Всеки, който е предопределен от Небето да попадне в ръцете на своя ненавистник, трябва да знае, че това е ужасна присъда и се изискват специални заслуги, за да се отървете от такава присъда
Обяснение на думите от Зоар
Нацив пише ( Аамек Давар, Берешит 37:13 ): „Но не дай Боже да се каже, че Върховното Провидение не може да защити и от избора на човек. Но трябва да се каже, че това изисква специални заслуги.“ И това става ясно от думите на самата Зоар: „малцина могат да бъдат спасени“. Точно това е казано в прав текст в коментара Ор Якар върху Зоар, написан от равин Моше Кордоверо. Към това трябва да се добавят горните думи на Хазон Иша: „Сатана обвинява в час на опасност и човек се съди всеки ден, а също и на процеса на Йом Кипур понякога решават да предадат човек на естествения път на събитията в света, а не да му дадат чудо.“
По този начин простият смисъл на думите от Зоар може да се разбере по следния начин: този, който е предопределен от Небето да попадне в ръцете на своя ненавист, трябва да знае, че това е ужасна присъда и са необходими специални заслуги, за да се отърве от такова постановление. Малцина успяват да избягат от този указ, тъй като е предаден на техния ненавистник, собственикът на свободната воля. Затова трябва да направим всичко възможно (все пак човек не знае какво е постановено на Небето за него и трябва да положи усилия, за да се спаси, тъй като Тора ни е разкрила, че омразата на врага е много по опасна от яма) – и е по-добре да скочите в яма със змии, за да избягате от такава ситуация. Това беше планът на Рувен да спаси Йосиф от ръцете на братята му, притежателите на свободна воля, които го мразеха, защото знаеше, че няма да го пощадят, и избра да го изложи на опасността от яма със змии.
Може също да се добави:
В крайна сметка самото упование е заслуга на човека, която му помага да се спаси от тежка присъда и обикновено, когато човек попадне в ръцете на врага си, от страх той губи упованието във Всевишният и възлага всичките си надежди в опит да умолява ненавистника. Така той губи защитата, която му е дало упованието в Създателя, и се предава в ръцете на някой, който го мрази. И дори да не беше получил тежка присъда по-рано, загубил упование и страх от Бога, той носи върху себе си такъв указ на Небето. Ето как могат да се обяснят горните думи от Зоар.
Така нашите Учители са съгласни, че никой не може да бъде наранен без присъдата на Небето. Дадохме обширни доказателства за този светоглед, защото отричането му може да доведе до изкореняване на самия принцип на упование във Всевишният в живота на човек.
Сега можем да обясним още един въпрос, който изглежда странен на пръв поглед:
Магьосничеството – отрича Висшата свита
„Няма никой освен Него“: каза равин Ханина: и дори магьосничеството (не се случва без Неговата воля и ако няма указ пред Него, магьосничеството не може да донесе зло на човек). Онази магьосница, която се опитала да вземе праха изпод краката на равин Ханина (за да използва магьосничество върху него и да го убие), той и казал: вземи, няма да ти свърши работа, писано е „няма никой освен Него.” А равин Йоханан каза: защо се нарича „магьосничество“ ( кшафим )? Защото отрича ( макхишим ) Върховната свита (човек може да ne e осъден на смърт отгоре, но умира поради магьосничество)?! (Отговорът на този въпрос е:) „Равин Ханина е друг въпрос, тъй като заслугите му са големи“ ( Хулин 7 ).
Тук също трябва да обясним: как е възможно това? Въпросът обаче ще бъде изяснен според думите на Рана, предвид горния цитат от Хазон Иша. Ран написа: „Решението на неясния въпрос ми беше разкрито относно казаното от мъдреците: магьосничеството се извършва чрез ангелите на унищожението… Чрез магьосничество телата в долния свят стават способни да приемат впечатлението и влиянието от ангелите на унищожението, и подобни действия Тора би трябвало да забранява, тъй като въпреки че самите демони не могат да причинят вреда по собствено желание, Всевишният не иска да подготвим телата в долния свят да приемат впечатлението и влиянието на ангелите на унищожението .
