Източници, където има намек за времето на крайното Избавление. Възможно ли е да се изчисли този срок?
Изчисляващи срока на края
„Защото има още време за изпълнение на видението, и то свидетелства за края и не ще измами; ако се забави – чакай го, защото непременно ще дойде и няма да закъснее“ (Авакум 2).
„Какво означава „свидетелства за края и не ще измами“? — Каза Раби Шмуел бар Нахмани, каза Раби Йонатан: да си отиде духът на тези, които изчисляват срока на края, защото те казват: срокът дойде, а той не се яви, значи повече няма да дойде; но чакай го, както е казано: „ако се забави – чакай го“. А ако кажеш: ние чакаме, а той не чака? Писанието казва: „… затова Господ очаква да се смили над вас и затова се възвисява, за да ви окаже милост“. Но щом ние чакаме, и Той чака, кой пречи? – Съдбата“ (Санедрин 97Б).
„Дните на Машиаха са да вярваш и да признаваш за истина, че той ще дойде, и да не мислиш, че ще закъснее, ако се забави – чакай го, и да не му определяш време, и да не изчисляваш от Писанията времето на неговото идване…“ (Рамбам, Основи на вярата).
Както беше обяснено по-горе от думите на Маарал, скриването на края е необходимо, и наистина Тора намеква за това, а мъдреците открито казват, че дори нашият праотец Яаков, който е искал да разкрие края на своите синове, не е получил откровение за срока; също и Рамбам смята, че знанието за срока е невъзможно:
На първо място, трябва да се разбере, че на никого не е дадено да познае истинския срок на края на дните – завинаги. Това се вижда от думите на Даниил: „… защото тези думи са скрити и запечатани до крайния срок“ (Даниил 12:9). Въпреки това цялостната картина е такава, че някои от мъдреците са се занимавали с това, считайки за възможно да постигнат тайната на края. Пророк Даниил предсказал: „Мнозина ще блуждаят и ще се умножи знанието…“ (Даниил 12:4). С други думи, ще се появят множество мнения и предположения. Пресветият, благословен Той, предсказа предварително чрез пророците, че някои от хората ще започнат да изчисляват времето на идването на Машиах, но сроковете ще преминат и очакванията им няма да се изпълнят, а след това ни предупреди да не се съмняваме в идването на Машиах и да не тъжим, че изчисленията не са се оправдали, а колкото повече се бави той, толкова повече трябва да се засилва нашата надежда, както е казано: „Защото още предсказаното ще се изпълни в срок и ще настъпи краят на дните, и предсказанието няма да измами. Ако се забави – чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее!“ (Авакум 2:3).
Трябва да се запитаме: защо нашите учители са правили различни изчисления за края? Рамбам намира оправдание за Раби Саадия Гаон, който прави изчисление за края на изгнанието: „Ние гледаме благосклонно на Раби Саадия и казваме, че това, което го е накарало да направи това, въпреки че е знаел, че Тора забранява това, е може би фактът, че хората от неговото поколение имали различни лоши възгледи и почти не им останала Тора на Създателя. Ако той, в съответствие с това, което е открил в Тора, от скритото, и е укрепил с помощта на Тора това, което е отслабнало, и е съобщил това със своите думи, своето писмо и своето перо, и е видял, в числото на това, което е видял в своето знание, необходимостта да събере множество народ чрез изчисляване на срокове, за да ги укрепи и да им добави надежда, и той се е стремил във всички свои действия към славата на Небето, и не трябва да го упрекваме, че е сгрешил в изчисленията си, защото неговото намерение е било това, което казах“ (Там също). Това, което предизвиква удивление, е, че Рамбам сам в това послание представя изчисление за края, според традицията, която е била предавана в неговото семейство:
„Но (в нашия род) има забележителна традиция. Аз я научих от баща си, той — от своите бащи и предци, а те от своите бащи. Тя възхожда до времето на началото на изгнанието от Йерусалим, за което се казва: „И мнозина синове на Израел, изгонени от Ханаан в Цфат и изгонени от Йерусалим в Сфарад, ще наследят градовете на Негев“ (Овадия 1:20). Това е преданието. В пророчеството на Валаам има намек за връщането на Израел пророческата дарба, от която той е бил лишен (в началото на изгнанието).
Като цяло в стиховете на Тора има намеци, които нямат отношение към буквалния им смисъл. Например в думите на Яаков, насочени към неговите синове: „Слезте там“ (в Египет, Бемидбар 42:2), ние откриваме указание за броя на годините на пребиваването им в Египет: това е числовата стойност (гематрията) на думата „слезте“ – равна на 210.
