Поколението на потопа извърши както малки, така и големи грехове. Но Всевишният, притежаващ дълготърпение, им прощаваше греховете… до определен момент.
И рече Бог на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие (Битие 6:13)
Р. Йоханан каза: „Ела и ще видиш силата на грабежа. Поколението на Потопа наруши всичко, но решението за края им не беше подписано, докато не се провениха в кражба” (Синедрион).
Трябва да осъзнаем колко сериозно е престъплението да откраднем и най-малката сума и да се отстраним от този грях
В поколението на Ной, когато някой предлагаше боб за продажба, минувачите си вземаха, без да питат количестви по-малко от прутата (най-малката монета), тогава съдът не можеше да принуди крадеца да го върне. И един след друг те ограбваха продавача, докато не останал боб. Но той не можеше да изисква крадците да бъдат наказани и имуществото да бъде върнато (Мидраш Берешит Рабба).
Р. Зеев Айнхорн добавя в своя коментар, че хората от това поколение със сигурност са крали в големи размери. Тайно всеки крадеше колкото можеше. А по-малко от прута крали публично и с това се примиряваха (Пируш Махарзу).
Р. Шалом Швадрон отбеляза: „Повече от веднъж съм виждал хора да влизат в магазин, да вземат храна и да не плащат. Често собственикът би искал да му се плати, но е неудобно да иска пари за такава сума. Това трябва да бъде осъдено. Това е, което правиха поколението на Потопа.
Поколението на Ной беше покварено и Бог го унищожи с Потоп, но спаси Ной и семейството му, като му каза:
Направи си ковчег от гоферово дърво (Битие 6:14)
Бог можеше да спаси Ной по много начини. Защо Той го накара да построи ковчега? Раши обяснява: да събуди любопитството на хората. Гледайки как Ной строи ковчега сто и двадесет години подред, хората ще бъдат изненадани и ще попитат: „Защо правите това?“ И Ной ще отговори: „Светият, благословен да бъде Той, скоро ще донесе потоп върху света“, може би тогава ще се покаят (Синедриона).
Предизвиканият интерес дава шанс да се намери път към сърцето.
Един равин използва тази идея, за да обезсърчи младите мъже да се женят за нееврейки. Не всеки може да използва неговия метод и той не е подходящ за всички случаи. Това е нов подход и се е доказал като ефективен. Ето как го описва този равин:
Обикновено срещам млад мъж късно през нощта пред синагогата и го каня да влезе в главната зала. По това време там е спокойно, повече от петстотин празни места, светлините горят само зад и близо до Ковчега със свитъците на Тора. Тогава му казвам: „Отворете ковчега“. Той може да попита: „Раби, сега?“ И аз отговарям: „Да, сега.“ Той отваря Ковчега и аз го моля да извади Тората. Отново той може да попита: „Раби, сега?“ И аз отговарям: „Сега“. И аз му казвам разпалено: „ Хвърлете Тората на пода! Застанете върху нея и плюйте!“ Младият мъж, разбира се, казва: „Раби, ти се шегуваш!“ След това вземам Тората от него и я връщам в Ковчега. И веднага му казвам силно: „Като вземеш жена от друга вяра, ти захвърляш Тората, тъпчеш я, плюеш я!“ – и продължавам… Много често това въздейства сериозно на млади хора, които са планирали да се женят за нееврейки.
Хората от поколението на Ной не се разкаяха за зверствата си. И Потопът ги унищожи. И на Ной, който трябваше да оцелее от Потопа в ковчега, Бог каза:
А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях (Битие 6:21)
На пръв поглед думите „да послужи за храна на тебе и на тях“ са излишни. Р. Елчанан Васерман предлага обяснение: Описвайки климата и плодородието на земята преди Потопа, мидрашът казва, че тогава земята е раждала несравнимо повече, отколкото сега. Ной, който беше пророк, знаеше, че след Потопа земята вече няма да бъде толкова плодородна. Но той беше инструктиран да вземе точно толкова, колкото да изхрани себе си и семейството си по време на Потопа. – Когато другите страдат, не трябва да търсим удоволствие.