Факт е, че те са създадени, за да бъдат само инструмент на гнева на Всевишният и да действат само когато Той иска да унищожи някои хора или индивиди, както например се случи при екзекуцията на първородните в Египет. Ето как можем да разберем твърдението на мъдреците, че магьосничеството „отрича върховната свита”: Всевишният е създал Своя свят по такъв начин, че силите, които влияят на доброто, действат постоянно, а тези, които влияят на злото, не действат постоянно, а само когато Той желае за нуждите на настоящия момент. Когато хората практикуват магьосничество, те подготвят долните светове да поемат влиянието на отрицателните сили, което противоречи на реда, установен във Висшата свита.
Тези думи на Рана могат да бъдат разбрани в съответствие с петия принцип, че нито един ангел или покровител няма силата да действа по собствено желание. „Тъй като те имат определена природа и действията им не подлежат на преценка и не съдържат свободна воля“ ( Рамбам ). От думите на Рана виждаме, че в съответствие с подготовката на получателите, върху тях се изпращат сили отгоре и също както материалните сили във Вселената могат да бъдат използвани (например енергията на слънцето за отопление, електричество или запалване на огън и това не зависи от желанието на слънцето), така че е възможно да се използват духовните сили, присъщи на Вселената чрез подходяща подготовка върху тези, които получават. По този начин е възможно да се привлекат силите на осъждението и негативното влияние чрез неща, известни на практикуващите магьосничество.
Нека добавим към това думите на Хазон Иша, че Сатана обвинява в час на опасност и човек е съден всеки момент, и ще можем да обясним нашия въпрос. Несъмнено магьосничеството само по себе си няма сила , но Всевишният е поставил тези сили в природата на Вселената и тези, които познават науката за магьосничеството, могат да ги използват. И към когото са приложени тези сили, е в опасност и тогава обвинението на Сатана – ако този човек няма достатъчно заслуги – може да допринесе за налагането на тежка присъда от Небето, която изначално е нямало. И тогава изглежда, че самото магьосничество със собствената си сила е променило присъдата, произнесена над човека на Рош Хашана. Хазон Иша освен това пише, че понякога човек на Рош Хашана е предопределен да бъде подчинен на естествения ход на събитията в света. Но всъщност е невъзможно да се причини някаква вреда на човек без присъда отгоре. И затова Гемара завършва: „Човек няма да удари с пръст отдолу, освен ако това не е обявено отгоре.“
„Магьосничеството, за което мъдреците казаха ( Синедрион 68 ), че отрича Висшата свита, е природните сили и така Всевишният установи, определени действия да имат силата да променят природата. И въпреки че Всевишният е забранил тези действия и този, който ги извършва, нарушава волята Му, на хората вече е дадена свободата да избират между доброто и злото и човек може да извърши зло, въпреки факта, че е против волята Му. Това е желанието на Всевишния човек да може да избира злото по собствена воля. И точно както човек нарушава забраната за кръвосмешение и ражда извънбрачно дете, тъй като светът работи според законите на природата и Всевишният не иска да направи така, че в случай на забранена връзка детето да не се роди, така че когато се занимавате с магьосничество, това ще има своя ефект, както е установено от Всевишният.
Той пожела силата на магьосничеството да присъства в света и Той да забрани използването й и човек да може да избира дали да го прави или не. И мъдреците ( Хулин 7 ) казаха за магьосничеството, че „няма никой освен Него“ и че случаят с Раби Ханина е специален, тъй като той има много заслуги (и той не е обект на магьосничество). Това означава, че всъщност силата на магьосничеството също е от Всевишния, защото е писано „няма никой освен Него“ и Той иска да съществува такава сила и не я променя, но за равин Ханина, чиито заслуги са велики, я променя, точно както другите естествени сили се променят за праведния, тъй като всички сили идват от Него” ( равин Цадок ХаКохен ).
Нека завършим с думите на Рамбан: „Въз основа на велики и всеизвестни чудеса човек разпознава и скритите чудеса, които са в основата на цялата Тора, защото човек няма дял в Тора на нашия учител Моше, ако той не вярва, че всичко, което ни се случва, е чудо, няма природа и естествен ход на събитията, както по отношение на обществото, така и по отношение на индивида. Но ако изпълни заповедите, ще получи награда, а ако ги наруши, ще бъде наказан, всичко според присъдата на Всевишния ” ( Шемот 13:16 ).
Това е принципът, към който сочи Деветата основа на вярата: всичко, което се случва на човек, се случва под надзора на индивидуалното провидение.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com