Машиах няма да дойде преди срока „Беита“, определен от самото начало, краен срок за Избавлението
Авторът на книгата „Икарим“
Авторът на „Икарим“ смята, че вярата в идването на Месията не е основа на вярата:
„Вярата в идването на Месията задължава всеки, който следва Тора, да вярва в нея… Защото в Тора ясно се казва, че е задължително да се вярва на думите на пророка, както е написано: „Него слушайте“ (Дварим 18), а пророците говориха за идването на Месията. Следователно е ясно, че всеки, който не вярва в идването на Месията, отрича думите на пророците и нарушава заповедта „прави“. Въпреки това, вярата в идването на Месията не е основа, заради която, ако човек не я изповядва, цялата Тора може да бъде разрушена“ (Реч 4, гл. 42).
Той обяснява там също като Рамбан, че вярата в наградата и наказанието е свързана с основите на Тора: „Защото вярата във възмездието е необходима за всеки последовател на божествената Тора, а този, който я отрича, отрича основата. Но човек, който вярва, че наградата е предназначена само за душите и в бъдещия свят или че наградата е материална и ще дойде в епохата на възкресението, дори и да не вярва в възмездието в този свят, не е отричащ основата, защото той вярва в принципа на възмездието като такъв, макар и да спори за един от видовете му. Знай, че сред мъдреците има такива, които казват: „Няма награда за заповедите в този свят“ (Бавли Кидушин 81а, 39б, Хулин 143а), и те вярват, че главната награда е в бъдещия свят. Така те казват: „За да ти бъде добре — в свят, който е изцяло добър, и за да се продължат дните ти — в свят, който е изцяло дълъг“. И затова казваме, че вярата в идването на Месията не е основа, за да бъде наречен отричащ основата този, който я отрича. Но това е истинска вяра, която е необходима за всеки последовател на Тора на Моше“ (там също).
Той привежда доказателства за думите си: „Ето, че мъдреците спорят относно пророчествата, свързани с него. Сред мъдреците на Талмуда има такива, които разбират, че всички пророчества, свързани с Месията, вече са се изпълнили в миналото, а някои от тях дори казват, че всички тези пророчества са се изпълнили в дните на Хизкиягу, царя на Юдея. Така казва рабби Илел: „Няма Месия за Израел, защото те вече са го получили в дните на Хизкиягу, царя на Юдея“ (Бавли, Санхедрин 98а)“ (там също).
Раби Илел
„Раби Илел казва: няма Месия за Израел, защото те вече са го получили в дните на цар Хизкиягу. Рав Йосеф каза: Господарят му да прости на рабби Илел! Кога е живял Хизкиягу? В дните на Първия храм. А пророк Захария пророкува в дните на Втория храм, казвайки: „Радвай се много, дъще Сионова, ликувай, дъще Йерусалимова, ето твоят цар идва при теб, праведен и спасен, смирен и яздещ на магаре, и на магаренце, син на магарица“ (Санхедрин 99а).“
В този раздел авторът на „Икарим“ изследва въпроса от различни гледни точки, и изводът, до който достига, е, че според рабби Илел, всички пророчества, говорещи за Избавлението и събирането на Израел, трябва да се тълкуват по отношение на цар Хизкиягу, а също и на Зрубавел и Езра. Ако това е така, не следва с необходимост от Писанията, че ще настъпи бъдещо Избавление.
Раши обяснява, че думите на рабби Илел се отнасят само до въпроса дали ще има Избавление чрез Месията, тъй като Илел смята, че „Светият, благословен Той, ще царува Сам и ще ги избави лично“, но е ясно, че Илел не е отричал бъдещото Избавление. Така обяснява и Хатам Софер, като добавя, че и по този въпрос практическото право не е установено според рабби Илел, и всеки, който поддържа тези възгледи след като законът е утвърден според мъдреците, се счита за отричащ основата.
