим, стр. 32).
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com