През 1895 г. по време на голям пожар в Бриск (Брест) много къщи изгорели. Р. Хаим Соловейчик положи всички усилия да помогне на хората, които са загубили домовете си. През този период той не спи вкъщи, а в странично помещение на синагогата, на пода. Семейството напразно се опитвало да го убеди да преспи у дома. „Не мога да спя в леглото си, когато мнозина дори нямат покрив над главите си“, отговори равин Бриска (Ишим вешитот).
По време на Първата световна война съседът на р. Наум Зеев Зивас е несправедливо обвинен в шпионаж и арестуван. Дълго време след това в къщата цареше мрачно настроение. И ако някой в семейството започне да се смее, Р. Зивас казвал строго: „Как да се смеем, когато съседите ни страдат?“ (Тнуат Гамусар)
Потопът унищожи целия живот на земята. Само Ной и онези, които бяха с него в ковчега, бяха спасени. И тогава Ной пусна гълъб, за да види дали водата се е оттеглила:
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. (Битие 8:9)
Р. Нафтали Цви Йехуда Берлин, ръководител на йешивата Воложин, отбелязва, че гълъбът не е долетял в Ковчега. Просто прелетял край него. Когато се върна, нямало нищо в устата му и той се страхувал, че домакинът няма да го пусне обратно. Но Ной знаеше как да съчувства, протегна ръка и взе гълъба в ковчега, за да си почине след тежкия път.
Р. Берлин добавя: трябва да се поучим от Ной:
Ако човек не е изпълнил дадена задача поради независещи от него обстоятелства, благодарете му, сякаш я е изпълнил.
В началото всички хора на земята говореха един и същи език. След като напуснаха изток, те дойдоха в долината Сенаар и започнаха да живеят там.
И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.(Битие 11:4)
Авторът на коментара Ор а-Хаим обясни разпръскването на това поколение: Хората искаха да заселят част от земята и да живеят на нея, а останалата част да оставят като пустиня. Вавилонската кула ще стане център на тази част и по нея ще се разпознае отдалеч. Но Бог искаше да насели цялата земя, затова разпръсна хората.
Р. Хаим Соловейчик често отбелязва, че този урок се отнася и за разпространението на идеалите на Тора. Неговото спазване не трябва да бъде запазена територия за малцина, живеещи на ограничено място. Да се стремим към това означава да повтаряме грешката, допусната от поколението на потопа.
Не съдете, докато не разберете всичко
А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. (Берейшит 11:5)
Раши цитира мидраш Танхума, за това че не е трябвало Създателят да слиза, за да види. Той направи това, за да научи съдиите да не съдят никого, докато не разберат и изяснят цялата ситуация. В широк смисъл това е урок за всички, не само за съдиите в съда. Защото всички сме съдници – всички съдим действията на другите. Така че нека не съдим никого въз основа на слухове или случайни доказателства. Трябва да гледаме на човек доброжелателно, докато обстоятелствата не бъдат напълно известни и се окаже, че той без съмнение е виновен по всички точки (Бейт Йехезкел).
Същият принцип важи и за преподаването. Както Рава каза на Рав Папа и Рав Гуна, синът на Р. Йешуа: „Ако моето законодателно решение стигне до вас и на пръв поглед изглежда грешно, не го отхвърляйте, докато не дойдете и не го обсъдите с мен. Ако решението ми се основава на правилно разсъждение, ще мога да го обясня. И ако не, ще се откажа от първоначалното решение” (Бава Батра).
Когато беше жив рав Захаря, зет на Р. Леви, хората се оплакваха от него. Твърдяха, че събира пари, въпреки че не му трябват. Но когато умря, се оказа, че е раздал всички пари на бедните (Йерушалми, Пеа).
Автор-Рав Зелиг Плискин
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com