Абарбанел води остра полемика с автора на „Икарим“, и в своята книга „Рош Амана“ обяснява, че смисълът на думите на рабби Илел е, че Месията няма да дойде преди определения срок „Беита“, тоест крайното време на Избавлението, тъй като народът на Израел вече е получил награда за всички свои заслуги в дните на цар Хизкиягу. Затова те няма да бъдат удостоени с ускореното Избавление, наречено „Ахишена“. Мъдреците спорят с рабби Илел по този въпрос, а законът не е приет според неговото мнение.
В своята книга „Йешуот Мешихо“ Абарбанел обяснява думите на рабби Илел така, както нашите учители ги обясняват — думите, които вече цитирахме. Той посочва десет цели на идването на Месията, като първата е избавление чрез цар, произлизащ от потомците на Давид. Според рабби Илел, тази цел е постигната чрез цар Хизкиягу. Останалите цели на Избавлението, като събирането на разсеяните, ще бъдат изпълнени лично от Твореца. Такива са думите на нашите учители по този въпрос.
Както споменахме по-рано, макар Рамбан да смята, че вярата в Избавлението не е основна част от Тора, той изключително възхвалява тази вяра, за която са говорили всички пророци на Израел. Ще цитираме неговите думи.
Думите на Рамбан за целите на Избавлението
Той обяснява, че нашата вяра в идването на Машиах е „очевидна истина за тези, които приемат Тора и пророците, и ние свидетелстваме за нея… и затваряме устите на апикоросите с доказателства от нея, и се радваме на нейните думи, защото я очакваме, хранещи надежда да бъдем удостоени с близост до Бога, да бъдем в Неговия храм с Неговите свещеници и пророци, с онова, което ще бъде в нас от чистота и святост, пребивавайки в избраната Земя и наслаждавайки се на Шхината, която пребивава между нас, много повече, отколкото можем да постигнем днес, живеейки в изгнание сред народите, които ни отвеждат в грях, с онова, което е в нас от нечистота и мерзост. Защото тогава, в дните на Месията, злото начало ще бъде унищожено, защото ще познаем Истината, такава каквато е, а може би и по друга причина, тайна, която е по-дълбока от това, за което говоря.
Това е основната причина за нашето стремление и желание за дните на Месията, в допълнение към това, което увеличава нашето стремление и желание за тези дни в Тора, която ни обяснява, че когато грешим, пребиваваме в изгнание за наше страдание, а ако служим достойно, тогава Бог отново ще ни благоволи, както е благоволил на нашите бащи, и още повече.
Не защото се съмняваме в чуждите вярвания, дали те са истинни, както смятат някои безумни от нашия народ, а защото нашата душа, страстна душа, се стреми към тези дни, също и защото желае да покаже на тези, които спорят с нея, тоест на нейните лоши съседи, хора от чужда вяра, че вятърът, който те са посели, ще пожънат като буря. И такава е природата на човека — да се стреми да надмине противниците си в спора, да покаже, че истината е на негова страна. И в това желание е заключена за нас и голяма заповед — да желаем да осветим Името на Твореца пред очите на народите.“
Вярата в идването на Месията е главната надежда на общността на Израел. Времето, когато няма да има зло начало, а ще бъдем привързани към Тора и изпълнението на нейните заповеди в съвършенство. Времето, когато Шхината ще пребивава в Израел, и привързаността към Твореца ще бъде без пречки. И надеждата на Израел се състои и в благите телесни обещания след толкова дълго изгнание, множество бедствия и страдания.
Стремежът на Израел е и да освети Името на Благословения пред очите на народите, а също така в това се съдържа победата над народите на света, тъй като това ще покаже, че нашата вяра, заради която сме понесли толкова страдания, е истинска, а те са наследили лъжа, както обяснява Рамбан в своите думи.
Автор-Рав Еуд Авицедек
Източник-toldot.com
Превод-bneinoah-bg.com