В думите на Моше, нашия учител: „Когато се родят у теб синове и синове на синовете и дълго живеете в земята (на Израел)“ (Дварим 4:25) — съдържа указание за броя на годините, които отделят влизането на евреите в Ерец Израел от началото на изгнанието (изгнанието на цар Йояхин): това е числовата стойност (гематрията) на думата „дълго живеете“ — 846 години.
Според (нашето семейно) предание, в думите на Валаам: „В своето време ще кажат на Яаков и Израел какво свършва Всесилният“ (Бемидбар 23:23) — съдържа се тайна: ако към датата на това пророчество (2488 г. от сътворението на света или малко по-рано) прибавим същия интервал от време, получаваме времето, когато на Израел ще се върне пророческата дарба, тъй като думата „в своето време“ следва да се разбира: „след такъв същия интервал от време“. Резултатът е 4976 г. (1216 г. н.е.). И няма съмнение, че връщането на пророчеството трябва да предшества идването на Машиах, защото е казано: „… и ще пророчестват вашите синове и дъщери… И на робите и робините също ще излея в онези дни Духа Си“ (Йоел 3:1,2).
Тези доводи (могат да претендират) за по-голяма истинност, отколкото всякакви (астрологически) предсказания за края на времената, … които само удължават галута (изгнанието), и аз ги представям след най-решителните предупреждения, за да не изглежда избавлението толкова далечно на народа (и да не изпадне той в отчаяние). И ето, споделих с теб (нашето семейно предание) – да бъде благословен Всезнаещият!“, но и в негова защита можем да кажем същите думи, които привеждаме от думите на Рамбан.
Рамбан в четвъртите врати на своята книга за избавлението привежда няколко причини защо в неговото време е било разрешено да се изчислява срокът на края. Той обяснява, че Творецът е запечатал и скрил срока на края заради дългото изгнание. Но ние, които сме близо до времето на избавлението, може би вече не сме обвързани със забраната за разкриване на срока, тъй като причината за нея е отпаднала. Освен това, мъдреците са се опасявали, че ако народът узнае за дългия срок на изгнанието, това ще отслаби волята му и може да го доведе до отчаяние. Но ние вече сме в края на дните, и освен това вече са написани книги за времето на края, така че тези опасения вече не съществуват.
Въпреки това, Маарал не е съгласен с това и смята, че въпросът се отнася до самата същност на това избавление и че е невъзможно да се знае срокът му.
„Скритият ден в сърцето Му“
„Защото денят на отмъщението е в сърцето Ми, и годината на избавлението Ми настъпва“ — какво означава „денят на отмъщението е в сърцето Ми“? Раби Йоханан казва: на Моето сърце Аз разкрих, на органите Ми не разкрих. Раби Шимон бен Лакиш казва: на Моето сърце разкрих, но на ангелите-служители не разкрих“ (Санедрин 99а).
„Защото разкриването на края не е подобаващо за знанието на човека поради величието на срока. Ето защо не трябваше да бъде разкрит край на никого, освен на Яков, защото крайният срок е скрит и не подлежи на знание, затова ‘нека духът на изчисляващите края да се отдръпне’ (Санедрин 97б).
Оттук знаеш, че всичко, което мъдреците казаха относно края, не е, че това непременно ще се случи в този момент и час, а че ни разкриха време, което е подходящо за края, но не и за предишните времена. Но те не казаха, че този момент непременно ще бъде краят, защото това е невъзможно, както вече споменахме — срокът се отнася до скрити неща, които не могат да бъдат разкрити явно“ (Маарал, книга „Нецах Исраел“, глава 44).
Невъзможно е да бъде разкрит явно, защото краят е момент на унищожение на злото, лишение от избор и разкриване на единството. Всички тези неща са извън рамките на управлението на Твореца над този свят. И всъщност преградата на съда пречи — това е откритото управление, управление чрез справедливия закон. И затова на „органите Ми“ — тоест на Неговите качества и на ангелите Му, които са Негови пратеници в управлението на качествата Му — Той не е разкрил. Краят, който е разкриване на управлението на единството, „зависи единствено от истинността на Господа“. И разбери това добре.
По този начин Маарал обяснява причината за заклинанието над Израел да не разкрива края: „не трябва да разкриват края, защото краят трябва да остане отделен от човека, а онзи, който го разкрива, прави така, че краят сякаш е с човека и по този начин унищожава края. Защото краят не е такъв, че да бъде с човека, и всичките тези думи водят до унищожаване на края.“
Бъдещото избавление ще се случи, дори ако не сме достойни за него. То ще се случи по волята на Твореца, защото такава е била Неговата воля още преди сътворението на света, и тя няма връзка с процесите в този свят.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com